Мъжагите не танцуват

„А избрал ли си място за мен?“ — щеше ми се да го попитам — екзалтацията ми на храбър пациент не би се задоволила с нещо по-слабо — но нямах вяра на гласа си. Усещах в гърлото си някаква предрезгавялост. Абсурдно звучи, но сега, намирайки се в такава близост до смъртта си, не изпитвах по-голям ужас, отколкото преди началния удар при първия ми футболен мач в гимназията. Ужасът бе определено по-малък, отколкото преди единствената ми среща в „Златните ръкавици“. Нима животът беше смазал сърцето ми така, че да изпитва само управляеми чувства? Или все още бях нащрек да му изтръгна пистолета?

— Защо уби Пати Ларейн? — попитах го.

— Не бъди толкова сигурен, че аз съм го направил.

— Ами Джесика?

— А, не. Лоръл си имаше сериозни недостатъци в характера, но аз не бих я убил. — Със свободната ръка той загребваше пясък и го пускаше между пръстите си, сякаш така преценяваше посоката на следващите си реплики. — Да-а — каза той, — мисля, че ще ти кажа.

— Много би ми се искало.

— Какво ще промени това?

— Както ти казах, мисля, че има значение.

— Интересно би било, ако инстинктът ти има сериозни предпоставки.

— Моля те, кажи ми — обърнах се към него, сякаш разговарях с по-възрастен роднина.

На него това му хареса. Мисля, че никога преди не бе слушал подобна нотка в гласа ми.

— Знаеш ли какво лакомо прасе си ти? — запита ме в отговор Уордли.

— Човек рядко може да се види сам като такъв — казах.

— Ох, ти си един ужасно ненаситен човек.

— Ще ти призная, че не разбирам защо казваш това.

— Моят приятел Лони Пангборн беше глупак в много отношения. Той твърдеше, че е скитосвал из всички свърталища на гейовете, но в действителност никога не е и пристъпвал прага им. Беше си типичен неизявен педераст. Как изстрадваше само своята хомосексуалност! За него това беше толкова мъчително. Толкова много му се щеше да е хетеросексуален. Беше неописуемо щастлив, че Лоръл Оукуд бе започнала тази връзка с него. На теб мина ли ти всичко това през ума? Не. Ти непременно трябваше пред него да правиш секс с нея.

— Откъде знаеш всичко това?

— От Джесика, както ти я наричаш, тя ми каза.

— Какво говориш?

— Да, скъпи, тя ми се обади по-късно същата нощ, в петък — преди шест вечери.

— Ти беше ли вече в Провинстаун?

— Естествено.

— Какво каза Джесика?

— Тя беше потресена. След като си ги заставил да участват в цялото това представление — те са простички хора! — си имал наглостта да ги зарежеш при тяхната кола. „Разкарайте се, си им изръмжал, вие сте свине!“ Нима това е съвместимо с честното и коректно поведение на един барман, а, Мадън? На човек от вашата пасмина само като му подадеш пръст, и той се проявява като простак. Какво са могли да направят те, за да ти отговорят? Тръгнали си сами и започнали страшна кавга. Лони го прихванало. Държал се като избухливо малко момченце. Искам да кажа, че започнали онази ужасна, нямаща свършек вечна битка. Той й казал, че е мръсница. Тя го нарекла дърта лелка. Това било най-тежката обида за него. Бедният Лони. Слязъл от колата, тръшнал капака на багажника и си тръгнал. Така си помислила тя. И затова стояла и чакала. Дори не чула пукота от изстрела, докато внезапно не осъзнала, че всъщност била чула нещо. Определено се бил чул пукот. Като от бутилка шампанско. Както си седяла в колата, недалече от паркинга до плажа в Рейс Пойнт, съвсем пуст, преди малко наречена мръсница, и изведнъж чула някой да отваря бутилка шампанско. Да не би Лони да прави жест на помирение? Тя изчакала още, после излязла и се огледала. Никакъв Лони не се вижда. Господи, о, господи! Някакво чувство я накарало да отвори багажника. И вътре бил той, мъртъв, пистолетът пъхнат в устата му. Идеалната смърт за човек от моя тип. „Скъпи приятелю, би могъл сякаш да каже той, бих предпочел в устата си да имах някой кур, но щом се налага да е ледена цица, нека да е така.“

През цялото време, докато ми разказваше това, Уордли държеше дулото на пистолета насочено към мен като показалец.

— Откъде е взел пистолета с калибър 22 със заглушител? — попитах аз.

— Той винаги го носеше със себе си. Преди години аз купих един изключителен комплект от три бройки — не вярвам, че по света може да има сто такива комплекта — и дадох единия на Пати Ларейн, а другия на Лони. Но това е друга история. Може да не ти се вярва, но по едно време аз бях силно влюбен в Лони.

— Не разбирам защо в петък вечерта той е носил пистолет.

— Той винаги носеше този пистолет. Правеше го да се чувства мъж, Тим.

— О — рекох аз.

— Не ти ли е минала тази мисъл?

— Щом е бил толкова вбесен от това, което правех с Джесика, защо не ме е застрелял?

— Човек не носи пистолет — обясни Уордли, — защото се готви да го използва. Той не би могъл. О, аз познавам Лони. Неговият гняв копнееше да се излее в катаклизмени пропорции. Да убие теб, да убие Лоръл — само че, естествено, той не можеше да направи нито едното, нито другото. Той беше педал, мили мой.

— И затова се е самоубил?