Нежна завист

Винаги бях вярвала, че не съм обикновено момиче, и за пореден път се убедих в това. Имах най-ужасната трудова биография в историята на света. Какъв ли щеше да бъде следващият ми триумф? Може би щях да стана чистачка в музея по палеонтология и да направя някой динозавърски скелет от преди милиард години на пух и прах? Или като детегледачка да отровя хлапетата и да подпаля къщата? Ако отново ме вземеха за секретарка, щях да разменям писма и да издавам фирмени тайни всеки ден.

Замислих се дали да не отида в манастир. В някой от онези ордени, в които монахините прекарват времето си в мълчаливо съзерцание.

Безспорно любовният ми живот там нямаше да бъде по-зле.

Една от Божиите заповеди повелява да не пожелаваш жената на ближния си. Не е казано изрично да не пожелаваш приятеля на сестра си, но имах мъчителното чувство, че и това е включено.

— Имаш пари — заяви Бронуен.

— Да — напомни ми Кийша. — Том ще ти плати две хиляди за онази статуя на Гейл. С тях можеш да отидеш където поискаш.

— Две хилядарки за една статуетка — въздъхна Бронуен. — Колко романтично, сигурно истински я обича.

— Обади му се и го помоли да ги изпрати веднага.

— С телеграфен запис.

— После дим да те няма — заключи Кийша. Телефонът звънна. Кийша остави секретаря да се включи и й бях благодарна за това, защото беше мама.

— Александра, обажда се майка ти… госпожа Уайлд, за Александра. Зная, че си там, най-добре е веднага да вдигнеш.

Въздъхнах и протегнах ръка към безжичната слушалка.

— Здравей, мамо — промълвих. Бе сърдита. Доста сърдита. Виждала съм разярени носорози, по-кротки от нея.

— Как посмя да ме подложиш на това унижение? — започна да крещи тя. — Да стоиш там гола, като евтина уличница… Не ми казвай, че не си очаквала да се намокриш! Такова стълпотворение, такива отвратителни неща за почерпка! Господи, сигурно всички са си помислили: „Майка й не я е научила на кулинарни умения!“

Съмнявах се, че са си мислели точно за това, но замълчах.

— А хрумна ли ти какво причиняваш на горката Гейл? Нима смяташ, че на Том му е приятно да бъде свързан с тази проява на ексхибиционизъм? Кой би искал да има такава роднина? Голяма излагация.

Последното бе вярно, но кой я слушаше?

— Гейл плаче неудържимо, иска да смени фамилията си, за да не я свързват с теб, въпреки че едва ли някой би предположил, че сте сестри. Гейл е толкова женствена и изтънчена. Впрочем… — Най-сетне стигна до съществената част. — С баща ти настояваме да се изнесеш от апартамента. Няма смисъл от упорството ти да живееш в Лондон. Ще се върнеш у дома, където мога да те държа под око.

— Но аз мразя Съри, мамо.

— Трябваше да помислиш за това, преди да опозориш цялото ни семейство. Не, нито гък повече, Алекс, ще помагаш на баща си в агенцията, поне ще вършиш нещо полезно.

— Няма да стане — предизвикателно казах аз.

— Е, не можеш да останеш в апартамента — категорично заяви мама. — И помни какво стана при последния ти опит да се справяш сама.

— Този път ще бъде различно.

— Попадна в бордей, пълен с въшки и плъхове.

— Нямаше плъхове, а малки кученца — възразих, но за съжаление бе права. Защо повечето хора започват да се грижат сами за себе си на осемнадесет години, а моята майка искаше да ме държи зависима на двадесет и седем?

Понякога си мисля, че съм нормална, забавна и не твърде грозна, но когато се прибера у дома, сякаш смъкват двадесет години от възрастта ми и ме карат да се чувствам като тромавото момиченце с плитки, което бях в класа на госпожа Минчин.

— Е, щом мислиш, че можеш да се грижиш за себе си, ще бъдеш моя гостенка — гневно продължи мама. — Но ще се изнесеш от апартамента.

— Мога ли да поговоря с татко?

— Съгласен е с мен сто процента — каза тя. Горкият татко, това означаваше, че четири часа е му е мляла на главата му, докато го принуди да се съгласи. Мислено си набелязах да му се обадя в офиса, ако спешно се нуждая от пари. Явно наистина бях стигнала до отчаяние, щом бях готова на това.

— Няма да допуснем да останеш в Лондон и да провалиш живота на Гейл.

Думите й ме изпълниха с ярост. Запитах се дали наистина съм се изложила толкова, че Том да скъса с Гейл само за да не стана негова балдъза. Би било капак на всичко, но за щастие той бе твърде почтен, за да постъпи така, а и едва ли се интересуваше от мнението на хората за някого, когото харесва.

— Искам да изнесеш багажа си до края на седмицата, Алекс, и…

Прекъснах разговора и оставих слушалката отворена. Това бе тактиката за сплашване на майка ми, но не успя да ме притисне. Щях да замина някъде далеч, за да избегна жестокото й отмъщение.

— Настоява да напусна апартамента — казах на съквартирантките си — и да се върна у дома.

— За да те държат изкъсо? — ужасено попита Кийша, сякаш бях заговорила за ГуЛаг21.

— Не си длъжна да се подчиняваш — изтъкна Бронуен. — Ако можеш да пишеш на компютър, потърси си временна работа като секретарка.

— Не мога да пиша на компютър.

— Вършеше това за Шеймъс Мейън. Разбира се, че можеш. Слушай, ще попитам в „Личен състав“ дали ще позволят да работиш при мен в „Ранобудници“ — предложи Кийша.