Наследниците на Айнщайн

— Ние сме модерни хора. Да се занимаваш с наука е шик. Еснафите само ги е страх — от нови оръжия, от ракети, от танкове. Затова тук е толкова скучно. Не, се случва нищо. Виж, старите физици са били други хора — с техните напалмови бомби и атомни гранати. Имали са право: този мръсен свят трябва да се поодраска, за да може отново да стане нещо. — Слязоха по няколко стъпала и се озоваха в една по-малка зала, която очевидно бе предназначена за спортно-медицински прегледи. Навсякъде наоколо имаше подвижни кардиографи, енцефалографи, осцилографи, помежду тях — места за изпитване на щангисти, плувци, спринтьори. Голямо рентгеново съоръжение имаше готовност да проследи нагледно координацията на движенията на скелета по време на тренировка. По банките край стената, по рогозките за лежане и дори по командните маси бяха насядали и клекнали млади мъже между петнадесет и тридесет години, всичките късо подстригани, повечето в сандали и комбинезони от бяла агнешка кожа.

Хори се спря на входа. Когато го забелязаха заедно с протежето му, те се приближиха към него, потупаха го по рамото и го поздравиха с: „Хей!“ или „Краци!“ Някой подаде на Джеймс едно шише, макар и неохотно, той се принуди да отпие една глътка от мътнобялото му съдържание, което миришеше на химия и имаше вкус на лепило.

— Бива си ги момчетата — каза Хори. — Никак не беше лесно да ги събере човек. Най-малко десетина уловихме при малката Русмолер. Мило бръмбарче, но глупаво — уведомява полицията, щом някой попита за дядо й. За малко и ти да й легнеш на съвестта. — Джеймс усети, че му се докашля — жълт дим блъвна от няколко смачкани хартии. Хори го вдъхна дълбоко. Той действаше своеобразно — успокояващо й дразнещо едновременно.

— Подготвя те предварително — обясни Хори. — Не знам с какво. Хвърля те в истинско въодушевление. — Джеймс наблюдаваше как неколцина млади мъже коленичиха край огъня и надвесиха лица над димните изпарения. Някой подхвана монотонна песен, присъединиха се и други. Постепенно гласовете станаха неясни, жестовете неспокойни.

И Хори започна да залита замаян насам-натам. Ръгна Джеймс в хълбока и извика:

— Чудесно е, че си тук! Радвам се, че тъкмо аз те измъкнах. Просто имам късмет. От няколко месеца насам се редуваме на пост. От дълго време никой не се беше появявал! — Гласът му стана неясен. И на Джеймс му костваше усилия да запази главата си бистра. Един мършав младеж до него започна да буйства. Изкърти от стената една щанга, предназначена за тежестите на тежкоатлетите, и я стовари върху медицинската апаратура. Разби се стъклото, лакът се олющи. От ударите по метала се вдигна ужасен шум. Изведнъж Джеймс изпита неприятна тежест в стомаха.

— Бива си го тоя — изломоти неразбрано Хори. — Погледни го, съвсем е изключил. Но никой не може да се мери с тебе. Не съм виждал още човек, който би могъл да го направи, без да му се е размътила главата. Знаеш ли, дори на мен едва не ми прилоша, когато видях запалката, която беше разглобил. Това е просто безчинство, колега, но така и трябва да бъде: безразсъдно безчинстване — това е единственото, което все още може да ти достави удоволствие. — Хори избута Джеймс напред, тикна в ръката му една бухалка: — Покажи им на какво си способен, приятелю! Хайде, покажи им!

Надеждата на Джеймс чрез тези хора да влезе в дирите на техническите нововъведения, които тревожеха полицията, отдавна бе рухнала, сега и последните останки от нея се стопиха. Отчаян, той дръпна Хори за ръкава.

— Почакай! Трябва да те питам, нещо. Чуй ме най-сетне! — Разтърси го. Най-после успя да го накара да обърне глава към него. — Какво общо има това безобразие с науката? Никога ли не сте помисляли да създадете нещо? Някоя машина, някой уред, някой инструмент?

Хори се вторачи в него.

— Ама че си забавен! Или се занасяш? Щом толкова искаш, можеш да отидеш веднага в църквата, „Асизи“ — в клуба на Айнщайн. — Стисна грубо ръката на Джеймс, — Хайде, забавлявай се с нас! Долу тия джунджурии! — той изтръгна от ръката на един друг бухалката и я запокити по блестящото стъкло на една скала. — Разбивай, троши… ех, да имах една картечница!