Натоварени със зло

Той никога не се бил отличавал с добра памет, ако не се отнасяло за отмъщение и ненавист. В часовете на бодърстване свръхзнанието спяло в него като Левиатан41 в морската бездна и ако тогава някой го бил попитал, например, защо изгряват и залязват небесните светила, той просто нямало да разбере въпроса. Или пък ако на него самия му било дошло на ум да се запита, например, защо децата приличат на родителите си, той само щял да се учуди на неочакваната игра на мисълта си, която е съзряла въпрос в естествения ред на нещата и дори нямало да се опита да търси отговора.

Знанието се събуждало в него неочаквано и винаги независимо от волята му. Обикновено това се случвало в минути на силно раздразнение, когато го обхващали пристъпи на нетърпимост към хората, към тяхната глупост, към самоуверената им бъбривост, към тяхното робско наслаждение от собственото им нищожество пред висшите сили — богове, жреци, власт — към животинското в тях.

За пръв път това се случило една гореща лятна вечер, когато слънцето вече било залязло и край тлеещия огън се водел специфичен чисто мъжки разговор, подправен с младо домашно вино. Съвсем нормално от жените разговорът се прехвърлил на козите и пастирите, които били добре запознати с въпроса, се заели да обясняват на Йоан и Прохор всички тънкости на това приятно занимание: по какви признаци трябва да се избира животното; как трябва да се подготви за употреба; и главното какви мерки трябва да се вземат, за да не бъде изгубено нищо от удоволствието и едновременно с това, да не се случи нещо скверно — да не се зачене чудовище.

Йоан Ахасфер нямал нищо против мъжкия разговор, нито против неговия завой към козите. Но когато пастирите взели да говорят глупости за козлочовеците, за ужасния им вид и кървави привички, когато започнали да трупат лъжа след лъжа, когато взели да се обръщат към авторитета на боговете и дедите и заедно с пращенето на кози кожи, които се разкъсват на гърдите в знак на честност, се заредили примери на очевидци и непосредствени виновници, точно тогава Йоан-Ахасфер не издържал. Той заговорил. Той казал на тези глупави кресльовци, че не е възможно козите да имат потомство от хората. (Току-що бил разбрал съвършено ясно, че го знае и освен това знае съвсем точно защо е невъзможно.) Опитал се да им обясни защо е невъзможно. За пръв път в живота си усетил колко е мъчително, когато разбираш всичко, но не ти достигат думи. Лингвистично задушаване.

Те не го разбрали. Той започнал да вика. Блъскал с юмруци каменистата земя. Сплитал и разплитал пръсти, като се силел да им покаже механизмите. Запъвал се като паралитик. Намокрил със слюнка цялата си брада. Ужасени от всичко това пастирите се разбягали и той останал сам — само Прохор седял наблизо и с привична сръчност работел със стилото върху един измачкан и зацапан пергамент. Йоан заплакал, замерил го с една главня и се тръшнал по очи на земята.

Наложило му се да се учи да разказва. Оказал се способен разказвач. И много скоро открил, че в него се е появило и четвърто желание — жаждата да споделя своите знания. Това било нещо като любовта. Тук също не трябвало да се бърза, а трябвало да бъдеш (ако искаш да получиш максимална наслада) солиден, да напредваш крадешком, да бъдеш ласкав и нежен със слушателя. Неговите внезапни пристъпи на раздразнение от човешката тъпота, самодоволство и невежество не престанали, но неговото свръхзнание не се нуждаело от тях, за да може да се излива съвсем свободно. Сега му била достатъчна само коректна опозиция. Това карало Йоан да търси партньори.

Той силно изменил отношението си към интелигенцията. Започнали да му харесват хора, които четат и са изпълнени с любопитство към обкръжаващия ги свят. Разбира се, от неговата висота тяхната начетеност представлявала само едно систематизирано незнание, един повече или по-малко сложен комплекс от неверни, погрешни или неточни представи за света, но образованието пък ги било въоръжило с логика, скептицизъм и разбиране на вечната невъзможност да се обхване необхватното.

Той станал свой човек в колонията на прикахтите.

А Прохор все записвал.

Неправилно би било, обаче, да твърдим, че Прохор записвал всяка дума на своя любим пророк, макар самият той да бил уверен съвсем искрено, че нито една едничка дума не е пропаднала напразно. Започнал да записва още пред Латинската порта. Продължавал да записва и на галерата, която откарвала на Патмос него и бълнуващият Йоан, чиято кожа се лющела като на змия. Вече на Патмос Йоан говорел насън, докато свръхзнанието зреело в него. Прохор записвал и тези думи — жарките беседи на Йоан с въображаемите богове.

Той записвал и когато вбесеният Йоан изливал знанията си пред изплашените пастири. Записал и диспута на Йоан с Плиний Старши, слязъл за малко на Патмос, за да вземе помилвания вожд на германите. Също и диспута с Юст Тивериадски, който дошъл на Патмос специално за да се срещне с удивителния учен. Още много и много диспути записал той, докато се научи сам с умело зададени въпроси да събужда за изригване вулкана от знания на своя пророк.