Наследниците на Айнщайн

— Много неща. Отделни случаи. Общо взето, дреболии. Като цяло — заплаха: Средната скорост на метрото през последните шест седмици се е повишила с двадесет километра в час. Най-новите видеобоксове работят в продължение на месеци с пълен капацитет. Материалът на конвейерите е станал практически много здрав — няма скъсване. Стъклените стени за самостоятелните строежи на частни жилища са станали нечупливи и въпреки това — прозрачни. И тъй нататък, и тъй нататък. Разбирате ли какво означава това?

— Нима това не са радващи подобрения? Какво лошо намирате в тях?

— Радващи? Може би така изглежда. На пръв поглед. Но вие пропускате да забележите, че по такъв начин се нарушава екологическото равновесие. Но не това е, което ни тревожи. По-скоро… кой се крие зад всичко това? Все трябва да има някой!

Лекарят бе пребледнял.

— Надявам се, не искате да кажете, че отново са се появили анархисти…, че те… не, това е невъзможно…, в такъв случай всички хора на науката отдавна щяха да са преориентирани…

— Запазете това в тайна! — Мършавото тяло на инспектора леко се изопна. Искам да говоря с този човек.

— Моля! — каза лекарят, потиснат. Той отвори вратата. Двамата мъже влязоха.

Когато Джеймс Форсайт чу шума от отварянето на вратата, той се опита да скрие разглобената на части прахосмукачка под дюшека от пореста гума, но не успя. Изправи се и застана така, че да не я видят от пръв поглед. Трепереше от възбуда и страх.

Лекарят понечи да каже нещо, но неговият гост го отстрани. И двамата се отказаха да разгледат по-отблизо онова, което се намираше върху леглото зад болния, защото ги обземаше ужас при вида на тези жестоко отскубнати части — скоби, винтове и стърчащи жици.

— Само повреждането на печата — дори по невнимание — е наказуемо. И вие знаете това!

Джеймс кимна.

— Бяхте арестуван, защото сте разглобили една пералня.

— Тя беше счупена — каза Джеймс.

— Тогава защо не си набавихте нова?

Джеймс вдигна рамене, защото знаеше, че никой не го разбира.

— И тъй, защо? Отговаряйте!

— Исках да разбера какво бе станало там вътре. Нещо изпука и после спря. Исках да я поправя.

— Да я поправите! — повтори лекарят, като поклати глава.

— В мазето ви намерихме сандък с дървени макари, гвоздеи, тенекия и други неща от този род. На един прибор за хранене забелязахме драскотини — сякаш сте обработвали с него някакъв твърд материал. Какви са били намеренията ви?

Джеймс сведе очи към пода. Ъглите на устата му бяха увиснали повече от обикновено.

— Исках да направя звънец — отвърна той.

— Звънец за вратата? Но вашето жилище е снабдено с телефон и видеобокс! За какво ви е звънец?

— Да показва времето, един вид будилник. Инспекторът го погледна изненадано.

— И каква полза от него? Та вие можете по всяко време да бъдете събуден автоматично.

— Аз нямах нужда от будилник — отвърна Джеймс примирено, — имах просто желанието да направя един.

— Имали сте желанието? И затова сте извършили престъпление? — попита инспекторът, като поклати глава. — Но нека продължим! Тази прахосмукачка! Защо сте я разглобили? Не виждам защо е било необходимо това.

— Така е — каза Джеймс, а после изкрещя: — Да, така е, не беше необходимо. Но аз седя в тази килия от шест седмици — без радио, без видео, без каквото и да било списание! Скучно ми е, ако можете да го проумеете! И ми доставя удоволствие да надниквам в този или онзи апарат. Интересува ме как функционират: лост, винт, зъбно колело! Какво искате от мен? Утре ще бъда преориентиран… — Той се хвърли на леглото и се обърна към стената.

Инспекторът го погледна отвисоко.

— Може би ще можем да ви спестим преориентирането. Зависи изцяло от вас, Форсайт.

В продължение на една седмица без прекъсване Джеймс Форсайт се скиташе из града, спускаше се с ескалаторите до етажите с магазините, качи се на лифта и се понесе високо над тесните улици на града. Все още бе замаян от продължителния арест. Автоколоните по етажното автомобилно платно и гъмжилото от човешки маси по високите прелези го объркваха. Въздушните таксита или открити лифтове той не ползваше — след дългото пребиваване на твърд терен се боеше от виене на свят във въздушните висини.