— Никое ченге няма да нарече значката си „служебен документ, издаден от правителството“. Ченгетата не работят за правителството. Дори не си го помислят. Те работят за своя участък, един за друг и за цялото братство по света. В най-добрия случай за кметството. Но не и за правителството. Те го мразят. То е техен враг на всяко ниво — национално, областно, местно. Никой не ги разбира, но всеки се опитва да им стъжни живота с безкраен поток от глупости. Не, никое ченге няма да използва тази дума.
— Това е друга държава.
— Ченгетата са еднакви навсякъде. Знам това, защото съм бил такъв и познавам много от тях, включително и тукашни. Когато става въпрос за ченгета, държавата няма значение.
— Може би е искал да ни изясни за какво става въпрос. И затова използва тези думи.
— В такъв случай щеше да каже „аз съм полицейски служител и сега ще бръкна в джоба си — много бавно, за да ви покажа значката и служебната си карта“. Или „да ви се легитимирам“, или бог знае още какво. Но при всички случаи щеше да използва думата
Кейси Найс помълча известно време, после разкопча колана си и се извъртя да погледне през стоманената решетка.
— Единият от тях не диша, Ричър — обяви миг по-късно тя.
28
Обърнах се да погледна, но нямаше как да задържа очите си по-дълго, за да се уверя. Може би дишаше, но много слабо.
— Ричър, направи нещо!
— Да не съм доктор! — ядосах се аз.
— Трябва да потърсим болница!
— Болниците са вкарали номерата на полицията в списъка за бързо набиране.
— Може да зарежем буса пред входа и да избягаме.
Продължих да въртя волана, без да имам идея къде отивам. На кръстовищата избирах най-лесната посока — тази, за която не трябваше да се престроявам. Улиците бяха безкрайно дълги, но никога прави. Предполагах, че се движим на север и се отдалечаваме от реката. Ромфорд трябваше да е някъде вдясно. Минавахме покрай най-различни места. Имаше безименни заведения за печени пилета, дюнери, пица, хамбургери. Застрахователни кантори от всякакъв вид, магазини за телефони и за килими. Но не и болници. Ако онзи отзад беше спрял да диша, значи беше мъртъв от няколко минути.
Отбих на правоъгълник с неравен асфалт, притиснат между две дълги редици гаражи. Пространството между тях беше празно, ако не се броеше един стар ръждясал велосипед. Хора не се виждаха, магазини — също. Спрях, поставих скоростния лост в неутрално положение и се обърнах.
Гледах известно време. Чаках. Мъжът не дишаше. Другият ме наблюдаваше. Долната част на лицето му беше покрита с червена маска. Горната беше бледа. Сега вече бях сигурен, че е
— Ще дойда отзад и ще отворя. Опиташ ли нещо, което не ми харесва, ще се присъединиш към партньора си — предупредих го аз.
Той не отговори.
— Ясно ли е? — попитах.
— Да.
В ъгълчетата на устата му се появиха капки кръв. Слязох и застанах до задната врата. Кейси Найс направи същото от другата страна. Натиснах дръжката и отворих вратата. Онзи, който все още дишаше, лежеше в лявата част. Другият лежеше вдясно. Протегнах ръка и зачаках да видя какво ще стане. Никаква реакция. Хванах китката му и потърсих пулс.
Нямаше.
Наведох се надясно, застанах на колене и опрях пръсти под брадичката му. Оставих ги там доста време, за всеки случай. Очите ми шареха из вътрешността. Чаках. Мъжът имаше двоен пиърсинг на ухото. И малка татуировка на врата, подаваща се над яката. Приличаше на листо, въртящо се на вятъра.
Той беше мъртъв.
— Трябва да го претърсим — рекох. — Както и другия. После направих крачка встрани, защото реших да се заема с живия.
— Не мога да го направя — каза тя.
— Кое?
— Да претърсвам мъртвец.
— Защо?
— Защото е гадно.
— Искаш ли да се сменим?
— Не можеш ли да претърсиш и двамата?
— Мога.
И го направих. В джобовете на живия имаше подозрително малко неща. А самите те бяха малко подозрителни. Когато приключих с джобовете му, вече бях убеден, че не е ченге. Първо, защото имаше прекалено много пари в брой. Стотици, а може би и хиляди британски лири, навити на мазно руло. Ченгетата са държавни служители. Това не ги прави бедняци, но обикновено живеят с малък бюджет, купуват неща на изплащане и използват кредитните си карти до лимита. Второ, нямаше никакви средства за комуникация. Нищо. Нито телефон, нито радиостанция. Което беше немислимо за ченге по време на дежурство.
Задържах парите и подадох калъфа за лични документи на Найс.
— Провери ги.
След това се заех с покойника. Открих същото — голяма пачка и калъф за лични документи. Задържах парите и подадох калъфа на Найс. Първият вече беше на парчета в ръцете й.
— Предполагам, че си прав — рече тя. — Това нещо е менте. Найлонът е нарочно издраскан и пожълтен с маркер. Служебната карта е направена на Уърд, а значката е принтирана от някоя снимка с ниска резолюция, открита в интернет.
Обърнах се да погледна татуировката на мъртвия. Може би не беше летящо листо. Защо му е летящо листо на як мъжага? И изобщо листо? То би подхождало на някой природозащитник, но той категорично не беше такъв.