Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Доктор Калчев го затвори в една от стаите на горния етаж, чиито прозорци бяха с железни решетки. Всеки на негово място би се отчаял, но мисълта за Феодора го окуражаваше. С голяма мъка той можа да разбере от пазачите в коя стая е затворена Феодора. Носеше в джоба си пила, с която през нощта стържеше решетката на прозореца.

Една нощ тихичко излезе от стаята си, покачи се на третия етаж, тръгна по тесния коридор и се спря в един ъгъл, където беше стаята на Феодора. Той се повдигна, започна да разглежда стаята и я съзря, лежаща на една скамейка. Сърцето му почна да бие от радост — Феодора ще разбере, че той е дошъл да я спаси. Гледаше я с пламнал поглед. Макар и поотслабнала и пребледняла, все пак тя беше прекрасна!

— Феодоро, Феодоро — пошепна й той.

Тя се разтрепера.

— Кой е тук? Дойдоха ли убийците, ще се мре ли?

— Не са убийци, Феодоро, а спасител, избавителят ти е дошъл!

Феодора подскочи и втренчено гледаше лицето на Изидор.

— Това е сън! Как може той да е тук!

— Не е сън, Феодоро, а действителност.

— Аз съм Исидор, дойдох да те спася.

Тя се спусна към прозореца и му подаде ръка. Той влезе вътре.

— Хиляди пъти ти благодаря. Аз предчувствувах, че ти ще дойдеш да ме спасиш. Знаех, че ти ме обичаш искрено. Чуй, Исидор, тука в самотата се уверих, че аз обичам само тебе, понеже ти си решителен и смел, а не като другите страхливец. Всички са ласкатели и са се увъртали, обаче когато съм имала нужда от тях, са ме напускали. Ти не се плашиш и от смъртта, само да ме спасиш.

— Бог ми е свидетел, аз ще те спася, или и двамата ще загинем тука.

— Ключът се намира у Саша, моята пазителка. Нейната килия е до моята. Ако сполучиш да го вземеш, спасени сме.

Исидор се вмъкна тихо в стаята, където спеше старата Саша. Старата се стресна и като отвори очи, видя влезлия Исидор, опита се да извика, но той успя да запуши устата й с кърпа.

— Дай ми ключа от стаята на Феодора или ще те удуша — каза й той.

Понеже тя не отговори, той взе покривката от леглото и върза краката и ръцете й. После се приближи до масата и след дълго търсене намери ключа. След това той изтича до вратата на Феодора, отключи я и влезе в стаята.

— Ела с мене, Феодора, пътят е свободен, аз ще те преведа през него.

Той улови Феодора с едната ръка, а с другата стисна ножа.

— Да му мисли, който дръзне да ни попречи!

Феодора се приближи до Исидор. Те се спуснаха полека по стълбите. Щом стигнаха до последната стълба, пред тях се изправи един мъж.

— Стой, нито крачка напред! — извика непознатият.

— Това е доктор Калчев — каза Исидор на Феодора, — но не се страхувай.

Той се спусна към доктора и двамата се хванаха за вратовете.

— Ще те удуша, нещастнико! — извика докторът. — Нима искаш да станеш убиец?

Изведнъж доктор Калчев извика и падна на земята, бе ранен в рамото.

Исидор улови за ръка Феодора. Те видяха добре как докторът се олюля и падна на земята.

Всички се разбудиха в болницата, викът на доктора ги бе събудил.

Исидор и Феодора тичаха. Те излязоха от двора и почнаха да бягат по шосето колкото сила имаха. Бяха толкова далеч, че нямаше от какво да се страхуват.

Часът бе осем сутринта, когато Феодора забеляза кубетата на църквите в Москва.

— Спасена съм, спасена съм! — извика радостно тя.

Исидор се смееше весело. Той бе щастлив и затова силно притисна Феодора до гърдите си.

LXXXII. ВНЕЗАПНАТА СМЪРТ

Една лятна сутрин, когато слънцето за пръв път бе огряло земята с топлите си лъчи, свещеник Неандрович четеше утринната си молитва.

Днес по разпореждане на властта той трябваше да говори на селяните да не помагат на разбойниците, нито да ги закрилят. Той клатеше глава, като четете разпореждането.

— Как ще говоря, когато всичко това е за Кал Ахмед? Въпреки че той благополучно избяга, сигурен съм, че се намира в някаква околност.

Той знаеше също, че селяните го приемаха радостно в домовете си. Сега той трябваше да говори против този човек, когото селяните обичаха и приемаха на драго сърце. „Не, никога! Аз не искам да говоря за това. Ще измисля нещо друго“ — си помисли той.

В същото време на вратата се похлопа и влезе Симонова да съобщи, че закуската е готова.

Свещеникът бе решил да говори на вдовицата за своята любов и ако тя не се решеше да му стане жена, трябваше да се разделят, понеже не можеше да понася по-дълго изкушенията.

Когато влязоха в стаята за хранене, Неандрович взе чашата с чай и като я остави на масата, загледа се във вдовицата.

— Не си ли чула нещо за Кал Ахмед, откъде е напуснал селото?

— Да, чула съм — каза вдовицата, — но не съм го виждала.

— Неговата глава е оценена и горко му, ако го уловят — загубен е! Знаеш ли къде се намира?

— В гората — каза вдовицата. — Той продължава разбойническия си живот.

— Нима още не си имала писмо от него!

— Не, откакто е заминал.

След това вдовицата стана и се изправи до прозореца, за да скрие сълзите си. Беше й мъчно, че той не беше й писал ни дума. После тя погледна в двора и видя един старец.

— Приятелят ти идва — каза тя на свещеника, — пустинникът идва.

— Кой? Пустинникът ли? Трябва да ни носи важни новини.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза