Мъжагите не танцуват

Обаче рано беше да се страхувам от него. Той все още изпитваше желание да разказва историята си.

— Да, Паяка веднага се включи. Още щом се запознахме. Бил слушал за мен, каза, и бил напълно готов незабавно да се започнат най-широкомащабни действия. Аз се канех да се отърва от него, но той направи едно крайно невероятно изявление. Заяви, че в ръцете ми бил най-висшият полицейски служител по борба с наркоманията в града! Ако съм бил готов с мангизите, той бил готов за мен да проведе огромна по мащабите си наркооперация. Да, потвърди той, изпълняващият длъжността началник на полицията бил изцяло под властта му. Можеш да си сигурен, че го разпитах как би могъл да докаже това. И точно тогава те двамата със Студи ме заведоха в дома на Студи и извадиха Лоръл от варовия разтвор.

— Ти по какво позна, че това е Лоръл?

— По сребърния лак за нокти. И по циците. Обърнал ли си внимание на циците на Лоръл?

— Какво отговори на предложението на Паяка?

— Не казах „не“. Бях заинтригуван. Рекох си: какъв странен град! Колко необичайно ще е да си собственик на фантастичен хотел и да контролираш планина от наркотици. Щях да бъда като княз от епохата на Ренесанса.

— Нямаше да стане.

— Е, може и да е така, но аз си играех с него. В края на краищата, бях почти обезумял. Лони беше мъртъв, Лоръл насечена на парчета, Пати беше изчезнала, а тези мърльовци със съмнителна репутация притежаваха трупа. Така че аз приех доста на сериозно Паяка и го попитах откъде има обезглавената дама. Той беше достатъчно дрогиран, за да ми съобщи. Чак не ми се вярва колко доверчиви са някои престъпни типове. Паяка ми каза, че наркоченгето му оставило трупа, а задържало главата за себе си.

— Риджънси? — попитах аз.

— Така се казва.

— Риджънси ли е убил Джесика?

— Не знам. Във всеки случай е искал да се отърве от трупа й. Колко са арогантни тези ченгета от отдела за борба с наркоманията! Сигурен съм, че е разполагал с осемнадесет начина да инкриминира Паяка и затова е решил, че може да го използва.

— Защо не? Ако трупът излезе наяве, Риджънси би могъл да заяви, че Паяка и Студи са извършили убийството. Те нямаха истинско влияние над него.

— Естествено — каза Уордли. — Наглост, подкрепена с власт. Но аз не бях в състояние да разсъждавам нормално. Отсъствието на Пати доста ме бе извадило от равновесие. Но когато се прибрах в Бийч Пойнт след това ужасно посещение в барачката на Студи, заварих Пати Ларейн. Чакаше ме. Не обели дума за това къде е била.

И той пак се разплака. Това страшно ме изненада. Направи усилие обаче да овладее скръбта си. Като дете, на което му е забранено да хленчи, продължи:

— Тя вече не искаше имението на Парамесидес. Сега, след като Лони се бе самоубил, тя бе решила, че тази сделка е във властта на призраците. Освен това била влюбена. Била решила да ми признае пълната истина, каза. Искала да замине с един мъж. Била влюбена в него от дълги месеци. Той искал да заживее с нея, но бил останал верен на съпругата си. Сега най-сетне бил готов да заминат. Би ли имала нещо против, попитах я, да ми каже кой е той? Добър човек, отговори тя, силен мъж, мъж, който нямал пари. Ами аз, попитах я? Ами Чекията? Да не би да е Чекията? Не, отговори тя, Чекията бил печална грешка. Просто се била опитвала да изтръгне другия мъж от сърцето си, но не успяла. Как мислиш, че се чувствах? — попита ме в този момент Уордли.

— Изпепелен.

— Изпепелен. Не бях играл играта, в която си бях въобразявал, че участвам. Отново и пак си дадох сметка, че я боготворя така силно, че съм готов да приема каквото тя пожелае да ми предложи. Дори това да е само палецът на крака й. — Той започна често-често да си поема дъх, сякаш нямаше време да вдишва дълбоко въздух.

— „Добре, рекох й, махни се от живота ми.“ Надявах се да запазя някакво достойнство. Чувствах се като гол човек, застанал пред побъркан художник. „Просто си тръгни, повторих й, всичко е наред.“ „Не, каза тя, не е. Имам нужда от пари.“ И, Тим, тя назова сума с размер от порядъка на онзи, който бих заплатил за ремонта на имението на Парамесидес. „Не се дръж като побъркана, казах, няма да ти дам нито цент.“ „Уордли — заяви тя, — аз смятам, че ми дължиш два милиона и нещо.“

— Не можех да повярвам на чудовищността на думите й. Знаеш ли, когато за пръв път я срещнах, тя беше само една стюардеса, без всякакви обноски. Нямаш представа как напредна под моята опека. Беше толкова интелигентна. Овладя толкова много от малките номерца, с които да си проправя път в живота. Мислех, че изгаря от желание да притежава хотел, който ще бъде нейният дворец. Тя определено ме насърчаваше през цялото време да вярвам в това. Но знаеш ли, дълбоко в себе си тя плюеше на доброто общество. Господи, нека да довърша. Тя заяви, че двата милиона, които се бях приготвил да отпусна за ремонта на имението на Парамесидес, сега трябвало да бъдат прахосани в някакви нови начинания. С нейния загадъчен приятел! Караше ме да направя вложения в търговията с кокаин.

— И тя те осведоми за всичко това?