Невромантик

Кейс нахлузи фланелката. Видя шурикена на леглото — безжизнения метал на неговата звезда. Потърси гнева си. Нямаше го. Време е да се предаде, да се откаже… Помисли за торбичките с токсин и промърмори: „Така отминава месото човешко“.

В асансьора към покрива той си мислеше за Моли. Тя може би беше вече в „Блуждаещ лъч“. Преследвайки Ривиера. Преследвана вероятно от Хидео, който почти сигурно беше клонираният нинджа от историята на Финландеца, дошлият да вземе обратно говорещата глава.

Той опря чело на матовата черна пластмаса на стената и затвори очи. Крайниците му бяха дървени, стари, изкривени и натежали от дъжд.

Между дърветата, под ярките чадъри, тъкмо сервираха обяда. Ролан и Мишел влязоха в ролята си, бърборейки весело на френски. Пиер вървеше зад тях. Мишел държеше пистолета до ребрата на Кейс, скрит под бяло яке, преметнато на ръката й.

Докато пресичаха поляната, заобикаляйки масите и дърветата, той се чудеше дали тя ще го застреля, ако той падне сега. По ръбовете на зрителното му поле трептяха черни ивици. Погледна нагоре към нажежената до бяло ивица на Ладо-Ачезоновата арматура и видя огромна пеперуда, плъзгаща се грациозно по холографското небе.

На края на полянката, преди склона, имаше ограда. Дивите цветя трептяха във въздушното течение, издигащо се от каньона, който беше „Дезидерата“. Мишел тръсна късата си черна коса и посочи с ръка, казвайки нещо на френски на Ролан. Изглеждаше наистина щастлива. Кейс проследи жеста й и видя извитите брегове на езерата, белия блясък на казината, тюркоазните правоъгълници на хиляди басейни, телата на къпещите се като дребнички бронзови йероглифи, всичко това притиснато от кроткото подобие на гравитацията към безкрайната крива на черупката на Свободната станция.

Те стигнаха покрай оградата до покрит с орнаменти железен мост, извиващ се над Дезидерата. Мишел го сбута с дулото на Валтера.

— Спокойно де, днес ми е трудно да ходя.

Бяха изминали малко повече от една четвърт от моста, когато микропланерът нанесе удара си. Електрическият му двигател остана нечут, докато витлото от въглеродни нишки не отсече върха на главата на Пиер.

За момент те попаднаха в сянката на планера. Кейс усети как горещата кръв пръсва по врата му, след това някой го събори. Той се претъркули, забелязвайки Мишел легнала по гръб, с вдигнати колене, държаща Валтера с две ръце. Загуба на време, помисли си той със странното спокойствие на шока. Тя се опитваше да простреля микропланера.

И след това той бягаше. Погледна назад, докато минаваше покрай най-близкото дърво. Ролан тичаше след него. Видя как деликатният биплан се блъсва в железния мост, смачква се и се премята, събаряйки момичето със себе си надолу към Дезидерата.

Ролан не гледаше назад. Лицето му беше втвърдено, бяло, с оголени зъби. Държеше нещо в ръка.

Роботът-градинар го смаза, докато минаваше под същото дърво. Падна от подкастрените клони, подобен на краб, на диагонални черно-жълти ивици.

— Ти ги уби — задъхваше се Кейс, тичайки. — Уби ги до един, шибан смотаняк…

14

Мъничкият влак фучеше по тунела с осемдесет километра в час. Кейс държеше очите си затворени. Душът беше помогнал, но той беше изгубил закуската си, когато погледна надолу и видя кръвта на Пиер да оцветява в розово водата по белите плочки.

Притеглянето намаляваше със стесняването на вретеното. Стомахът на Кейс къркореше.

Аерол го чакаше със скутера си до дока.

— Кейс, мъжки, голям проблем. — Мекият глас едва се чуваше в слушалките му. Той усили тона и се вгледа в лексановото стъкло на шлема на Аерол.

— Трябва да стигнем на „Гарвей“, Аерол.

— Аха. Щраквай колана, мъжки. Ама „Гарвей“ хванат. Яхтата, предишната, пак дошла. Сега яко вързана за „Гарвей“.

Тюринг?

— Предишната? — Кейс се покатери на рамката на скутера и започна да закопчава ремъците.

— Японската. Дето твоя пакет…

Армитаж.

Докато те приближаваха „Маркус Гарвей“, в ума на Кейс се въртяха объркани образи на оси и паяци. Малкият влекач беше завинтен към сивото тяло на дълъг, около пет пъти по-голям от него, насекомоподобен кораб. Конструкциите на захватите се очертаваха на фона на корпуса на „Гарвей“ със странната яснота на безвъздушното пространство и нефилтрираната слънчева светлина. Покрит с бледа ръжда тръбопроход излизаше настрани от яхтата, извиваше се, за да избегне двигателите на влекача, и покриваше задния люк. Всичко това внушаваше някакъв намек, който обаче като че ли имаше повече общо с храненето, отколкото със секса.

— Как е Мелкум?

— Екстра. Никой не ходил при него. Пилотът на яхтата говорил, рекъл бъди спокоен.

Докато те преминаваха покрай сивия кораб, Кейс видя името ХАНАЙВА, изписано с разкривени бели главни букви под продълговата групичка от йероглифи.

— Това не ми харесва, човече. Мисля, че като че ли е време да си обираме крушите нанякъде.

— Мелкум мисли точно същото, мъжки, но „Гарвей“ така няма да стигне далече.

Мелкум си мъркаше с радиото на някаква бърза местна лингва, когато Кейс влезе през предния люк и свали шлема си.

— Аерол се върна обратно на „Рокер“.

Мелкум кимна и прошепна нещо в микрофона.