Мъжагите не танцуват

— Твърде много работи предполагаш — казах аз. — Защо Уордли да не би могъл да знае къде е Джесика? След като Риджънси е знаел, и Уордли е можел да знае. Паяка е посредникът между тях.

— Можем да приемем, че информацията им леко се е разминавала. При такива ситуации е удивително колко много неща хората знаят и не знаят. — Той почука по масата с кокалчетата на пръстите си. — Твърдя, че Уордли не е знаел къде е Джесика и е искал ти да го отведеш при нея.

— Аз смятам, че Уордли вече ги е бил сложил и двете в дупката. Придържай се към фактите. Паяка и Студи ме преследваха. Целта не е ли била да бъдат на мястото, когато аз отида там? За да ме заловят, когато изляза с главите? Те щяха да бъдат най-долните боклуци, които някога са извършвали граждански арест.

Това му направи впечатление. С челото си той даде знак на съгласие.

— Звучи достоверно — каза Дъги. — Смятали са, че отиваш при дупката, но сигналното устройство им е съобщило, че си спрял. Нищо чудно, че са обезумели, когато си се върнал.

— Мисля, че имаме доказателства срещу Уордли — заявих аз.

— По отношение на Пати имаш само изходните точки за реална възможност. Но кой е убил Джесика?

— Може би пак Уордли.

— Той с удоволствие би използвал пистолет калибър 22 със заглушител. Но можеш ли да си представиш господин Хилби да действа с мачете?

— А Студи?

— Може би.

— А ти за кого си мислиш? — попитах аз.

В колко ли разговори на бара баща ми бе изпълнявал ролята на заместител на частен детектив, действащ адвокат по углавни дела или почтен съдия от апелативния съд? Той вдигна ръка към ъгълчето на устните си, сякаш размисляше дали да отлепи от устните си истината като лейкопласт.

След това свали ръката си.

— Не го харесвам този Риджънси — каза той. — По начина, по който ми го описваш. Би могъл да е нашият човек.

— Смяташ, че той е убил Джесика?

— Той умее да си служи с мощен пистолет с калибър 22, а също и с мачете. Той е единственият, който умее това. Ти ми разказа за къщата му. Той е побъркан на тема оръжие. Сигурно има огнехвъргачки в избата си. Той би разработил специален план как да те убие, като постави на пътеката пред теб бамбуково копие с отровен връх. Срещал съм хора като него. „Като става въпрос за оръжия, говорят те, аз ги знам всичките. Аз съм ренесансов човек.“

— Е, да, но ти мразиш ченгетата.

— Разбира се, че ги мразя. Само че някои от тях не са толкова ненадеждни. Този тип е прериен вълк. Професионален войник, който е станал ченге! Той е агент по наркотрафика. Никакъв временно изпълняващ длъжността началник на полицията не е. За управлението по борба с наркоманията той е специалист по безредиците и бас държа, че в управлението ги е страх от него. Напикават се, когато той се появи.

— Трудно ми е да повярвам това.

— Аз познавам ченгетата по-добре от теб. Знаеш ли колко години съм си уреждал сметките с мафията в сряда вечер, а с полицията в четвъртък? Познавам ченгетата. Познавам психологията им. Защо мислиш, че такъв опитен фанатик е бил забутан в Кейп Код?

— Тук е голям център на търговия с наркотици.

— Нищо не е в сравнение с Флорида. Там могат много по-добре да го използват. Те се опитват да го изиграят. Трябва да познаваш психологията на полицаите. Никое ченге не обича да работи с колега професионалист, който го кара да се чувства притеснен. Не можеш да издаваш заповеди, срещу които се възразява, защото ще си създадеш враг. Човек, който законно носи оръжие, има твърде много възможности да те застреля в гърба. Така че когато ченгетата трябва да се примирят с някой луд, те не се опитват да го уволняват. Преместват го в глуха линия. Правят го вселенски началник на Туин Ейкърс, щата Монтана. Или на Провинстаун, Масачузетс. Не — заключи той, — никак не ми харесва този Риджънси. Затова трябва да махнем главите.

Започнах да споря с него, но той не се отказа да възразява.

— Ако тези пластмасови торбички бъдат намерени в твоята изба — каза той, — за теб няма измъкване. Ти си удобна мишена. А ако се опиташ да ги преместиш, още по-зле. В момента, в който те видят да се качваш на колата си, ще те проследят.

— Трябва да погреба жена си.

— Не, няма. Аз ще го направя. Ще взема твоята моторница, риболовните ти принадлежности и две кутии с такелаж. Имаш ли втора котва на борда?

— Не.

— Тогава ще използвам онази, която имаш. И за Пати, и за Джесика.

Сега беше моят ред да възкликна:

— О, господи!

— Хайде — рече Дъги, — когато ме гледаш, ти виждаш у мен само един груб човек. А когато аз те слушам, виждам удобна мишена.

— Аз трябва да дойда с теб. Това е най-малкото, което мога да направя.