Мъжагите не танцуват

— Да — отвърна той. — Устните й изглеждат натъртени, сякаш някой се е опитвал насила да й отвори устата. Може би с дулото на пистолета. Още могат да се видят изгарянията на барута върху горното й небце, където е входната рана. Съвсем малка е. Точно колкото калибър 22. Няма изходна рана. Само това успях да изчопля — посочи той парченцето от куршума.

Мъжагите не танцуват. Как да не повярваш? „Да изчопля само това.“ Коленете ми трепереха и се наложи да уловя чашата с две ръце, за да мога да вдигна бърбъна до устните си. Усетих, че не съм подготвен да попитам за Пати.

Но той и без това ми каза.

— Няма белези, входни рани или контузии по лицето и скалпа й. Бих предположил, че е застреляна в сърцето и е умряла веднага.

— Кое те кара да мислиш така?

— Просто предполагам. Не знам. Може да е било и с нож. От главата й не мога да преценя нищо, само виждам, че е тя. — Той се намръщи, сякаш му се изплъзваше някаква много важна подробност. — Не, не, още нещо може да се разбере. Необходим е следовател, който със сигурност да се произнесе, но аз мога да предположа, че жена ти — и той вече не можеше да я нарича Пати Ларейн — е била убита между двадесет и четири и четиридесет и осем часа по-късно от другата жена.

— Е, ще разберем това — казах.

— Не — възрази той, — никога няма да го разберем.

— Защо? — попитах.

— Тим — рече той, — ние трябва да махнем тези глави някъде. — Той вдигна ръка, за да изпревари възражението ми. — Знам какво ще ни струва.

— Никога няма да можем да разберем кой го е направил — промърморих аз.

— Мисля, че това ще го установим. Само че няма да можем да го докажем. — Руменината пак се връщаше на лицето му. — Ако искаш възмездие, ще се наложи да потърсим други начини.

Оставих думите му без отговор засега.

— Изслушай моите разсъждения — продължи той. — Смятам, че палачът не е бил само един. Хората, които си служат с мачете, не се бъзикат с ножове.

— Хората, които си служат с мачете, обикновено не носят 22-калиброви пистолети със специални куршуми и заглушители.

— Трябва да помисля върху това — рече той.

Стояхме и мълчахме. Аз самият почти не можех да мисля. Някаква вцепененост обхващаше крайниците ми, сякаш бях вървял с часове през ноемврийската гора и току-що бях спрял да почина.

— Слушай какво ми е ясно дотук — започна баща ми. — Някой е решил да използва твоя склад за марихуана, за да скрие главата на Джесика. Това така дълбоко те замесва в историята, че ти още не можеш да кажеш дали сам не си го направил. После главата е извадена. Защо? — Той вдигна двата си юмрука така, сякаш стискаше кормилото на кола. — Защото някой е бил решен да убие Пати. Този човек е искал да е сигурен, че и двете глави ще бъдат намерени там по-късно. Той не е искал било ти, било първият убиец да отидете и да премахнете уликите. Или да речем ти да се паникьосаш. Можело е да съобщиш на властите. И така, той, говорим за втория човек, взема главата.

— А може — обадих се аз — човекът, който взема главата, да е тя.

— Може и да е тя — съгласи се баща ми, — макар че не разбирам какво имаш предвид с това. — След като аз не казах нищо повече, бях се обадил в някакъв вътрешен порив, той продължи: — Да, аз смятам, че авторите на престъплението са двама души. Единият, който е убил Джесика, и другият, който се е готвел да убие Пати. Първият оставя главата там, за да бъдеш замесен. Вторият я изважда, за да могат и двете глави да бъдат оставени вътре по-късно. И тогава, или малко по-късно, ти е трябвало да поемеш бремето на двете престъпления.

— Твърде много работи предполагаш — казах аз.

— Когато хората вършат такива неща — каза баща ми, — те смятат, че много ясно виждат цялата ситуация, макар че единственото, което правят, е да пуснат още една съставка в супата.

— Кой е готвачът? — попитах аз.

— Уордли, на първо място. Той може би е знаел, че Пати е мъртва през цялото време, докато е разговарял с теб. Възможно е той вече да го е бил извършил и да те е подготвял с предложението си.

— Не виждам как.

— Той няма високо мнение за теб. Не го осъждам. Може би е чул, че главата на Джесика се мести насам-натам, и е предположил, че ти знаеш къде е. Затова е решил вместо това да поиска главата на Пати. Смятал е, че ще се опиташ да пробуташ Джесика вместо Пати. И тогава е щял да получи онова, което е искал — двете глави.

— Не можеш ли да спреш да повтаряш тази дума?

— Глави ли?

— Действа ми на нервите.

— Няма с какво да я заменя.

— Използвай просто имената им.

— Преди да сме намерили телата това подвежда.

— Използвай просто имената им — повторих аз.

— Ей — рече той, — ти си фантазьор като майка си.

— Хич не ме интересува дали предците ми са вадели торф от ирландските блата през всеки гаден ден от живота си, защото, да, аз съм фантазьор като майка си.

— Ха-ха — изсмя се той, — точка в нейна полза. Бог да я прости! — Той се оригна. Бърбънът, бирата и болестта едновременно действаха върху му. — Подай бутилката — каза той.