Мъртвите сибирски полета

От целия имот, който имах по-рано, от всичките милиони, които наследих от предшествениците си, ми останаха само две неща: едното е името и положението ми и второто — една сума от 100 000 златни рубли, които се намират на пет места в моята изба.

Моето желание е титлата граф, която принадлежи само на мене, да остане на малкия Владимир, когото не много отдавна намерих в гората и на когото не познавам родителите.

Пред Бога тук и пред уважаемия свещеник Неандрович провъзгласявам детето за мой син, а себе си — за негов баща. Той ще се казва отсега Владимир Орлов. Правата си на граф оставям на него, също и имота си, който може да имам. Сумата от 100 000 рубли, които имам, също оставям на осиновения си син Владимир.

Възпитанието на сина си оставям на умния свещеник Неандрович, на когото имам голямо доверие, че ще му даде добро възпитание. Желая синът ми да се покорява на свещеник Неандрович, както син на баща си. Не оставям нищо на свещеника, понеже той не е користолюбив.

Моето куче Фазан оставям на него, за да го пази и храни, докато е живо.

Най-после като заключение на завещанието, от което ще се прати препис на Негово величество царя, моля да ми простят всички онези, които съм наскърбил през живота си.

Сега умирам като покаяник, като очаквам Всевишният да ми прости греховете.

— Сега остава подписът — каза свещеникът и му подаде завещанието.

Когато пустинникът подписа, ръката му се отпусна и той падна на леглото изнемощял.

Свещеникът помисли, че бе свършил вече, но се бе измамил, тъй като той се повдигна и каза:

— Детето, дайте ми детето.

Свещеникът изправи детето до леглото, а Фазан го последва.

Пустинникът каза още веднъж на свещеника:

— Слушай, Неандрович!

— Слушам, граф Орлов.

— Вдигни ръка и се закълни.

— В какво?

— Че ще бъдеш добър баща на Владимир и че ще го възпиташ да бъде верен на царя.

— Заклевам се тържествено в това.

Пустинникът го погледна с благодарност.

— Когато стане голям, разкажи му за пустинника, който го намери в гората. Не му казвай за мене добри неща — самата истина. Разкажи му за живота на пустинника и му кажи, че в разкаянието си — о, Боже, краят наближава!…

Той скочи от леглото и погледна втренчено към вратата.

Свещеникът схвана това и си каза: „Човече Божий, ти умираш и не можеш да забравиш престъплението си!…“

Пустинникът дигна ръка и каза:

— И ти ли дойде, цар Павле, да ми нанесеш последния удар? Ах, ето го! Ето че се качва на врата ми! Ти нямаш значи милост? Ето сега — прости убиеца си.

След тези думи пустинникът издъхна.

Свещеникът прочете тихо молитва и затвори очите му.

— Простено ти е, нещастнико, нека Бог се смили над тебе. Е, драго ми дете, ще дойдеш ли с мене?

Владимир радостно подскочи, простря ръце към свещеника и весело му каза:

— Ще дойда, но и Фазан трябва да дойде с нас.

Свещеникът сложи завещанието в джоба си и след това повика кучето, което не се помръдна от мястото си. То скочи над господаря си и почна жално да вие.

— Тогава остави да пазиш господаря си, докато се върна аз.

След това той излезе от колибата и заедно с детето се отправи към селото. През целия път те чуваха жалното виене на Фазан над трупа на господаря му.

LXXXIII. КРАСНОЯРСКИЯТ АНГЕЛ

Царският изповедник, който съобщи за бягството на Елисавета, остана в Красноярск доста дълго, като предприе ревизия на актовете и книжата! Там се виждаха грозните престъпления на покойния капитан Николин. Те съобщиха в Петербург на императора за тия престъпления. Имаше злоупотреби с доста крупни суми, които чувствително ощетяваха държавната хазна.

Изповедникът му даде обещание, че ще открие всичко това на Марушка.

Той се отправи сърдит към ареста, където беше затворена Марушка.

Като видя дошлия, Марушка скочи като ужилена от нещо.

— Знаех, че ще ме освободиш — каза тя след това. — А задето ме затворихте и ме държахте толкова дълго в тъмницата като вдовица на капитан Николин, ще ви докажа, че мога да се оплача на нужното място.

Изповедникът равнодушно се смееше, като скръсти ръцете си на гърдите. После извади една книга и каза.

— Не се нервирай така, аз не дойдох да те освободя, а да ти прочета присъдата за лошите ти дела.

— Ще ми прочетете присъдата? Ще ми позволите ли да попитам как ще ме накажете?

— Фактите доказват, че ти си помагала и си била съучастница на капитан Николин в кражба на държавни пари, дори ти си била причина за това. Друго: ти си измъчвала затворниците и най-после си се заканвала на императора, затова те осъждам на работа в рудниците до живот.

— Аз да отида в рудниците? Мислите ли това за възможно?

— Така ще е. Това е наказанието ти за кражба на държавни пари и за злоупотреба с властта. Ти ще работиш отсега най-тежката работа, и то с най-лошите престъпници, понеже и ти си от съмнителните.

Марушка поиска да приложи стария си занаят, подскочи и се хвърли върху изповедника, като искаше да го улови за шията. За щастие той бе взел със себе си един слуга, който я отблъсна силно. Марушка падна на пода. Изповедникът се разпореди скоро с нея: тя бе вързана и оставена гладна през целия ден.