Нещо лично

За съжаление, това се оказало недостатъчно. Номер едно в бранша се почувствал застрашен и прибягнал до най-естествения начин за по-нататъшна консолидация. Имал приятели на високи постове, всичките купени. Така че правоохранителните органи направили един нехарактерен за тях опит да приложат закона. А и времето им помогнало. Пролетта в Далечния изток не била като в Северна Каролина, Париж или Лондон. Свил студ и завалял сняг. Самолетът на новия втори магнат не можел да излети и хората му се настанили в местен хотел. Сред тях бил и Дацев. Един бърз разпит в стил КГБ разнищил нещата до дъно и Дацев се озовал в ареста. О’Дей предполагаше, че ще му бъде предложен избор: да се върне на работа в СВР, без да ругае и да се оплаква, или да влезе в затвора. Което всъщност не е никакъв избор, особено за хора, които имат личен опит с руската затворническа система. О’Дей вече беше преместил папката му от раздела снайперисти на свободна практика в този за щатни служители. Нямаше представа какво ще се случи в бъдеще, но беше сигурен в едно: и в двата случая Дацев не е ходил в Париж и няма как да отскочи до Лондон.

Приключихме разговора. Все още се намирахме във фоайето на хотела.

— Става още по-трудно — подхвърли Кейси Найс. — Карсън е местен, а Кот — англоговорящ.

— Искаш ли кафе?

— Не.

— Горещ чай?

— Може би безкофеиново кафе.

Отново излязохме от хотела и открихме някакво скромно кафене малко по-надолу по улицата. Не беше от международна верига и нямаше нищо общо с кафе баровете на Сиатъл. Просто стандартно лондонско заведение със студено луминесцентно осветление и влажни маси с изкуствен фурнир. Аз си поръчах нормално кафе, а тя — безкофеиново.

— Затвори очи, искам да изпробвам нещо — казах.

— Обувката си да събувам ли? — усмихна се тя.

— Представи си това, което видяхме на връщане от Уолъс Корт. Опиши ми го. Какво е първото нещо, за което се сещаш?

Тя затвори очи и каза:

— Небето.

— И аз. Квартал с ниско строителство. Няколко недовършени триетажни къщи, няколко четири- и пететажни блока, но всички останали са нормални двуетажни къщи.

— Което все пак значи десет хиляди високи прозореца в радиус от около километър — отбеляза тя.

— Не са десет хиляди. Това тук не е Манхатън, нито Хонконг, а Ромфорд. Но положително са две-три хиляди. От които няколкостотин са наистина добър избор. Как би постъпила, ако си началник на охраната?

— Вероятно ще прехвърля нещата в ръцете на Сикрет Сървис.

— А ако си директор на Сикрет Сървис?

— Няма да пипна нищо. Ще им кажа да продължават да вършат това, което вършат.

— Което е какво? Виждала ли си пристигането на президента на чужда територия?

— Разбира се. Бронираната лимузина влиза в затворена за движение улица и се мушва в голяма бяла палатка, залепена за сградата, която ще посети. Входът на палатката се затваря след нея. Президентът не се показва нито за миг. Той е в безопасност не само в бронираната лимузина, но и в палатката. Поне срещу снайперист, който няма как да знае кога и откъде ще слезе от колата. Палатката му пречи да вижда. Предполагам, че би могъл да стреля напосоки, но какви са шансовете му? И в най-добрия случай ще избърза или ще закъснее с две секунди, или пък ще пропусне с пет-шест метра.

— Сикрет Сървис и сега ще действат така, нали? — подхвърлих. — Винаги го правят. С тяхна бронирана лимузина, с тяхна палатка, пренесени с товарен самолет на ВВС. Британците могат да говорят колкото си щат, че ще се оправят сами, но когато каниш президента на САЩ, думата имат Сикрет Сървис и никой друг. Щеш, не щеш, трябва да приемеш, че пред главния ти вход ще бъде разпъната палатка. Президентът няма да забрани тя да бъде използвана и от други гости. Няма да каже „съжалявам, момчета, но ще трябва да минете през задния вход“.

— Не всички имат бронирани лимузини — отбеляза тя.

— Всъщност това няма значение. Два-три мерцедеса със затъмнени стъкла вършат същата работа. В кой от тях е министър-председателят? В кой от тях пътува антуражът? Принципът е същият като при палатката.

— Какво е заключението ти?

— Ако съм Джон Кот, няма да ми хареса. А също и ако съм Уилям Карсън. Срещу себе си ще имам една непробиваема защитна система, която със сигурност ще бъде използвана. Освен това равнинната местност и ниското строителство свеждат бройката на удобните позиции едва до няколкостотин. Ако британците решат да похарчат малко повече пари, като нищо могат да поставят по едно ченге във всяка отделна спалня.

— Мислиш, че нападението е невъзможно, така ли?

— Срещу какво и къде може да бъде осъществено то? Лимузината влиза в палатката и толкова.

— Забравяме общата снимка — тихо каза тя.

26