Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Въпреки че този посланик застъпваше интересите на една малка държава, той бе познат като добър дипломат. Имало е случай, когато самият император се е обръщал за съвет към него. Затова именно той имаше достъп в най-висшето общество на Петербург.

Чудно беше, че този дипломат обичаше да се събира често с Ашинов, директора на полицията.

— Както ти казах, мила жено, ще гледаме да се възползуваме от тази тайна. Никой не предполага, че ние сме избягали от Петербург и че ти си тази, която избавих от лудницата на доктор Калчев и с която избягахме в Париж. Никой също така не знае, че с малкото пари прекарахме три месеца в Париж, а после отидохме в Аржентина, където бях за малко време секретар и после ме назначиха за посланик в Петербург.

— Защо ти трябва да се занимаваш с нашето минало? — каза Феорина. — Чудно ми е как така бързо се издигнахме. Кой може днес в мое лице да познае някогашния Исидор Марголински, а в твое — Феодора Бояновска?

— По-тихо приказвай — каза Феорина, сиреч Феодора Бояновска.

— Не се страхувай, никой не ни подслушва. Не се ли радваш, че победихме враговете си и че направихме такава бляскава кариера? Но какъв ли е този шум?

В същата минута се разнесе глас на лекар, понеже принцесата беше припаднала. Вера беше затворила очите си и не показваше признак на живот.

Множеството се отправи към тази страна, същото стори и Владимир, който с голяма мъка се сдържаше.

Великият княз и жена му се погрижиха за детето си, като го отстраниха от вечеринката.

Внезапното заболяване на принцесата развали настроението. Постепенно всички си отидоха.

Императорът беше последният. Великият княз го придружаваше до дома му.

— Ще ти кажа причината за внезапното припадане на Вера — каза императорът, преди да се разделят. — Причината е, че й казах, че съм я обещал на пруския принц. Тогава тя ми каза, че обичала един прост офицер. Обръщам вниманието ти за това и ти припомням да внимаваш да не се повтори и с нея същата история. В нейните жили тече кръвта на Романовците, затова, Константине, внимавай!

Без да отговори, великият княз се върна у дома си с наведена глава и с лошо настроение.

C. МОРФИН

Аржентинският посланик Исо де Маргента, или по-добре Исидор Марголински, седеше в стаята си с красивата си жена и закусваше. Слугата съобщи, че един възрастен господин иска да говори с него.

— Нека влезе — каза посланикът.

Не след дълго в стаята влезе Абрахам Марголински, чиято коса бе съвсем побеляла. Като го видяха, Исидор и Феодора се смутиха.

— Какво желаете, господине? — попита Исидор.

— Дойдох при тебе, драги ми племеннико, да ми заемеш хиляда рубли, за да мога да се заловя наново с търговия, тъй като, да си кажа истината, станах просяк.

— Аз — ваш внук? Трябва да сте в грешка, старче? За кого ме вземате?

— За кого ли? Защо се преструваш? Аз те познах от пръв поглед.

— Повтарям ви, че се лъжете. Аз съм Исо де Маргента. Ако желаете нещо, то кажете или си отивайте.

— Значи така! Докато бях богат и те поддържах и учих, тогава бях добър, а сега, когато по някой щастлив случай си станал големец, не искаш да помогнеш на бедния си вуйчо? Не ме принуждавай, Исидоре, да викам свидетели да удостоверят, че това си ти.

— Не го дразни, за Бога, Исидор — прошепна красивата му жена, — възможно е да те издаде.

— Пари ли желаете от мене? Добре. Аз ще ви дам хиляда рубли при условие да мълчите.

— Хиляда рубли? Това са пари за просяк, аз искам 30 хиляди.

— Вие сте полудели! Аз нямам толкова пари.

— Ако не ми дадеш тази сума, ще изляза на улицата и ще викам високо, че аржентинският посланик е Исидор, моят племенник, когото полицията търси.

Исидор не можа да се въздържи и позвъни. Той заповяда на влезлия слуга да изхвърли нежелания гост.

За миг заповедта бе изпълнена. Въпреки заканите, Абрахам бе изхвърлен. Феодора от изненада изгуби съзнание. Исидор разпореди веднага да повикат лекар.

Когато лекарят дойде, Исидор отчаян го помоли да спаси жена му.

Като се вгледа по-добре в лицето на лекаря, Исидор се почуди, тъй като това лице му бе познато. Лекарят се бе навел над болната и прислушваше дали бие сърцето й. После той запита за годините на болната.

— Около 37 години — отвърна Исидор.

— Рускиня ли е?

— Да — отговори тихо Исидор.

— Страда ли жена ви от душевна болест?

— Това не зная.

— Покажете ми огледалото на жена ви.

— Огледалото ли?

— Да, защото се съмнявам — да не говорим за това. Необходимо ми е да го видя, понеже имам нещо да пробвам.

Когато Исидор отиде да покаже огледалото, лекарят се загледа по-добре в лицето на припадналата жена.

„Тя е и никоя друга — си помисли лекарят. — Това е Феодора — някогашната ми жена! Но в тези ми дрехи тя не ще ме познае.“

После докторът се престори, че търси нещо в стаята.

— Намерихте ли търсеното? — запита Исо де Маргента.

— Още не съм — отвърна Бояновски, тъй като това бе той, като си даваше вид, че търси още нещо. — Какво е това под леглото й?

Той се наведе под леглото и взе едно малко шишенце, което помириса.

— Господине, вашата жена употребява морфин.

Исидор пребледня.

— Морфин?

— Да. Трябва да не се издавате, че знаете тайната й.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза