Невинните

Беше цяло чудо, че детето продължаваше да спи непробудно. До този момент изобщо не го беше погледнал, но сега сведе очи към кошчето. Щръкнала във всички посоки коса, също като на братчето му. За което нямаше да има никакви спомени. Нито пък за майка си. Понякога животът е не само несправедлив, а направо трагичен.

Остави кошчето пред вратата на №307 и почука три пъти, без да се оглежда. Ако някой от съседите надникнеше през шпионката, щеше да види само гърба му. Почука още веднъж и отново погледна бебето, което се беше размърдало. Чу приближаващите се стъпки от вътрешността на апартамента и побърза да изчезне.

Детето щеше да преживее тази ужасна нощ. За разлика от Роби, който беше почти сигурен, че няма да успее.

13

Спря на втория етаж. Пред него имаше две възможности. Задният вход на блока отпадаше, тъй като там го чакаше снайперистът с далекобойната пушка. Фактът, че наблюдаващият му заповяда да използва противопожарната стълба, казваше всичко. Наградата за глупостта да се измъкне по този път щеше да бъде куршум в главата.

Същото важеше и за главния вход. Единствен, добре осветен. Спокойно можеше да нарисува мишена на челото си преди появата на разчистващия екип, което щеше да се случи всеки момент. Оставаха двете странични стени на блока. Трябваше да избира между тях. При това бързо.

Преценяваше в движение. Апартамент 201 или апартамент 216. Единият в лявата част на сградата, другият — в дясната. Стрелецът зад блока вероятно щеше да се премести вляво или вдясно, за да покрие едновременно едната от страничните стени и пространството отзад.

И тъй, наляво или надясно?

Роби продължаваше да мисли в движение.

Наблюдаващият щеше да помага на стрелеца с информация за посоката, в която според него би поел Роби. Наляво или надясно? Напрегна се да си припомни околността. Високият блок и алеята, която водеше към квартала с редица магазинчета, бензиностанция и супермаркет. От другата страна имаше още един висок блок, който при предварителния оглед му се стори изоставен. Почти сигурно стрелецът беше заел позиция именно там. Само по този начин би могъл да получи възможността да произведе онзи забележителен изстрел. А след като сградата бе празна, той имаше свободата да избере най-подходящото помещение, за да закове оптическия си мерник във фигурата на Роби.

Окей, ясно. Но накъде все пак? Наляво или надясно?

Оригиналната му мишена обитаваше апартамент 404, който се намираше по-близо до лявата страна на блока. Вероятно наблюдаващият щеше да стигне до заключението, че той ще предпочете нея, тъй като е по-близо. Той обаче нямаше как да знае, че Роби се е спуснал на третия етаж да остави бебето, а след това е слязъл още един етаж по-надолу. Но общо взето, нямаше как да не отчете простия факт, че Роби при всички случаи ще тръгне надолу. Освен това беше наясно, че той не разполага с оборудване, което би му позволило да се спусне по сляпата стена.

Обмисли всичко това до последния детайл. Представи си как стрелецът се мести вдясно (ляво за него), разгъва стойката, нагласява оптическия мерник и започва да чака появата му.

Нещо, което не се случваше въпреки всички индикации, че беглецът трябва да бърза. Което означаваше само едно: Роби се опитваше да отгатне намеренията му. За да пробва зигзагообразно оттегляне и да поеме в посока зиг, докато стрелецът очаква посока заг. Значи надясно, а не наляво. Това обясняваше забавянето на появата му, а не оставянето на бебето.

Роби си представи как се насочва към дясната страна на стрелеца (негова лява).

После времето за размисъл изтече. Обърна се и хукна по коридора към лявата част на блока. Апартамент 201 беше празен. Поредното отнето от банките жилище. Но понякога мащабните икономически катастрофи пораждаха малки чудеса в личен план. Десет секунди по-късно беше вътре. Всички апартаменти в блока имаха едно и също разположение. Нямаше нужда от фенерчето или инфрачервените очила, за да маневрира. Стигна до задната спалня и отвори прозореца. Увисна на ръце от перваза, погледна надолу, за да прецени височината, после се пусна.

Приземи се след триметров полет. Тялото му се претърколи, за да омекоти сблъсъка. Въпреки това усети остра болка в десния глезен. Очакваше куршумът да го повали всеки миг. Но това не се случи. Беше отгатнал правилния вариант. Изправи се и затича. Отдалечаваше се по диагонал от сградата. Спря за няколко секунди зад някаква кофа за боклук. Трябваше му време да пренастрои сетивата си спрямо новата обстановка. После се изправи, прескочи някаква ограда и пет секунди по-късно вече спринтираше нагоре по улицата.

Вероятно не бяха забелязали, че напуска сградата. В противен случай щеше да е мъртъв. Но вече бяха наясно, че е успял да се измъкне. Това означаваше включването на специалния екип за издирване, който не пропускаше нищо. Роби знаеше, че няма шанс, ако остане в квартала. Трябваше да действа бързо, за да ги надхитри.