Мъртвите сибирски полета

— Всичко ще изпълнявам, докторе, само ми кажете може ли да се излекува жена ми!

— Надявам се — отвърна Бояновски.

— Как се казвате, господине?

— Казвам се Пушкин — отвърна Бояновски.

— Вие ще ни посещавате често, господин доктор Пушкин, нали?

Докторът се поклони и излезе.

Исо де Маргента го придружи до стълбите.

„Много чудно наистина. Този човек ми припомня миналото!“

Феодора се свести около полунощ.

През цялото време Исидор стоеше до леглото на жена си.

CI. КЛЕТВАТА НА ВЛАДИМИР

На три часа път от Рига се намира самотен замък. Една вечер в него стояха две жени, които разгорещено разговаряха за нещо. Това бяха Наталия и Елисавета.

— Защо го няма още? — попита Елисавета. — Да не би да е забравил да дойде?

— Бакунин не забравя обещанията си — отговори Наталия. Сякаш в потвърждение на думите й откъм гората се дочу шум и скоро след това Бакунин влезе при тях и учтиво ги поздрави.

— Вие ме очаквате?

— Да, вече помислих, че няма да дойдете — отговори Елисавета.

— Нещата, за които ще говорим, не могат да се забравят. Да, Елисавета, касае се за вашия син, върху когото денонощно бдя. С моя помощ той можа да стане личен адютант на великия княз. Неговите способности надминаха очакванията ми. Принцеса Вера много го обича.

— Нима сестра му го обича, люби го?

— Да, те се любят, без да знаят, че са брат и сестра. Но сега да пристъпим към въпроса. Владимир е вече в състояние да изпълни нашия план — да отмъсти на баща си за изоставената си майка.

— Да, но аз не мога да позволя той да убие баща си.

— Това трябва да стане.

— Но как мислиш, как ще трябва да се извърши това?

— Ти ще поканиш Владимир, ще му открием тайната, след което ще му предложим да убие великия княз.

— Трябва веднага да му пиша — каза Елисавета и тръгна към стаята си.

— Ще моля и вас да ми направите една услуга — обърна се Бакунин към Наталия. — Нашите заседания в Петербург почнаха да стават несигурни, затова ще трябва да ги правим на друго място. Ще искам да ми дадете вашата сграда в градината под наем.

— Не искам да ми плащате — каза Наталия. — Аз ви я отстъпвам безплатно. Нямам нужда от тази къща.

— Благодаря ви от името на нещастното ни детство — каза Бакунин.

— Това го върша, защото във вашите редици има един човек, когото аз някога обичах.

— Възможно ли е да обичате нихилист? Кой е той, как се казва?

— Бояновски — отговори Наталия.

— Възможно ли е? — отговори Бакунин. — Да, той е благороден човек. Завърши медицина и сега е доктор в Петербург под името Пушкин. Но ако искате да се видите с него, аз ще му съобщя.

— Да, аз не се срамувам от това, че го любя, и бих желала да го видя.

— Добре, при първото ни събрание тук Бояновски ще дойде и вие ще можете да се срещнете.

На другия ден Владимир получи писмо от майка си, в което тя му пишеше веднага да отпътува при нея по много важна работа. Макар че писмото от майка му го обезпокои, все пак той не се замисли много върху него. Реши да се яви лично при великия княз, да му открие любовта си към дъщеря му и да иска ръката й. Той разчиташе на добрината на великия княз.

Слугата доложи за него и веднага го пуснаха да влезе.

— Вие ли сте, Рошински? — попита великият княз. — Какви новини носите?

— Работата се отнася за две същества, Ваше Величество, едното от които ви е най-скъпо в света.

— В такъв случай работата се отнася до Вера?

— Ваше Царско Височество, вашата добрина към мене ми дава смелост да ви помоля за нещо.

— Говорете, драги полковниче, аз ще ви изслушам.

— Ваше Височество, аз трябва да ви съобщя, че любя…

— Кого любите?…

— Принцеса Вера — почти безгласно каза Владимир.

Великият княз остана като гръмнат.

— Съжалявам ви — отговори тъжно.

— Ваше Височество, това ли е всичко, което можете да ми кажете?

— Да, това. Нима сте се надявали на нещо друго?

Владимир заплака.

— Не, Ваше Височество, не бива така. Вие сте ми били като баща и сега, когато въпросът се отнася за моя живот и щастието на вашето дете, вие не бива да останете тъй безучастен. Ваше Височество, и вие сте били млад, и вие сте любили!

— Владимире, мълчете, не говорете!

Великият княз умислен гледаше пред себе си и след малко каза:

— Да, млади човече. И аз едно време любех и трябваше да се откажа от любовта си, както и ти сега ще трябва да се откажеш.

— Аз не мога да се откажа от любовта си, както не ще може да се откаже и принцеса Вера. Повикайте я, за да разберете това.

— Нещастнико, ти си дръзнал да се признаеш в любов на принцеса Вера? — извика великият княз и ужасен се отдръпна назад.

— Не, Ваше Височество, аз не заслужавам тези укори. Сама принцеса Вера ми изповяда любовта си. Повикайте я, за да се уверите.

— Не, по този въпрос аз не ще говоря с никого. Повечето от царския род се женят насила. Вера ще трябва да се ожени за един немски принц, комуто императорът я е обещал. Това трябва да стане. А сега, Владимире, дайте ми ръката си и ми обещайте, че няма да ми се сърдите.

— Ваше Височество, невъзможно е така да свърши нашата любов.