Натоварени със зло

Бисерите се образуват в телесните гънки на мекотелото, в най-интимната, така да се каже, част на неговия организъм, когато там по някакви причина или нещастна случайност попадне дразнител, чуждо тяло — прашинка, песъчинка с остри ръбове или, още по-страшно, някакъв кърлеж-паразит. За да се защити, мекотелото обвива дразнителя слой след слой със своя бисер. Така се появява и расте перлата. По груба сметка един бисер се пада на хиляда раковини, а ценните перли — още по-рядко.

Някъде в края на осемдесетте години, в процеса на непрестанното увеличаване областите на своето титанично свръхзнание, Йоан-Ахасфер изведнъж открил, че между двучерупестите раковини от вида П. маргаритафера и съществата от вида хомо сапиенс съществува определено сходство. Само че това, което у П. маргаритафера се наричало бисер, сред хомо сапиенсите от онова време било прието да се нарича сянка. Харон превозвал сенките от единия бряг на реката Стикс на другия. Завинаги. Те постепенно запълвали деснобрежието (или левобрежието?) и бродели там сред стонове и оплаквания, потънали в сладостни спомени за левобрежието (или деснобрежието?). Те били безкрайни във времето, но тази безкрайност не била за завиждане и затова ценността на сенките като стока по онова време не била особено голяма. Честно казано, тя била равна на нула. За разлика от тази на бисерите.

Тогавашните хора си въобразявали, че всеки от тях притежава своя сянка. (Може би и раковините П. Маргаритафера също си въобразяват, че всяка от тях носи в себе си бисер. (Йоан-Ахасфер много бързо открил, че това е едно заблуждение. Да, всеки хомо сапиенс наистина носел в себе си потенциалната възможност да има сянка, но рядко някому се падало щастието тя да се осъществи. Е, разбира се, не чак един на хиляда, а по-често. Примерно един на седем-осем души.

Известно време Йоан-Ахасфер се забавлявал с тази нова за него реалност. Изведнъж бил обхванат от страстта да колекционира и класифицира. Сенките били забележително разнообразни и в същото време в това разнообразие се долавяла удивително стройна и красива схема, една прекрасна структура — многомерна и променлива. Наложило му се да създаде онова, което много по-късно щяло да бъде наречено теория на вероятностите, математическа статистика и теория на графите. (Той открил за себе си света на математиката. Това откритие му подействало потресаващо).

Отначало се зарадвал много като открил находища на сенки, както се радва златотърсачът, открил златна мина. Още нямал представа на кого и как ще пласира тези сенки, но понеже бил безжалостен и практичен човек, много се радвал, че единствен в ойкумена притежава една рядка стока. Започнал да обмисля организацията на търговска кампания. Предизвикване търсенето на сенки в обществото. Масово изкупуване на стоката. Организиране на бази за пласмент в Рим, Александрия, Дамаск… Излизане на Пътя на коприната и оттам през Партянското царство44, към Китай… Много скоро това му омръзнало. Той изживял своя меркантилизъм, както се изживява романтичната любов.

Тогава изведнъж разбрал, че е открил нещо важно за него самия — открил с какво да запълни необозримата вечност, която му предстояла. Той ще търси, ще открива и ще придобива все нови и нови бисери. Бавно и задълбочено ще изучава механизмите на тяхното привличане и отблъскване, начините за тяхното образуване и развитие, ще овладее закономерностите на тяхното формиране и може би, ще се научи да се слива и да се сраства с тях и така ще вникне в тяхната същност. Той ще се научи да подрежда и да формира историята на вида хомо сапиенс така, че да отглежда точно тези видове и сортове бисери, които в дадения момент, в дадените условия, най-силно го привличат и импулсират. Мечтаел вече за тяхната селекция и — кой знае? — за синтетичното им отглеждане извън раковините. Обхванал го ентусиазъм и бъдещето му се осмислило. Тогава бил млад и простодушен и затова му се струвало, че всички тези планове са грандиозни, неописуемо привлекателни и обещават да му дадат всичко на света. Така в наши дни някое малко момченце мечтае за щастието да бъде шофьор на колата за смет.

Още първата година той изчерпал целия материал, до който имал достъп на Патмос. Първите си бисери получил за глътка вино, за парче от ръждясал нож, за забавно разказана история. Стрували му евтино, но и стойността им не била голяма — били дребни, мътни и зацапани и могли да заинтересуват само начинаещ дилетант. Това обаче не било загубено време, за което да съжалява, защото тогава правел първите си малки открития в психологията на раковините и се учел точно да определя цената на стоката без да се докосва до нея. Учел се да вижда бисера през раковината. Няколко пъти допуснал грешки. Опитал и горчивината и радостта от тях.

Той отдавна щял да напусне острова ако не бил Прохор.

По това време Прохор бил станал вече един сух жилест дялка с козя брадичка, който бил плешив и вонял, бил високомерен и налитал на бой, бил предизвикателно небрежен и вечно мърморел — този Прохор носел в себе си бисер с чудна, фантастична красота!