Насрещен вятър

Няколко минути седяха мълчаливи и зашеметени. Най-сетне Шери се изправи.

— Какво си мислиш? — попита Джей, когато тя вдигна слушалката на телефона и набра номер.

— Обаждам му се. Искам да дойде тук. Искам обяснение, макар да не вярвам, че ще може да го даде.

Думите й към президента бяха кратки, точни и без съмнение го оставиха озадачен. Тя затвори телефона и се обърна към Джей с просълзени очи.

— Облича се и след десет минути ще бъде тук — каза тя и пак седна. — Какво да правим, Джей? Утре ще го размажат с този запис.

— Да. Няма как да го защитя. Разговорът доказва престъпен умисъл.

— Тогава какво да правим? Мисля, че ако остане в Ирландия, с него е свършено.

Джей отново въздъхна и посегна към телефона.

— Остава ни само едно. Трябва да рискуваме директен полет до Мейн.

Фактът, че от една година Крейг Дейтън и старшата стюардеса Джилиан Уолц са любовници, бе широко известен в „Юро Еър“, но дискретността им по време на полет обикновено прикриваше връзката дори когато Крейг отговаряше на обажданията в ранните вечерни часове с дрезгав и разсеян глас.

Този път го търсеше Джей Райнхарт. Гласът му звучеше много сериозно и разговорът не трая дълго.

След няколко кратки думи Крейг остави слушалката, сгуши се отново зад Джилиан и погали копринената й коса, докато й предаваше разговора.

Тя леко извърна глава към него.

— Сигурен ли си, че ще е безопасно, Крейг?

— Няма проблеми, скъпа. Двамата с Аластър го обмислихме много внимателно и както му казах, просто ще стигнем до половината път, а там ще проверим ветровете и ако има съмнение, че горивото няма да стигне, правим обратен завой.

— Ще ми се да освободя двете момичета.

Крейг леко поклати глава.

— Няма да е законно, освен ако свалим част от креслата. При толкова много места трябва да летите и трите.

— Знам, знам.

— Искаш ли да се прибереш?

— Искам да останеш в компанията и много се страхувам. Пак ще нарушиш правилата.

— Мисля, че успешно забаламосах началството във Франкфурт, Джил.

— Няма да получат сметки за зареждането в Исландия и Канада. Ще разберат, че летиш директно.

— Ще си помислят, че го правя по заповед на американското правителство. Така или иначе, Джон Харис все още е на свобода само благодарение на нас и не смятам тепърва да го изоставя.

— Добре се наредихме — промърмори Джилиан. — Е, в колко часа?

— Излитаме точно в седем сутринта, скъпа. Това означава, че трябва да напуснем хотела не по-късно от четири и половина.

Ръката му лекичко плъзна по бедрото й. Джилиан се завъртя и обхвана лицето му с длани.

— Трябва да заспиваме, Крейг.

— Оу… — изстена той.

— Край за тази вечер! — отсече тя.

— Ами ако бъда много мил?

— Не. Вече беше. Молбите действат само веднъж на… няколко часа. — Тя го целуна. — Обади се на Аластър. Нагласи будилника. Заспивай. Точно в този порядък.

— Тъй вярно!

Двайсет и пет минути след телефонния разговор с първия пилот Джей Райнхарт застана мълчаливо до седналия Джон Харис и изключи видеото, след като бяха изгледали същия запис.

— Всемогъщи боже — едва избъбри президентът.

— Струва ми се, че и аз казах същото, Джон. Каква е тази история?

Седнала в ъгъла, Шери мълчеше мрачно и гледаше как Джон Харис бавно клати глава.

— Джей… — Той се обърна към нея. — Шери… Искам да ме изслушате много внимателно. Или съм претърпял тежка психическа травма и губя не само значителна част от спомените си, но и връзка с реалността, или… това, което ми показахте, е безсрамна фалшификация.

— Джон, това беше твоят глас! — каза Джей по-рязко, отколкото искаше.

— И беше заснето в Овалния кабинет, сър — добави Шери.

Джон Харис прехапа устни и се вгледа в тъмния екран.

— Знам, че това, което видяхте, прилича на истина, но аз… не съм… изричал тези думи. Не съм чувал такива думи от Ренълдс. Дори не съм сигурен дали видях лицето си.

— Има го на един от кадрите, Джон — тихо каза Джей.

Президентът вдигна очи към него с изкривено от болка лице.

— Не ми вярваш, нали, Джей?

— Искрено казано, не знам на какво да вярвам, Джон. Искам да ти вярвам, че това е фалшификация, но… дори и да вярвам, утре сутрин в съда този запис ще ме унищожи. Камбъл ще го пусне, а при подобно доказателство дори американски съдия би сметнал заповедта за основателна.

— Ще имаме време за оспорване, Джей — каза Харис. — Трябва да поръчаме експертиза на записа и да докажем как е фалшифициран. Не знам къде точно съм стоял в кабинета… искам да кажа, образът вероятно е истински, но някак са подправили гласовете. В края на краищата има хора, които много умело имитират президенти.