Наследниците на Айнщайн

Джеймс бе изненадан от тази силна реакция. Тя му доказа, че внучката на професор Русмолер действително нямаше нищо общо с науката и техниката.

— Но, детето ми, аз наистина няма да ви сторя нищо, успокойте се. — А когато тя заплака, той добави: — Пък и вече си тръгвам.

Сам си отвори вратата, слезе половин етаж надолу до асансьора и тъкмо се канеше да го извика, когато една ръка улови неговата. Той се обърна уплашено и видя млад мъж с кръгло лице и алаброс, в чиито черти се чувствуваше някаква вкочаненост.

— Не надолу! Качваме се нагоре! Една секунда! — Той натисна едно копче и асансьорът се понесе нагоре. Но само след пет етажа непознатият прекрати пътуването и повлече Джеймс в коридора. Като продължаваше да го дърпа след себе си, той излезе на една тераса, която очевидно беше необитавана. В един ъгъл бе оставен двуместен реактивен мотор и младият човек заповяда на Джеймс да се завърже с коланите. После изтича до парапета, погледна на всички страни и извика приглушено:

— Чисто е! — Седна пред лоста за управление и те леко се издигнаха. Най-напред бавно се плъзнаха, после скоростта се увеличи, но не над позволената.

Непознатият внимателно се огледа; после бутна Джеймс:

— Ей ги на, идат вече — гледай ги как летят като стрели!

— Кой идва? — попита Джеймс.

— Полицията, разбира се! Кой друг? Ама че си наивник!

Долу, до бордюра на улицата, предназначена за големи скорости, Джеймс видя да се приземява син реактивен мотор комби. Отвътре изскочиха неколцина мъже.

— Ха, ето ти я и въздушната флотилия! — Непознатият се засмя. — Хайде да изфирясваме! — Двигателят изрева. Все още в рамките на позволената скорост, те изфучаха.

— Какво трябва да означава това? — изкрещя Джеймс в ухото на другия.

— Сега вече можем да разговаряме — изкрещя му в отговор той. — Тук никой не ни подслушва. И тъй, слушай внимателно! Аз съм Хори Блайнер и съм от групата на Егхийдс. — Като видя недоумяващата физиономия на Джеймс, той добави: — Виж какво, приятелю, ти си наш човек! Наблюдавах те с бинокъла. Да, видях те с очите си: ти отвори запалката.

Джеймс потръпна. Каквото и да означаваше това, той беше в ръцете му.

Хори се засмя.

— Няма защо да се страхуваш! Ние също намираме тези закони идиотски. Забраняват ти да разчупваш печата. Забраняват ти да разглобяваш машина. Но ние ще им дадем да разберат!

Хори насочи мотора си на юг, към спортния център. Беше огромен комплекс с гимнастически салон, кънки писти, игрища, плувни басейни, боксови рингове, съоръжени с най-точна измервателна апаратура за отчитане на времето, дължините, височините, тежестите, апарати за тренировки с висока ефективност за сухо гребане, за колоездене на място, греди за масажиране, експандери — с една дума комплекс с най-съвършената спортна техника, каквато човек може да си представи. Над голяма част от комплекса имаше огромен шатровиден покрив от прозрачна изкуствена материя. По средата се виждаше овалът на стадиона и отличителният белег на спортния център — кулата за парашутни скокове. През няколко секунди парашутистите биваха изстрелвани в сгъстяващия се мрак и се понасяха с парашутите си като пухчета към басейна от пореста гума.

— Имаш късмет — каза Хори. — Днес ще падне голямо ядене. — Той намали скоростта и снижи към една рампа за кацане. — Хайде, идвай! — Скочиха върху един релсов тепих, който ги понесе, криволичейки, из матово осветено преддверие. От време на време пътуването се забавяше на местата за прекачване: хващаш се за една от дръжките, прикрепени за огромни колела, и се държиш здраво за нея, докато те отведе до оная писта, по която искаш да продължиш. За Джеймс, който никога не бе обичал особено спорта, всичко това беше ново. Начинът на придвижване, за който бе нужна доста голяма сръчност, му се удаваше трудно, особено когато трябваше да внимава за младежите, които очевидно използваха съоръжението за един вид игра на гоненица, скачаха рисковано от един релсов тепих на друг и на няколко пъти безогледно го блъснаха встрани.

— Вие да не сте спортисти? — попита той недоверчиво своя спътник, когато забеляза, че на него явно му доставяше удоволствие да спъва младежите в лудешката им надпревара.

— Глупости! — отвърна Хори и здраво хвана Джеймс, който едва не изхвърча на един завой. — За нас това е само маскировка. Теренът е идеален. Който не може да се оправи тук, скоро се обърква окончателно. Халетата и залите са разположени едно в друго като кутии с различна големина и едно над друго — поради липса на място, това е то. Всеки път се срещаме в различни зали. Досега не са ни хващали.

— Егхийдс — каза Джеймс. — Така са били наричани по-рано хората на науката. Какво общо имате с науката?

Хори се ухили. Той издърпа Джеймс от ролковия тепих върху една пързалка. Със страхотна скорост полетяха надолу.