Нежна завист

— Или при мен, като помощник-стилист — смело каза Бронуен, въпреки че несъмнено бе забелязала разпилените ми из стаята дрехи, напълно лишени от стил.

Прегърнах и двете. Дразнят ме, когато става въпрос за шоколадчета, дрехи и вълнуващ живот, но са добри момичета. Без приятелките си бях загубена. Отчаянието и бедността биха ме накарали да се хвърля под гумите на някой камион.

— Благодаря ви, приятелки, но трябва да намеря нещо сама — решително заявих.

Някой почука на вратата.

— Сигурно е Джеръми — каза Бронуен и завистливо изгледа Кийша.

— Обзалагам се, че Дан идва да иска прошка. Не се задоволявай с по-малко от двадесет червени рози — каза Кийша.

Но не бе никой от двамата, а Том Дръмънд.

Едва успях да нахлузя нощница и да увия косите си в кърпа. Бяха съвсем сухи, но мазни и заплетени. Един от законите за всемирната гадост е, че мъжът, когото харесваш, винаги наминава неочаквано точно когато изглеждаш най-зле. Той не важи за съквартирантките ми, чиято външност е безупречна във всеки миг от деня. Гримират се рано сутринта, независимо дали ще излизат или не.

Том влезе и не посмях да го погледна в очите.

— Алекс, донесох ти чека — каза той. Проблемът бе, че не можех да му кажа: „Върви при сестра ми, негоднико, и ме остави да умра от мъка“, когато ми подаваше чек за две хиляди лири.

— Благодаря — отвърнах, а после някакво дяволче надделя над здравия ми разум и добавих: — Даваш твърде много пари за онази статуетка, не струва толкова.

— Тук грешиш, това е направо кражба — заяви Том. — Мога ли да седна? Намира ли ви се някакво кафе?

— О, разбира се, заповядай — отвърна Бронуен.

— Сега ще включа машината, имам ямайско „Блу Маунтин“ — каза Кийша, което според мен бе напълно безсмислено. И двете имаха приятели и твърдяха, че мразят хората от английската висша класа, така че защо им бе да се подмазват на Том?

— Добре.

— Никога не съм виждал толкова сполучлива скулптура. Гейл е като жива.

— Е — промълвих с раздразнение, — гледай на нея като на своята джобна Гейл, винаги в съблазнителна поза, с развети коси. Можеш да я носиш със себе си навсякъде и когато оригиналът не е до теб, да я целуваш. „Лека нощ, джобна Гейл!“ А когато се чудиш дали да си поръчаш за обяд пица с натурално козе сирене или някакъв зеленчуков буламач, препоръчан от нея, да я изваждаш и да питаш: „Какво мислиш, джобна Гейл?“ Тя е също като истинската Гейл: не казва нищо интересно и никога не качва нито грам.

Том ме изгледа с явно изумление.

— Все още ли сте скарани, Алекс? — попита той.

Свих рамене и наведох глава, още по-съкрушена. Откъде му хрумна? Очевидно бе откъде, но да призная, че е така, би било все едно да облека тениска с огромен надпис: „Ревнувам“.

— Навярно толкова се срамува заради мен, че едва ли някога ще ми проговори — казах аз.

Том се засмя. Господи, имаше толкова възбуждащ смях.

— Нарече те с доста обидни имена. Забрани ми да се виждам с теб.

— Но все пак си дошъл тук — изтъкнах.

Том сви рамене.

— Не обичам да ми нареждат какво да правя. О, благодаря, Кийша, чудесно кафе. Впрочем исках лично да се погрижа да получиш чека.

— Можеше да го изпратиш по пощата.

— Е… Гейл спомена, че скоро се изнасяш от тук.

— Ясно — равнодушно казах аз. — Е, истина е. Ще осребря чека ти и ще замина за Австралия.

— Така ли? — тревожно попита Том. — Тъкмо те открих отново, не можеш да избягаш от мен по този начин.

— Мога да постъпя както поискам — заявих с огорчение. — Жените сами управляват съдбата си.

— Но ще загубя един от най-добрите си приятели — възрази Том.

Пронизах го с поглед.

— Аз съм просто сестрата на момичето, с което живееш. А и имам предостатъчно приятели, благодаря.

— И гаджето ти Гордън, разбира се — саркастично отбеляза той.

Спомних си за откровеното флиртуване на Гордън с русокосия младеж.

— Връзката ми с Гордън не е твоя работа — гордо заявих.

— Защо се държиш така ужасно, Алекс? — сърдито попита Том. Обикновено аз си задавах този въпрос хленчейки, а той го изкрещя в лицето ми, сякаш все още бе в армията и говореше на редник, чиито обувки не са добре лъснати.

— Как се държа? — сопнах се и грабнах чека, преди да е размислил. — Просто нямам нужда от подкрепата на още един мъж, Том. А и Гейл не би одобрила това.

— Кой дава пет пари дали Гейл одобрява? — каза Том. — Проклет да бъда, ако отново допусна да ми се изплъзнеш.

— Е, тогава започни да скубеш косите си — изръмжах.

— Не можеш просто да изчезнеш. А работата ти в галерията?

— Каква галерия — засмях се аз. — Всичко е изгоряло, мокро и изпотрошено… а помощник-управителката се появи гола на трета страница на вестниците.

Том се усмихна.

— На мен ми се стори доста забавно. Особено ми хареса последната част.

— Е, винаги си искал да ме видиш гола — предизвикателно отбелязах.

Той повдигна вежди.

— Така е. И не бях разочарован.

— Какви ги говориш? — изкрещях.

— Истина е — спокойно отвърна Том. — О, хайде, Алекс, отлично знаеш, че това би допаднало на всеки нормален мъж.

— Хм — промърморих аз. — Е, можеше да се обърнеш.

— Не бях длъжен. А Гордън не прояви особен интерес.