Наследникът

Ермелинда бързо смени темата и още същата тера се разрови из библиотеката за латински речник. Изведнъж се беше запалила по загадката на записките също както някога по лабиринтите на двореца. С цялото си немалко упорство превеждаше дума по дума, разкривайки изненадващи и удивителни тайни. Например онова своеобразно и донякъде красиво растение с бодливи листа и кичести лилави цветове, наречено Onopordum acanthium или Stimulus asini (тоест „магарешки бодил“, както подсказваше речникът). Принцесата никога не го бе виждала, но записките твърдяха, че било широко разпространено на Тера и лекувало задух, сърдечни болести, кожни инфекции, възпалени рани… и което особено я заинтригува, Vis virilis — сиреч мъжка сила. Любопитството я накара да се престраши и да попита госпожица Леверие по въпроса, но гувернантката със смях отговори, че познава отлично въпросния трън, ала не знае за връзката му с „мъжката сила“ и никога не е имала работа с мъже, които да се нуждаят от стимулиране в това отношение.

Още по-интригуващи се оказаха ситните кафеникаво-лилави гъбки, наречени Psiloscybe mexicana. Записките описваха тяхната способност да предизвикват магически видения в храмовете на Ацтеканската империя, но текстът се оказа непосилен за нея. Успя да разчете само няколко откъса, оставящи мъчително-изкусителното усещане за хилядолетна тайна.

Най-силно обаче я впечатли една от картините, изрисувана особено майсторски, макар и почти без цвят. Под натегнали мрачни облаци, сред зловеща сивкаво-черна пустиня се извисяваше дърво със стотици преплетени стволове и плоска корона с тъмнозелени перести листа. Неизвестният художник бе успял да изрази усещането за смъртна заплаха, лъхащо от сянката на ниско натегналите клони, отрупани с тъмни кожести плодове.

Описанието започваше така:

Arbor mortis (Fica malefica), planta pernicosnissima in universo. Ex quo antiquis gemo-magicae artis creavi. Exurge in Mundus antiquis Arabum. Studuit et describitur in detail in al-Arabi Fatih al-Hakim Judges indoctus.

Ермелинда бе успяла криво-ляво да сглоби превода:

Дърво на Смъртта (Смокиня злотворна), най-смъртоносното растение във вселената. Сътворено от Древните чрез гемо-магия. Расте в страната Арабия на Древния свят. Изучено и описано подробно от арабския учен Фатин ал-Хакими.

Тя препрочете текста, кимна доволно и отново посегна към речника, макар че очите й лепнеха за сън.

Тера

Каирският некропол

7 септември 1536 г. на Петата епоха

Името му беше Абдул ал-Хакими, но никой не знаеше това. В мизерните бордеи на древното гробище го наричаха Нусафер Елхаджиб — Половин Вежда, защото над лявото му око имаше дълбок белег от изгаряне. Най-често му викаха просто Хаджиб. Беше дребен за своите четиринайсет години, но жилав и с удивително силни ръце, на чието укрепване посвещаваше всяка свободна минута. Просяците, крадците и дори убийците се бояха от него, както човек инстинктивно се бои от скорпион или кобра. Наоколо му се носеше мрачният ореол на безнадеждна свирепост, готова всеки момент да го тласне към самоубийствено и хладнокръвно насилие.

Единствено нищият проповедник Джалал ал-Дин често спираше момчето и се опитваше да стигне до сърцето му с мъдри слова.

— Виждам, че черна тайна влачиш след себе си като сянка, сине мой — казваше старецът. — Добре я познавам, срещал съм и други като теб. Някой ти е нанесъл люта рана, изгорил е дървото на сърцето ти до корен и сега вярваш, че единствено мъстта може да те възроди. Ала помни какво е казал Пророкът: Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите.

Вместо отговор Елхаджиб пускаше някоя дребна монета в паничката на проповедника, покланяше се и се отдалечаваше мълчаливо.

Тази вечер обаче той заобиколи отдалече обичайното място на благочестивия просяк и пое през лабиринта от порутени гробници на северозапад — там, където необятното гробище свършваше и започваше ничията земя преди първите къщи на милионния град.