Невромантик

— Скив, — каза той, — зле ми е. Тряснах се с една скапана дрога в един бар, загрявате ли? Искам да се опна. Държите ме. Казвате, че сте хванали Армитаж. Идете и разпитайте него тогава. Аз съм просто наемен бачкатор.

Ролан кимна.

— А Колодни?

— Тя беше с Армитаж, когато ме нае. Просто мускул, бръсначка. Доколкото аз знам. А знам малко.

— Знаеш, че истинското име на Армитаж е Корто — каза Пиер. Очите му все още бяха скрити зад меките пластмасови окуляри на бинокъла. — Как си го научил, приятелче?

— Сигурно го е споменавал — отвърна Кейс, съжалявайки за пропуска си. — Всеки си има по някое име в повече. Твоето да не би да е Пиер?

— Знаем, че си бил оправен в Чиба, — намеси се Мишел, — и това беше може би първата грешка на Ледомлък. — Кейс я изгледа с цялото безразличие, на което беше способен. Това име не беше споменавано до момента. — Лечението, приложено върху теб, доведе до това, че собственикът на клиниката заяви седем основни патента. Знаеш ли какво означава това?

— Не.

— Означава, че собственикът на нелегална клиника в град Чиба сега притежава контролните пакети на три големи консорциума за медицински изследвания. Това нарушава нормалния ход на нещата, ако разбираш. Привлича вниманието. — Тя скръсти загорелите си ръце върху малките, остри гърди и се облегна на везаната облегалка. Кейс се чудеше на колко ли години е. Казват, че възрастта винаги си личала по очите, но той никога не беше успявал да я различи. Зад розовия кварц на очилата на Джули Дийн гледаха очи на разсеян десетгодишен хлапак. В Мишел нямаше нищо старо освен кокалчетата на пръстите. — Проследихме ви до Спрол, изгубихме ви отново, след това ви открихме, когато отлитахте за Истанбул. Върнахме се обратно, проследихме ви по мрежата, разбрахме, че вие сте организирали историята в Sense/Net. Те с удоволствие ни помогнаха. Направиха инвентаризация по наша молба. Откриха, че конструктът с личността на Маккой Поли липсва.

— В Истанбул беше лесно — каза Ролан почти с извинение. — Жената беше отчуждила контактите на Армитаж с тайната полиция.

— И след това дойдохте тук — добави Пиер, пъхвайки бинокъла в джоба на шортите си. — Зарадвахме се.

— На шанса да си подобрите тена ли?

— Знаеш какво имаме предвид — каза Мишел. — Ако смяташ да претендираш, че не знаеш, само ще си усложниш живота. Съществува едно такова нещо като екстрадиране. Ще се върнеш с нас, Кейс, както и Армитаж. Къде обаче ще отидем? В Швейцария, където ще бъдеш просто пешка в делото срещу един изкуствен интелект? Или в льо СОБА, където ще бъде доказано, че си участвувал не само в незаконен достъп до данни и кражба, но и в терористичен акт, коствал четиринадесет невинни живота? Изборът е твой.

Кейс измъкна цигара от пакета „Йехеюан“; Пиер му я запали със златната „Дънхил“.

— Ще те защити ли Армитаж?

Въпросът беше подчертан от рязкото щракване на лъскавите челюсти на запалката.

Кейс го изгледа през болката и махмурлука от бетафенетиламина.

— На колко години си, шефе?

— На достатъчно, за да знам, че си прекаран, сгащен, всичко е свършило и вече си потеглил по каналния ред.

— Един въпрос — каза Кейс и дръпна от цигарата. След това духна дима нагоре към агента на Тюринговия регистър. — Образи, имате ли някаква реална юрисдикция тук? Имам предвид, не трябваше ли да бъде поканен на тази среща и човек от охраната на Свободната станция? Нещата са на тяхна територия, нали? — Забеляза как очите на слабото момчешко лице се втвърдяват и се подготви за удара, но Пиер само сви рамене.

— Това няма значение — отговори Ролан. — Ще дойдеш с нас. Свикнали сме да си имаме работа с правни проблеми. Положенията, при които работи нашият клон на Регистъра, ни гарантират доста възможности за маневриране. И ние си създаваме такива възможности, когато е необходимо. — Приятелската маска внезапно беше изчезнала, и очите на Ролан бяха също така твърди, както тези на Пиер.

— Ти си пълен глупак — каза Мишел, ставайки на крака, с пистолет в ръка. — Нямаш капка грижа за своя вид. Хиляди години хората са мечтали за договори с демони. Това обаче стана възможно чак сега. И с какво ще ти се плати? Каква ще бъде твоята цена, за да помогнеш на това нещо да се освободи и да расте? — В младия й глас имаше умора от познанието, недостъпна за деветнадесетгодишно момиче. — Обличай се. Идваш с нас. Заедно с така наречения Армитаж ще се върнете с нас в Женева и ще дадете показания по делото за този интелект. Иначе ще те убием. Веднага. — Тя вдигна пистолета — изящен черен Валтер с интегрален заглушител.

— Вече се обличам — заспъва се той към леглото. Краката му бяха все още омекнали и тромави. Измъкна чиста фланелка.

— Чака ни кораб. Ще изтрием конструкта на Поли с импулсен пистолет.

— Sense/Net ще изпищят — каза Кейс, мислейки си: и всичките доказателства в Хосаката.

— Те вече са в известно затруднение заради притежаването на подобно нещо.