Мъжагите не танцуват

— Искам да бъда честен. Не си само ти виновен. Той имаше и ужасни финансови проблеми. Заплашваше го тежка присъда. Само преди месец се обърна към мен за милост. Молеше ме да му помогна. Обещах, че ще се опитам. Но, разбираш ли, независимо че разполагам с много пари, това биха били значителни разходи за мен. На него му стана ясно, че няма да му протегна ръка.

Пак бях започнал да треперя. Беше най-вече от изтощението, но освен това обувките ми и крачолите на панталоните ми бяха мокри.

— Искаш ли да запалиш огън?

— Да — отговорих.

Той поразмисли.

— Не — каза най-сетне, — боя се, че ще е трудно да го подкладеш. Всичко е подгизнало.

— Така е.

— Мразя пушека.

— Да.

— Съжалявам — каза той.

Ръцете ми си играеха с пясъка. Внезапно той изстреля един куршум. Ей така. Куршумът се заби на три сантиметра под подметката на обувката ми.

— Защо го направи? — попитах.

— Не се опитвай да ме заслепиш с шепа пясък.

— Добър стрелец си.

— Тренирах.

— Вижда се.

— Не ми е по рождение. Нищо хубаво не съм получил по рождение. Не мислиш ли, че не е справедливо?

— Може би.

— Достатъчно е, за да се обърне човек към дявола.

Замълчахме. Опитах се да не треперя. Имах чувството, че това треперене може да го раздразни. И кой знае какво щеше да направи.

— Не ми каза всичко до края — обадих се аз. — Какво направи, когато Джесика ти се обади?

— Опитах се да я успокоя. Аз самият не бях много спокоен. Лони мъртъв! Накрая й казах да чака в колата. Че ще отида да я взема.

— Какво беше решил?

— Не бях започнал още да мисля. Понякога е просто така, казваш си само: „Каква бъркотия!“. Нямах никаква представа как мога да се оправя, но въпреки всичко се отправих към Рейс Пойнт. Указанията, които имах, се оказаха измамни. Озовах се в Северен Труро и всичко се обърка. Докато намеря Рейс Пойнт, Лоръл я нямаше вече там, колата също. Върнах се в Бийч Пойнт, за да кажа на Пати Ларейн какво мисля за указанията й, но и тя беше изчезнала. Не се прибра цяла нощ. А никога вече не видях и лицето на Джесика.

— Пати Ларейн с теб ли живееше?

— Ще стигнем до това.

— Много бих искал.

— Първо ми кажи: Пати идва ли в твоята къща? — попита Уордли.

— Мисля, че не.

— Не можеш да си спомниш ли?

— Бях много пиян. Възможно е да е минала през къщи.

— Знаеш ли — попита ме Уордли — какво обичаше да казва Пати Ларейн за твоите пристъпи на амнезия?

— Не.

— Викаше: ами ето го тоя гъз пак някъде си вее гъза.

— В състояние е да го каже.

— Винаги те наричаше гъз — каза Уордли. — Когато ни беше частен шофьор в Тампа, те наричаше така насаме с мен. Миналия месец пак така говореше за теб. Гъз. Защо те наричаше така?

— Може би така е замествала думата „нищожество“.

— Пати страшно те презираше.

— Нямам представа защо — казах.

— Аз мисля, че знам — каза Уордли. — Някои мъже задоволяват женския елемент у себе си, като карат любовниците си да им правят специален вид орален секс.

— О, господи! — възкликнах аз.

— Вие с Пати правили ли сте нещо такова?

— Уордли, нямам желание да говорим за това.

— Хетеросексуалните са много нервни, когато се говори по тези въпроси. — Той въздъхна. Завъртя очи. — Нямаше да е зле да бяхме запалили огън. Щеше да е по-секси.

— Със сигурност щеше да е по-приятно.

— Да, но не можем. — За мое удивление той се прозя. После си дадох сметка, че го направи като котка. Освобождаваше се от напрежението. — Пати Ларейн ми го правеше — каза той. — Всъщност с това ме накара да се оженя за нея. Преди това никой не го беше правил толкова добре. А после, след като се оженихме, престана. Внезапно се отказа. Когато й дадох да разбере, че бих искал да продължим хубавия си обичай, тя заяви: „Уордли, не мога. Всеки път, когато сега погледна лицето ти, то ми напомня за задника ти“. Затова никак не ми харесваше, когато тя те наричаше „гъз“. Тим, правила ли го е някога с теб?

— Нямам намерение да ти отговоря — заявих.

Той гръмна с пистолета си. Както беше седнал. Без да се цели. Просто го насочи и натисна спусъка. Само най-добрите стрелци умеят това. Аз носех широки панталони и куршумът мина през набрания плат над коляното ми.

— Следващия път — рече той — ще ти раздробя бедрото. Затова, моля те, отговори на въпроса ми.

Беше ме хванал натясно. Няма спор. Храбростта ми вече бе спаднала до нивото на допълнителния резервоар. При дадените обстоятелства изглеждаше, че ще ми стигне да запазя някаква привидна самоувереност.

— Да — казах, — помолих я веднъж да го направи.

— Помоли ли я, или я застави?

— Тя беше готова. Беше млада и за нея то беше нещо ново. Смятам, че никога не го беше правила преди това.

— Кога се случи?

— Първия път, когато аз и Пати Ларейн спахме заедно.

— В Тампа ли?

— Не — отрекох. — Тя не ти ли е казвала?

— Първо ти ми отговори и тогава и аз ще ти отговоря.

— С едно момиче отидохме до Северна Каролина. От две години живеехме заедно. Отзовахме се на една обява и отидохме в Северна Каролина, за да се срещнем с една семейна двойка, която желаеше да си разменим партньорите за една нощ. Когато пристигнахме, заварихме един дърт пергиш и младата му невяста, Пати Ларейн.

— Това да не е когато тя се е казвала Пати Ърлийн?