Невинните

— Виждала ли си Айда? От момичето на рецепцията разбрах, че днес не е идвала.

— Знам. Странно е. Никога не е отсъствала от работа, а днес всичките ѝ часове са запълнени. Шефът е бесен. Бизнесът върви трудно и всеки долар има значение.

— Като гледам, днес бизнесът ви е отличен — отбеляза Джули.

— За съжаление, не всеки ден е така.

— Apreciar todo lo bueno que viene su manera — подхвърли Джули.

Мария се засмя и леко я чукна по главата с ножицата.

— Нали знаеш, че не говоря испански.

— Оценявай всичко добро, което ти се случи — това значи. Къде ли се е запиляла Айда?

— Не знам. Онзи ден се държа доста странно.

— Странно весело или странно отнесено?

— Определено отнесено. Сбърка боята на една клиентка, а на друга подкъси косата с пет сантиметра вместо с два. Жената страшно се ядоса. Нали знаеш колко много държим на прическите си? Те са като религия за нас. Заедно с обувките.

— Попита ли я какво става?

— Да, но не ми каза много. Лио си имал някакви неприятности.

— Да не си е изгубил работата?

— Съмнявам се. Той е държавен служител. Такива като него не си губят работата.

— Не си права, напоследък и там има големи съкращения.

— Не знам. Но не мисля, че са го уволнили.

— Той какво по-точно работи?

— Нали ти казах? На държавна работа е.

— На каква по-точно? И къде? За федералното правителство или за местната власт?

— Днес си доста любопитна — отбеляза Мария.

— Като всички тийнейджъри — сви рамене Джули.

— Ами. Най-малката ми сестра е на седемнайсет, но не ѝ пука за никого освен за себе си.

— Аз съм единствено дете. Затова съм по-наблюдателна.

— Не мога да ти кажа какво точно работи Лио. Веднъж Айда спомена, че заемал важен пост. На Капитолия или там някъде…

— Значи работи за федералното правителство.

— Може би.

— Айда е отсъствала и вчера, така ли?

— Не, вчера беше в почивка. Но днес не е.

Няколко минути по-късно Мария приключи с прическата ѝ.

— Е, сега вече е по-добре — обяви тя. — Но все пак си помисли за едни очила, ставали?

Джули се огледа и кимна със задоволство.

— Благодаря ти, Мария.

Жената ѝ свали пелерината, а Джули извади някакви банкноти.

— Не, не — размаха ръце Мария. — Това е от мен.

— Но нали трябва да печелиш пари?

— Предлагам от следващия път да започнеш да ме учиш на испански — усмихна се фризьорката. — И без това мама мърмори, че не знам родния си език.

— Дадено — усмихна се Джули.

45

Роби не остана в колата през цялото време, докато чакаше Джули. Излезе навън, оглеждайки внимателно околността. Беше сигурен, че противникът е някъде наблизо, и желанието му беше да го открие пръв.

Освен това имаше над какво да разсъждава. В момента течаха две разследвания едновременно. Джейн Уинд и малкото ѝ момченце бяха мъртви. Тази жена беше работила за Министерството на отбраната, беше ходила в Ирак, Афганистан и вероятно в други горещи точки по света. Превърнал се по някакъв начин в предател, неговият наблюдаващ агент беше възложил убийството ѝ. Но сега той беше изчезнал, а Роби имаше за задача да разследва убийствата, на които бе присъствал. Никол Ванс беше съобразителна и той трябваше да внимава с нея. Междувременно откриха Рик Уинд с отрязан език, обесен надолу с главата в заложната си къща. И в този случай липсваха улики.

Освен това трябваше да се грижи и за Джули Гети. Родителите ѝ бяха ликвидирани в собствения им дом, а убиецът се беше появил в автобуса, за да си довърши работата. Автобусът обаче се взриви, а той изгуби пистолета си в суматохата. Федералните го бяха намерили и правеха връзка между двете престъпления. Мъжът, който ги нападна в глухата уличка, бе изчезнал. Апартаментът на семейство Брум се оказа старателно почистен от веществени доказателства. Роби не знаеше нито къде са, нито дали са живи.

Погледна към фризьорския салон и видя, че Джули се готви да тръгва. Ако беше хазартен тип, положително щеше да се обзаложи на голяма сума, че Айда Брум не е там.

Срещнаха се при колата и влязоха вътре.

— Хайде, разказвай.

Джули говори в продължение на няколко минути.

— Значи все още не знаем какво работи Лио — обобщи Роби.

— Не можем ли да проверим в някаква правителствена база данни?

— Ще опитам.

— Почти съм сигурна, че и двамата са мъртви — промълви Джули.

— Може би се крият някъде — каза Роби. — Това би било чудесно.

— Възможно ли е за всичко това да е виновен мистър Брум, ако наистина е някаква важна клечка?

— Напълно.

— Но защо са замесени и родителите ми?

— Били са близки. Често са вечеряли заедно. Може би Брум е изпуснал нещо.

— Страхотно — промълви със задавен глас момичето. — Убиват мама и татко само защото са вечеряли с този човек.

— Стават и такива неща.

— А сега какво?

— Ще те закарам обратно, защото имам работа.

— Да се видиш със специален супер агент Ванс, нали?

— Просто агент Ванс.

— Не е ли супер?

— Няма ли да престанеш най-сетне? — скастри я той.

— Значи се връщам в онзи апартамент и умирам от скука? — попита тя.

— Нямаш ли домашни?

— Да бе! В един момент разследвам убийство, а след това се връщам към висшата математика!

— Още си на четиринайсет, а вече учиш висша математика?