Невромантик

— Това е код. Дума, така казва той. Някой трябва да я каже пред специален терминал в определена стая, докато ние се грижим за каквото ни очаква зад този лед.

— Добре, момко, имаш малко свободно време — каза Платото. — Старият Куанг е бавен, но упорит.

Кейс се изключи.

И видя очите на Мелкум.

— От маса време си там, мъжки.

— Случва се — отвърна Кейс. — Почвам да свиквам.

— Мешаш си шапките с мрака, мъжки.

— Само една игра из града, нещо такова.

— Йех да е с теб, Кейс — каза Мелкум и се обърна към радиомодула си. Кейс се загледа към сплъстените кичури и към струните на мускулите по тъмните ръце на човека.

Отново се включи.

И прехвърли на симстима.

Моли подтичваше по коридор, може би същият, по който беше дошла. Витринните шкафове бяха изчезнали, и Кейс реши, че вървят към върха на вретеното; гравитацията отслабваше. Скоро тя прелиташе меко над хълмчетата от насъбрали се килими. Леки боцкания в крака й.

Коридорът внезапно се стесни, изви и раздели.

Тя зави надясно и запрелита нагоре над стъпала. Кракът започваше да я боли. Над главата й, по тавана на стълбището, висяха привързани кабели като оцветени ганглии. Стените бяха влажни.

Тя се приземи на триъгълна площадка и заразтрива крака си. Още тесни коридори със стени, накачени с парцали. Те се разклоняваха в три посоки.

НАЛЯВО.

Тя сви рамене.

— Остави ме да метна един поглед наоколо, а?

НАЛЯВО.

— Спокойно. Имаме време. — Тя тръгна надолу по коридора, който водеше надясно.

СПРИ.

НАЗАД.

ОПАСНОСТ.

Тя се поколеба. От полуотворената дъбова врата в другия край на коридора се чу глас, силен и завален като глас на пиян. Кейс реши, че езикът е френски, но беше твърде неразбран. Моли пристъпи крачка напред, още една, ръката й се плъзна към дръжката на флетчера. Когато влезе в полето на невралния заглушител ушите й звъннаха с тънък, свирещ звук, който напомни на Кейс звука на флетчера й. Тя рухна напред с отпуснати набраздени мускули и удари чело в пода, сгърчи се и се отпусна по гръб с разфокусирани очи и спряло дишане.

— Какво е това, — каза заваленият глас, — готина дрешка? — Трепереща ръка се плъзна в отвора на костюма й, намери флетчера и го измъкна. — Ела ми на гости, детко. Хайде.

Тя се надигна бавно. Очите й бяха приковани в дулото на черен автоматичен пистолет. Сега ръката на човека беше напълно сигурна; дулото беше като привързано за гърлото й с изпънат, невидим конец.

Той беше стар, много висок, и чертите му напомняха на Кейс за момичето, което беше видял във Вингтеме Секлю. Носеше дебела роба от тъмновинена коприна, набрана около дългите маншети и шаловата яка. Единият му крак беше бос, другият в черен кадифен чехъл със златна лисича глава, бродирана на предницата. Подкани я към стаята.

— Внимателно, скъпа.

Стаята беше много голяма и претъпкана с куп неща, които не говореха нищо на Кейс. Той видя рафт от сива стомана с наредени на него монитори „Сони“, широко бронзово легло, затрупано с чаршафи и с възглавници, които изглежда бяха направени от същия вид плат, с който бяха постлани коридорите. Очите на Моли отскочиха от огромен пулт за забавления „Телефункен“ към лавици с антични дискови записи, напуканите им обложки бяха обвити в прозрачна пластмаса, оттам към широк тезгях, покрит със силиконови плочи. Кейс мярна киберпространствен дек и троди, но погледът й се плъзна над тях без да спре.

— Обичайната процедура би била — започна старецът — да те убия сега. — Кейс усети напрежението й, готовността за действие. — Но тази нощ се изповядвам. Как е името ти?

— Моли.

— Моли. Моето е Ашпул. — Той потъна гърбом в измачканата мекота на огромно кожено кресло с квадратни хромирани крака, но пистолетът дори не трепна. Постави флетчера й на месингова масичка до стола, събаряйки пластмасово флаконче с червени хапчета. Масичката беше затрупана с флакончета, бутилки с течности, тънки пластмасови пакетчета, разсипващи бяла пудра. Кейс забеляза старомодна стъклена спринцовка и обикновена метална лъжица.

— Как плачеш, Моли? Виждам, че очите ти са изолирани. Любопитен съм. — Неговите очи бяха зачервени, и челото лъщеше от пот. Беше много бледен. Болен, реши Кейс. От дроги.

— Не плача често.

— Но как би плакала, ако някой те накара?

— Ще плюя — каза тя. — Слъзните канали са изведени в устата ми.

— Значи си научила един доста важен за толкова млад човек урок. — Той отпусна ръката с пистолета на коляното и взе една бутилка от масичката, без да се грижи да избира измежду наличните половин дузина. Отпи. Бренди. Струйка питие протече от ъгъла на устата му. — Със сълзите трябва така. — Той отново отпи. — Тази нощ съм зает, Моли. Построих всичко това, и сега съм зает. Да умирам.

— Мога да си изляза по пътя, по който дойдох — предложи тя.

Той се разсмя с груб, съскащ смях.

— Прекъсваш ми самоубийството, и след това искаш просто да си излезеш? Наистина ме учудваш. Ама че крадец.

— Това опира до моя си задник, шефе, и той е всичко, което имам. Просто искам да го изкарам оттук нацяло.