Насрещен вятър

— Мотивите му са основателни, мистър Райнхарт, макар че, между нас казано, бих желал да ви кажа колко бях разочарован… че не излезе нищо.

— Все още може да стане.

— Не, решението е взето и самолетът…

— Знам това — бързо изрече Джей. — Но все още сме в печеливша позиция, ако поне за няколко часа оставим противниковата страна да вярва, че той е на борда на С-17.

Джак Ролинс притисна слушалката по-плътно до ухото си и седна зад бюрото.

— Продължавайте.

— Разговарях с юриста, представляващ Перу. Той ми се обади веднага след излитането на С-17 и предполагаше, че президентът Харис е на борда. Подхраних това подозрение, без да казвам нищо конкретно, и италианските сили, които трябваше да осъществят ареста, вероятно вече си тръгват. Докато смятат, че президентът Харис е напуснал страната, имам шансове да подготвя реалното му освобождаване.

Джей обясни идеята за наемане на боинга и Ролинс незабавно отговори:

— Главната причина президентът да отмени операцията, мистър Райнхарт, беше опасността тя да се превърне в катастрофално лошо послание към света. Едва ли ще възрази срещу малко временни недомлъвки, докато уредим нещата по друг начин.

— Благодаря. Вие как смятате?

— Не знам, но сега е по-добре да приключвам с разговора и да спра всякакви изявления. В момента нашите хора отиват към залата за пресконференции.

На борда на „Юро Еър“ 42

Шери Линкълн се върна на мястото си и уморено се отпусна в креслото. Виеше й се свят от смесени чувства — надежда и страх. Тя вдигна слушалката, за да помоли Джей Райнхарт да изчака, докато тя осведоми президента, но не получи отговор — макар че през тихото съскане на сателитната връзка чуваше приглушено как Джей говори по другия телефон. Вероятно сметката за разговори щеше да се измерва с хиляди, но Харис можеше да си го позволи, а и мисълта да се борят с този кошмар без светкавични комуникации сама по себе си беше кошмарна.

Тя се обърна към Джон Харис и обясни идеята на Джей Райнхарт, както и по какъв начин ще я подкрепят.

— Шегуваш ли се? — попита накрая той със скептично изражение на лицето.

— Ни най-малко. Защо?

Харис се усмихна, опипа брадичката си и погледна настрани.

— Предполагам, че така бихме спечелили време, Шери, но заповедта продължава да виси над главата ми. А остава и доста сериозният проблем с другите пътници.

— Пътниците ще бъдат свалени от самолета веднага щом минете в кухненския отсек.

— Защо просто да не се скрия в пилотската кабина?

— Италианските журналисти имат телеобективи и ще разпознаят лицето ви дори през стъклата на кабината.

— Имаш право. — Харис се озърна през рамо, после пак я погледна. — Сега ли? Веднага ли да отида отпред?

Шери стана и погледна над седалките към дъното на салона. След това кимна.

— Тръгвайте, сър. И вътре стойте с гръб към завесата за в случай, че някой надникне.

— Ще заръчам на Мат да пази.

Президентът бързо се изправи и тръгна към кухненския бокс, като направи знак на Мат Уорд да го последва.

Джилиан бе останала при пътниците заедно с още две стюардеси и се опитваше да овладее напрегнатото положение. Крейг й даде инструкции по вътрешния телефон, после бързо напусна кабината, за да поговори с капитан Суонсън.

— Трябва да сваля тези хора от самолета, сър. Скрили сме президента в кухненския бокс.

— Както знаете, до самата писта имаме военен терминал — отговори Суонсън. — Можем да ги задържим там поне няколко часа, докато ми кажете какво смята да предприеме вашата компания.

— Могат ли ваши хора да свалят багажа им?

— Разбира се.

— В такъв случай след колко време мога да опразня самолета?

— Още сега, ако желаете.

— Значи след пет минути.

— Дадено — каза Суонсън.

— Благодаря, капитане — каза Крейг и понечи да се обърне, но флотският офицер положи ръка на рамото му.

— Вижте какво. Целта е да защитим президента. Ако не ми заповядат нещо друго, ще ви помагам по всеки възможен начин, но трябва да ви предупредя… и знам, че като бивш военен пилот…

— Продължавам да бъда на служба, сър. Аз съм майор и военен пилот от запаса. Донякъде… донякъде заради това се забърках в цялата каша тази сутрин. За да защитя президента. И на практика си загубих работата.

— Съчувствам ви, но уважавам вашето чувство за дълг, майоре. Просто исках да разберете, че командването може да ми нареди да сторя всичко — да задържа самолета или бог знае още какво. И ако не противоречи на закона, длъжен съм да се подчиня.

— Разбирам, сър.

Крейг бързо се върна при Шери Линкълн и се приведе до креслото й.

— Готова ли си да разтоварим пътниците? — попита той.

Шери кимна.

— Само ще те помоля за още една услуга. Искаме да наемем самолета, но не президентът да бъде клиент, а неговият екип. Кажи на компанията, че ще им пратим паричен превод или ще използваме „Американ Експрес“.

— Ще се обадя, но това са много пари, Шери. Може да става дума за трийсет, четирийсет, петдесет хиляди долара, в зависимост от времетраенето и крайната цел на полета.

— Няма проблеми. Само… не казвай нищо, което би опровергало идеята, че в момента той вече лети през Атлантика.