Насрещен вятър

Джей обичаше да гледа залеза, но човек рядко е настроен за красиви природни картини, когато над главата му се задават буреносни облаци. И все пак обагреният в червено град просто настояваше за възхищение, та макар и по-късно, в спомените, след като дойде мечтаното време на мир и покой.

Президентът учтиво отхвърли предложението на Гарити да отидат на фойерверките и предпочете да се прибере в хотела и да си поръча сандвич в стаята, а бдителният Мат Уорд се престори на очарован от подобна перспектива.

Шомъс Дънам отиде при съпругата и децата си, тъй че Шери и Джей останаха в здравите ръце на Майкъл Гарити, който явно не познаваше думата „не“.

— Глупости! — весело заяви той, когато Джей се опита да се измъкне от предстоящата обиколка на дъблинските кръчми. — Каквото и да стане утре, местните закони повеляват да ви покажа Дъблин. Не искам да ме сочат с пръст като враг на туризма.

— Майкъл, наистина съм ти благодарен, но…

— Никакви възражения! — гръмогласно отсече Гарити, после кимна на Шери. — Това се отнася и до вас, млада госпожице!

Очевидно възраженията бяха безсмислени, тъй че двамата неохотно се съгласиха да направят бърза обиколка на града и да похапнат в едно от любимите заведения на Майкъл.

Нищо повече, предупреди Джей. Сега не им беше до веселби.

Колата на Майкъл Гарити се оказа истинско изпитание. Беше скъпа, но прекалено малка, за да се настани удобно Джей отпред или отзад. Реши да бъде галантен и отстъпи предната седалка на Шери. В крайна сметка се озова седнал на една страна, защото нямаше място за краката му дори когато Шери изтегли седалката си напред.

Тя настоя да се сменят при първото спиране и Джей колебливо прие. Майкъл спря колата и Шери се премести, забелязвайки как Джей й хвърли благодарен поглед, преди да заеме предната седалка. Майкъл отново натисна газта със самочувствието на автомобилен състезател.

— Винаги ли карате така в Дъблин? — попита задавено Джей, след като сърцето му бе подскочило в гърлото при една близка среща с насрещен камион.

— Как, Джей? — попита невинно Майкъл и Джей се отказа да разисква темата.

Четирите съдилища задължително влязоха в обиколката, макар че в момента вратата беше затворена.

— Утре ще гледате колкото ви се иска — обеща Майкъл, сякаш ставаше дума за някаква радостна перспектива.

Сетне той отново подкара колата с безумна скорост покрай Тринити Колидж, Дъблинския замък и О’Конъл стрийт, „наречена с името на патриота, а не на нашия скапан съдия“, както обясни Майкъл, докато взимаше поредния завой със свръхзвукова скорост, или поне такова чувство имаше Джей.

— Виждате ли онази бронзова статуя там? — попита той, протягайки безразсъдно показалец навън през стъклото, докато колата прелиташе покрай грамадната фигура на гола русалка, изтегната блажено сред струите на голям фонтан. — Повечето дъблинчани не показват на туристите тия неща, но аз смятам, че те са част от нашата култура. Казват, че това била богинята на река Лифи, или нещо такова. Вече съм забравил историята. Ние я наричаме простичко „Флузи в джакузито“.

Майкъл направи обратен завой със сръчността на пилот изтребител и отново подкара на юг, към центъра, после отби надясно покрай южния бряг на реката и докато отминаваха някаква гара, отново размаха показалец навън.

— За нас, дъблинчаните, това е нещо като Мека — обяви той, сочейки пивоварната „Гинес“. После печално добави: — Вече не правят туристически обиколки из предприятието, но все още черпят безплатно туристите. И знаете ли, до портата на пивоварната бирата наистина е по-вкусна, отколкото където и да било другаде.

— Чувал съм го — избъбри с усилие Джей, вкопчил до болка пръсти в седалката. Когато се озърна към Шери, видя, че и тя прави същото, а очите й са с един размер по-широки от обичайното.

— Е, така си е, няма лъжа. Пил съм този еликсир къде ли не, но се кълна, че можеш безпогрешно да определиш направлението към Дъблин, като опитваш къде бирата е най-сладка.

И Майкъл погледна назад, за да види дали го слушат.

— Вярно ли е, че в някогашните реклами са обявявали „Гинес“ едва ли не за лекарство? — попита Джей.

Майкъл извърна глава и се ухили.

— Как тъй „обявявали“, момко? Бирата наистина е полезна. Тукашните доктори дори я предписват на кърмачки.

— Какво? — разсмя се Шери. — Давате на кърмачетата по половинка дневно?

— Не, не, Шери. Даваме на кърмачките, за да имат повече мляко.

— Само в Ирландия — пак се разсмя тя.

След малко влетяха в един гараж западно от района Темпъл Бар. Джей се извлече от предната седалка, помогна на Шери да слезе и двамата последваха Майкъл към една кръчма, наречена „Бронзовата глава“, от която се виждаха Четирите съдилища на другия бряг на Лифи. Опушена, шумна и тясна, кръчмата бе претъпкана с клиенти от юридическото братство. Преди да бутне вратата, Майкъл се завъртя и обяви, че това е една от най-старите кръчми в Дъблин, а местните адвокати я смятат за своя „библиотека“.

— Това достопочтено заведение е отворило врати още през седемнайсети век — добави той.

— Библиотека ли?