Натоварени със зло

Така се раждал АПОКАЛИПСИСЪТ или „Откровението на Йоан Богослов“ — знаменитият паметник на световната литература, който самият Йоан-Ахасфер наричал винаги само кешер (думичка от арамейския жаргон, която означавала примерно същото, каквото и днешната дума „ро̀ман“ — история, която си разказват на наровете заклетите престъпници за утоляване на сензорния глад. (Защото между това, което разказвал Йоан и онова, което в крайна сметка се появявало изпод стилото на Прохор, нямало нищо общо, освен, може би, страстното желание да разкаже и да убеди.

Естествено, Йоан-Ахасфер говорел, бълнувал и разказвал на арамейски. Прохор знаел арамейски не повече от необходимото за разговор на пазара. Той пък естествено пишел и мислел на гръцки, а по-точно — на класическо койне42.

По-нататък. На Йоан-Ахасфер постоянно не му достигали думи да предаде понятията и образите от своето свръхзнание и се налагало през цялото време да прибягва до жестове и междуметия. Неговото съзнание било побрало цялата вселена от плюс до минус безкрайност в пространството и времето и как можел той да обясни на един млад (пък било то и стар!) човек, роден в Херонея, син на освободен роб и иберийска робиня, какво представляват такива неща като: мускет, гравилет, ТВЛ-и, питекантроп, мутант, хомункулус, партеногенеза, Линия за доставка, протуберанс, многомерно пространство, инкунабула, Москва, брониран влак, хартия, капитализъм, нула-Т, римокатолическа църква, магнитно поле, облачен град, лазер, инквизиция… И самият Йоан-Ахасфер не умеел не само да обясни, но дори просто да назове тези понятия, предмети и явления. Той само ЗНАЕЛ за тях, имал само представата за тях и за връзките помежду им. Прохор обаче бил велик писател и като велик писател бил роден за творец на митове. Въображението му било превъзходно развито и той с неописуема простодушие и увереност запълвал според собствените си разбирания всички дупки, които зеели в разказите и обясненията на пророка.

По-нататък. Още от самото начало Прохор бил убеден, че има пред себе си действуващ пророк от плът и кръв. Йоан-Ахасфер споделял знания, а Прохор записвал пророчества. Неясните, неразбираеми и несвързани разкази на Йоан само укрепвали неговото убеждение, че просто няма начин това да не са пророчества. Своята задача той виждал в това да ги разтълкува, да ги систематизира, да ги постави по местата им и да ги свърже в едно цяло. Той отделял главното, безжалостно отрязвал второстепенното, търсел и намирал образи достъпни за всички, разкривал и изяснявал смисъла или пък го скривал, ако сметнел за нужно, строял сюжета, изковавал ритъма, той предизвиквал ужас, извиквал благоговение, довеждал до отчаяние, дарявал надежда…

В резултат на всичко това Прохор създал литературно произведение със своя съвършено самостоятелна литературно-художествена стойност. Както и повечето крупни литературни произведения, то няма нищо общо със стимулите, предизвикали автора да го напише. Затова полученият кешер може да бъде тълкуван по много и различни начини в зависимост от идейните стереотипи и дори от естетическите вкусове на тълкувателя.

Доколкото е известно, нито един от тълкувателите не е взел под внимание този забележителен и, може би решаващ факт, че по-голямата и плодотворна част от живота си (все пак това са четиридесет години) Прохор прекарал в обкръжение на прикахтите, в котела където кипели опозиционерски страсти, където един до друг се варели и тези, които яростно ненавиждали Рим и тези, които прекалено го защитавали, тези, които смятали Рим за тъмница на народите, и тези, които смятали че е време най-сетне решително да се приключи с гнилия либерализъм. В този кипящ котел врели и се преварявали най-новите слухове, клюки, теории, предсказания, опасения, анекдоти и надежди, а Прохор безусловно е бил добре запознат с целия този кипеж. Той, както и всеки велик писател, не би могъл да не изпита върху себе си най-дълбокото въздействие на това обкръжение.

Така се появява още едно възможно тълкувание на Апокалипсиса, този път като остро съвременен свръхзлободневен политически памфлет, в който елементите на пророчество трябва да се разглеждат само като литературен похват, с помощта на който до съвременника се довеждала идеята за небрежността на трудния и със страшен край на Римската империя. Съвременникът трябвало най-много да се кефи, когато разпознава познатите атрибути на римската йерархия, на римската персоналия и инфраструктура в образите на Звяра, на железните скакалци и всичко останало. Във всеки случай, в края на шестдесетте години, когато Прохор превеждал на Йоан-Ахасфер направо от ръкописа избрани откъси от своя Апокалипсис, пророкът с въодушевление се праскал по коленете и казвал през смях: „Браво, синко, тук здравата си ги чукнал, няма какво да се каже…“ А когато четенето приключило и след като направил няколко чисто стилистични забележки, той предрекъл: „Имай предвид, че това нещо, дето си го написал, ще има дълъг живот и ще накара много хора да си бият главата над него…“