Наследниците на Айнщайн

Почти всички около Джеймс бяха обхванати от безумна разрушителна ярост. Калъфите на апаратите бяха смъкнати, включвателните уредби — изпочупени, вакуумните тръби — разбити. Джеймс изпита боязън, повдигаше му се, за първи път наистина му се повдигаше от тези грозни оголени части, вътрешности на машини, които е трябвало да изпълняват своите функции тайно, макар да са били крайно необходими. Онова, което се демонстрираше тук, беше отвратително, ужасяващо, отблъскващо. Същевременно дълбоко у него се надигна срам — срамът, че по някакъв начин и той бе замесен в това. Зададе си въпроса дали би могъл да се присъедини към другите, да се рови в тази мръсотия — не беше уверен в себе си. Ако беше в друго настроение, ако нямаше поставена цел… кой знае? Около него вилнееха, звучаха сподавени гласове, всички действаха като побеснели в ритъма на онова, което пееха… той почувства как се заклати заедно с тях, залюля се… една върлина се озова в ръцете му, без да разбере как стана това, и замахна силно…

Тогава прозвуча вик: „Рокетсите!“ В продължение на една секунда всички останаха като вцепенени, след това обаче се обърнаха към входа. Оттам нахлу орда млади мъже в черни джинси и къси сака от металносребриста плетеница. Те размахваха гребла, върлини за висок скок, щафетни палки и подобни съоръжения, които можеха да послужат вместо оръжие, и с рев, наподобяващ сирена, двете страни се нахвърлиха една срещу друга, посипаха се удари наляво и надясно, запердашиха се здравата. Изведнъж Джеймс изтрезня. Промъкна се встрани и с гръб към стената, се придвижи до една тясна врата, която бе забелязал в дъното на помещението. Вратата се отпори и той потъна в мрака на един коридор.

Шумът заглъхна, през звукопоглъщащите стени той проникваше само като леко шумолене. От другия край на коридора до него достигнаха провлечени звуци — там, изглежда, се излизаше на някакъв ролбан. Той бързо се спусна нататък, един от подиумите, „тепихите“, се приближи, намали скорост и Джеймс скочи отгоре. След изморително и объркано пътуване той достигна един от двеста и осемдесетте изхода.

Всички нещастия идват от науката. Хората на естествените науки и техниката бяха тези, които отровиха въздуха и замърсиха водата, заразиха с химикали хранителните продукти. Те докараха шума, вонята и нечистотиите в нашия свят. Те превърнаха планините в халди и езерата в клоаки. Те откриха машини, които трябваше да бъдат обслужвани от човека, и го обрекоха на тъпа конвейерна работа. Те построиха градове, в които се появиха болести и психози. Те въведоха програмираното обучение и предадоха на децата собствената си неестествена склонност да се занимават с естествени науки и техника, да конструират нови машини и откриват нови методи, да променят съществуващите програми. Те взеха в ръцете си геносубстанцията и създадоха чудовища, вместо по-добри хора. Те провеждаха експерименти с материята и енергията, със земята, с луната, с растения и животни, с човешкия мозък. Те синтезираха субстанции, които влияят върху поведението, израждат психиката, предизвикват и потискат емоциите. Те се позоваваха на природните закони като на абсолютна инстанция и не помислиха за това да ги релативират съобразно хуманистичните стойности. Те пренебрегваха правилата на етиката и морала, потърсиха извинение в неизбежността на нещата, стремяха се към неограничена власт. Тяхна цел бе не покоят, а съмнението, не равновесието, а промяната, не перманентността, а еволюцията. Те принудиха човека да тича подир прогреса, подир обявления, сигнали, светещи цифри, подир формули и тези. Превърнаха го в морско свинче за науката, в играчка на техниката, в роб на индустрията. Заставиха го да работи, да се съревновава, да консумира. Те създадоха теоретическите основи на манипулацията. Те оплетоха човека в мрежа от принудителни задължения, снабдиха го с номера, въведоха книги за вписване на болестите и предишните му наказания, подложиха го на изпити и тестове, надзираваха го, контролираха го, проникнаха в интимния му живот, хвалеха го, наказваха го, възпитаваха го в послушание и дееготовност. Преценяваха го с компютри, предвиждаха реакциите му, екстраполираха изборните резултати, програмираха го, заплануваха го. Те го превърнаха в човешка карикатура, преследвано животно, неспособно да разбере онова, което става в света, в който живее, изложено безпомощно на заплахите на едно враждебно обкръжение.

Естествените науки и техниката са разрушителни сили, които нямат място в един свободен свят.

Бе настъпила нощта и фиксираните без подпора огромни прожектори хвърляха своите светлинни водопади над града. Въздушни таксита и реактивни въздушни мотори изтегляха бели, сини и зелени линии на фона на далечния сив небосвод, хиляди осветени прозорци рисуваха светлинни шарки по фасадите на небостъргачите.