Наследникът

Докато чернокосият мъж прибираше китарата, вратата се отвори и в кръчмата влезе куц просяк с грубо издялана патерица. Прериен Пожар му хвърли строг поглед но не понечи да го изгони. Като истински оджибуей, той съчувстваше на онеправданите от съдбата.

Без колебание просякът се насочи към компанията до прозореца, спря пред певеца и с бавен, внимателен жест измъкна от торбата си лъскав кинжал с черна ивица по ръба на острието. Стискаше го с дръжката напред, за да няма недоразумения.

— Днес е щастливият ви ден, благородни господине! — занарежда просякът с протяжен, пресипнал глас — Купете на безценица едно истинско съкровище! Стара семейна реликва, само поради крайна бедност се лишавам от нея. Вижте това несравнимо оръжие, оценете като познавач масконовата инкрустация…

Чернокосият не помръдна, но изведнъж на свой ред се озова с кинжал в ръката. Просякът уплашено отскочи назад.

— Ама вие какво си помислихте, господине, всички светци и хегемони да ви закрилят! Аз само предлагах…

— Спокойно, добри човече — прекъсна го чернокосият. — Аз пък само приемам предложението. Маскон казваш… Дай да ударим остриетата и ако срежеш моето, готов съм да платя всяка разумна цена.

— Недоверието ви е оскърбително, благородни господине! — вирна глава просякът в жалък опит да демонстрира гордост. — Няма да настоявам. Ала ето нещо, в което не можете да се съмнявате. Я погледнете тази скъпоценна антика!

Кинжалът изчезна в торбата и на негово място се появи правоъгълна бяла пластинка. Щом я докоснаха слънчевите лъчи, падащи през прозореца, над нея като по магия изникнаха плътно скупчени величави кули от камък, стъкло и стомана. Между тях лъкатушеше яркочервен надпис: ПОЗДРАВИ ОТ МАНХАТЪН.

Този път клиентът не отговори веднага. Ироничната му усмивка изчезна, той се вгледа внимателно в кулите, после вдигна очи към просяка.

— Да, драги, тук съмнение не може да има. Безценна антика, на черно би струвала повече, отколкото цялата тази кръчма. Не че имам намерение да купувам, но ще ми обясниш ли как е попаднала в торбата на дребен мошеник като теб?

— Ама много сте придирчив, уважаеми господине — забъбри просякът, прибирайки бързо пластинката. — Нищо, свикнал съм. Клиентът винаги е прав, както са казвали Древните. Ето тогава нещо, на което наистина няма да устоите.

И той протегна напред нова пластинка, този път черна и по-малка от предишната — приблизително колкото карта за игра.

Полувождът тихо ахна и се приведе напред. Онова, което видя, го бе накарало да загуби цялата си невъзмутимост. Над пластинката се появи човешка глава, напълно закрита с алена копринена качулка. През кръглите отвори в нея се виждаха само две хладни бледосини очи с леко разширени зеници.

За пръв път в живота си Прериен Пожар се почувства безпомощен и объркан. Никога не бе подозирал, че един ден ще се срещне — е, не съвсем, но почти — с легендата на подземния свят от двете планети. Че ще види наяве човека, известен единствено с прозвището Червената маска.

Той трескаво обмисли ситуацията, плъзгайки пръсти по дръжката на томахавката под бара. Да се опита да задържи просяка и чернокосия? Но на какво основание, хегемоните да го вземат? Онези от Племенния съвет бяха непредсказуеми, щом станеше дума за правата на бледоликите. Можеха да одобрят една насилствена акция, а можеха и да я накажат най-строго. Пък и четиримата до прозореца изглеждаха печени. Ако се стигнеше до бой, мохиканите със сигурност щяха да помогнат. Апахът също. За ацтеканеца не се знаеше, южняците предпочитаха да не се месят в делата на северните си съседи. Но при всяко положение нямаше да мине без кръв.

С тежка въздишка полувождът отдръпна ръка от томахавката.

Чернокосият бе станал на крака. Пръстите му се впиха в рамото на просяка и го помъкнаха към вратата. Прериен Пожар пристъпи натам, но останалите трима втренчиха в него заплашителни погледи и се надигнаха иззад масата. Опиташе ли се да излезе, боят беше неминуем.

Той отстъпи назад, опря гръб във вратата към кухнята, напипа дръжката и я натисна. Нямаше друг избор — трябваше да прати готвача до най-близкия пост на пристанищната охрана. Ако дойдеха навреме, все щяха да измислят за какво да задържат бледоликите.

Все така заднешком полувождът влезе в кухнята, притвори вратата, обърна се и ахна за втори път.

Тенджерата със супа къкреше на печката, върху дъската за рязане лежаха купчинки накълцан лук и магданоз, в купата чакаха яйца за разбиване, но от готвача Харо нямаше и следа.

Харо Мечастъпка пълзеше бавно и предпазливо по гредите на покрива. Съдбата най-сетне му бе предложила шанс и трябваше да го използва на всяка цена.