Невромантик

— Мисля, че си горе-долу същия като него — каза тя. — Че си роден да бягаш. Смятам, че това, което правеше в Чиба, беше посмачкана версия на това, което щеше да правиш където и да било. Кофтито късмет ги върши такива понякога, олющва те до основите. — Тя се изправи, протегна и разкърши. — Знаеш ли, мисля, че този, дето Тесие-Ашпулови го пратили след оня Джими, момчето, дето свило главата, той трябва да е съвсем същия като онзи, дето Яку го пратиха да убие Джони. — Тя измъкна флетчера от кобура и го настрои на пълен автоматичен режим.

Грозотата на вратата отврати Кейс, когато Моли посегна към нея. Не самата врата — тя беше красива, или поне някога беше била част от някакво красиво цяло — а начинът, по който тя беше изрязана, за да се вмества в този отвор. Дори формата й беше неподходяща, правоъгълник сред гладките извивки на полирания бетон. Те са събрали всички тези неща, помисли си той, и след това са ги насилили да пасват. Само че нищо не пасваше. И вратата беше като тромавите кабинети и като огромното кристално дърво. След това той си припомни есето на Джейн Трета, и си представи как нещата са били влачени нагоре по шахтата, за да въплътят нечий господарски план, мечта, отдавна изгубена под натрапчивото усилие да се запълва място, да се създаде някакво семейно самоподобие. Спомни си разчупеното гнездо, гърчещите се безоки неща…

Моли натисна един от резбованите предни крака на дракона, и вратата с лекота се отвори.

Стаята оттатък беше малка, тясна, почти като клозет. Сиви стоманени шкафове за инструменти бяха подпрени до извитите стени. Осветлението се беше включило автоматично. Тя притвори вратата зад себе си и се зае с ключалките на чекмеджетата.

ТРЕТИЯТ ВЛЯВО, изписа оптичният чип. Ледомлък прехващаше контрола върху часовниковия дисплей. ПЕТОТО ОТГОРЕ. Но тя отвори първо най-горното. То беше просто плитък поднос. Празен. Второто — също. Третото, малко по-дълбоко, съдържаше матови топчета припой и малък кафяв предмет, приличащ на кост от човешки пръст. В четвъртото имаше изкривено от влагата старо техническо ръководство на френски и японски. В петото, зад бронирана ръкавица от тежък вакуумен костюм, тя намери ключ. Той приличаше на матова медна монета с къса куха метална тръбичка, заварена към ръба. Тя го огледа бавно и Кейс видя, че вътрешността на тръбичката е пълна със зъбци и фланци. На едната страна на кръгчето беше гравирано ЧУББ. Другата беше гладка.

— Той ми разказа — прошепна тя. — Ледомлък. Как е чакал с години. Как е нямал никаква реална власт, но е можел да използва системите за сигурност и за наблюдение на Вилата и да следи къде е всяко едно нещо, как се придвижват нещата и къде отиват. Видял как някой изгубил преди двадесет години този ключ, и успял да накара някой друг да го остави тук. След това го убил, момчето, дето донесло ключа. Било на осем години. — Пръстите й се свиха около ключа. — Така че никой да не го намери. — Тя измъкна от коремния джоб парче черна найлонова корда, прокара я през кръглата дупчица над ЧУББ, завърза я и окачи ключа на врата си. — Те винаги му срали в душата с това колко са старомодни, с всичките тези глупости от деветнайсети век. Той изглеждаше точно като Финландеца на екрана в кукларника. Почти си помислях, че е Финландецът, ако се разсеех. — Чипът дисплейна времето, и числата се очертаха на фона на сивите стоманени чекмеджета. — Той каза, че ако те се бяха превърнали в каквото искаха, той щеше да се е освободил много отдавна. Но те не го направили. Заблокирали се. Смотаняци като Джейн Трета. Нарече я така, но говореше, като че ли му беше симпатична.

Тя се обърна, отвори вратата и пристъпи навън. Ръката й галеше рифлованата дръжка на флетчера в кобура.

Кейс превключи.

Куанг Степен Марк Единадесет растеше.

— Дикси, мислиш ли, че това нещо ще заработи?

— Мечката в гората ли ака? — Платото ги изтегли през приплъзгващите се дъгоцветни слоеве.

В сърцевината на китайската програма се оформяше нещо тъмно. Плътността на информацията изкривяваше структурата на мрежата, отключвайки хипнагогни образи. Бледи калейдоскопични ъгли се събираха в сребристочерна централна точка. Кейс наблюдаваше как символи на злото от детството му се плъзгат по полупрозрачни равнини: свастики, черепи и кръстосани кости, зарове със змийски очи вместо точки. Ако погледнеше право към тази нулева точка, не забелязваше никакви очертания. Бяха нужни десетина бързи, периферни погледи, за да може да го различи: акулоподобно нещо, блестящо като обсидиан, черните огледала на страните му отразяваха слаби далечни светлини, нямащи никаква връзка с мрежата наоколо.

— Това е жилото — каза конструктът. — Когато Куанг се лепне като излят към данните на Тесие-Ашпулови, ще го забием навътре.

— Ти беше прав, Дикс. В конструкцията на Ледомлък е вграден нещо като ръчен ключ, който го държи под контрол. Доколкото той изобщо е под контрол.

— Той — каза конструктът. — Той. Я виж ти. То. Колко пъти да ти казвам?