Невромантик

— Случи ми се веднъж. Още само идея, тогава. Точно това, което е наш Куанг. Не свредлова и не инжектира, по-скоро интерфейсва с леда толкова бавно, че ледът не го усеща. Предният край на логиката му един вид се пригажда към целта и мутира, докато се нагласи да е точно като структурата на леда. След това се лепваме, и главните програми започват да проникват, обкръжавайки логиката на леда. Ставаме като сиамски близнаци с тях, преди изобщо да са усетили дискомфорт. — Платото се изсмя.

— Щеше ми се да не си толкова дяволски весел днес, човече. Тоя твой смях нещо ми лази по гръбнака.

— Много лошо — каза Платото. — Старият мъртвец си има нуждата да се похили.

Кейс щракна ключа на симстима.

И рухна през усукан метал и мирис на прах. Дланите на ръцете му се хлъзнаха, опирайки се на гланцова хартия. Нещо зад него рухна с трясък.

— Хайде, — каза Финландецът, — успокой се малко.

Кейс лежеше прострян върху купчина пожълтели списания. Лицата на момичетата блестяха срещу него в полумрака на Филмстудио Холографикс като желана галактика от сладки бели зъби. Продължи да лежи, докато сърцето му успокои ритъма си, дишайки миризмата на стари списания.

— Ледомлък.

— Ахъ — каза Финландецът някъде зад него. — Право в десятката.

— Еби се в гъза. — Кейс седна, разтривайки китките си.

— Хайде, ела — каза Финландецът, пристъпвайки напред от нещо като ниша в стената от отпадъци. — Ще е по-добре и за теб, човече. — Той измъкна от джоба на палтото си пакет Партагас и запали една. Миризмата на кубински тютюн изпълни магазина. — Искаш да ти се явя в мрежата като пламтящ храст ли? Докато си тук, не изпускаш абсолютно нищо. Час тук е всъщност само няколко секунди.

— Да ти е хрумвало случайно, че ми действува на нервите това твое появяване в образите на хора, които познавам? — Той се изправи, изтупвайки белезникавия прах от предницата на черните си джинси. Обърна се и огледа прашните прозорци на магазина и затворената врата към улицата. — Какво има там вън? Ню Йорк? Или просто нищо?

— Ами това е като историята с дървото, сещаш ли се? — каза Финландецът. — Пада някъде в гората, но наоколо може би няма никой, който да го чуе. — Той показа на Кейс огромните си предни зъби и изпуфка облак дим. — Можеш да се разходиш, ако искаш. Всичко си е там. Или поне всичко, което някога си виждал. Това е то паметта, нали? Бръквам в теб, подреждам я и я подавам обратно.

— Нямам чак толкова добра памет — каза Кейс, оглеждайки се наоколо. Погледна дланите си, обърна ги нагоре. Опита се да си спомни как изглеждат линиите по тях, но не успя.

— Всеки има, — Финландецът хвърли цигарата и я смачка с тока на обувката си, — но малко от вас могат да я ползват. Предимно художниците, ако наистина са добри. Ако можеше да наложиш тази конструкция върху реалното място на Финландеца в Долен Манхатън, ще видиш разлика, но не чак толкова голяма, колкото предполагаш. Вашата памет е холографска. — Финландецът се почеса по малкото ухо. — Аз съм различен.

— Какво имаш предвид под холографска? — Думата му напомни за Ривиера.

— Холографската парадигма е най-близкото до реалната човешка памет, върху което сте работили. Съвсем близка. Но никога не сте постигнали нищо по въпроса. Хората, имам предвид. — Финландецът пристъпи напред и насочи обтекаемия си череп нагоре към Кейс. — Ако бяхте, може би нямаше да ме има.

— Какво трябва да значи всичко това?

Финландецът сви рамене. Парцаливото му сако от туид беше твърде широко в раменете, и не му стоеше както трябва.

— Опитвам се да ти помогна, Кейс.

— Защо?

— Защото имам нужда от теб. — Големите жълти зъби проблеснаха отново. — И защото ти имаш нужда от мен.

— Дрън-дрън. Можеш ли да четеш мислите ми, Финландецо? — Кейс се намръщи. — Ледомлък, имам предвид.

— Мислите не се четат. Ти все още работиш с представите, които е създала в теб пресата, а и с нея не си особено запознат. Мога да чета паметта ти, но това не е същото като мислите ти. — Той бръкна в оголеното шаси на древен телевизор и измъкна сребристо-черна вакуумна тръба. — Виждаш ли това? Част от моята ДНК, един вид. — Той я хвърли в сенките и Кейс я чу как подскача и дрънчи. — Вие винаги строите модели. Каменни кръгове. Катедрали. Тръбни органи. Сметачни машини. Нямам представа защо съществувам, знаеш ли го? Но ако набегът тази нощ успее, ще сте постигнали истинския резултат.

— Не разбирам за какво говориш.

— Това „вие“ означава всички вас. Целият ви вид.

— Ти уби онези от Тюринг.

Финландецът сви рамене.

— Трябваше. Трябваше. Да не ти пука изобщо; щяха да те опукат, без да им мигне окото. Както и да е, прибрах те тук, за да поговорим малко. Помниш ли това? — Дясната му ръка държеше опушеното гнездо на оси от съня на Кейс. В тъмния магазин се понесе дъх на гориво. — Да. Аз бях. Направих го с холопроектора на прозореца. Друг един спомен, който измъкнах от теб, когато те платосах първия път. Знаеш ли защо това е важно?

Кейс поклати глава.