Нежна завист

Шеймъс се наведе и размаха кредитната си карта „Американ Експрес“ срещу сервитьора.

— Защо да запознавам красиво момиче като теб с тези акули? — попита той със закачливо намигване.

„Това е изнервящо“, помислих си аз, когато сърцето ми запрепуска твърде непрофесионално.

— Е, определено може да се каже, че си преуспял човек… Шеймъс. Животът ти ми се струва страхотен.

Веднага дойде сервитьорът със сметката и с дълбок поклон отнесе картата му върху малка сребърна табла. Шеймъс изчака да се отдалечи и ме изгледа озадачено.

— Щастието не се купува с пари — бавно каза той. — Провървя ми в кариерата… но в интерес на истината, Алекс, бракът ми е пълен провал.

Шеста глава

— М-моля? — заекнах аз. Не бях сигурна дали чух правилно.

Шеймъс отново въздъхна. Очите му помръкнаха и замислено се вгледаха в мен, сякаш не забелязваха вишневочервената ми рокля и съвършено сресаните ми коси. Донякъде бях доволна от външността си. Не изглеждах като дивачката от Борнео, но все пак от спиралата за дълги и обемни мигли и яркото червило нямаше голяма полза. Защо си губех времето? Винаги щях да си остана жалка в сравнение със супержените като Кийша и кралиците от банковите среди с костюми „Диор“, професионален грим и понякога бебе на гърба, прикрепено с красиви каишки. Тези жени бяха от друга планета. Всички те бяха част от световния заговор да бъда превърната в незначително и непотребно същество. Още преди закуска успяваха да завладеят три свята, а вечер точно в пет и тридесет се прибираха при съпрузите си с тела на модели.

Навярно дълбоко в себе си Шеймъс се присмиваше на сложения надве-натри фон дьо тен под очите ми.

— Не биваше да казвам това — промърмори той. — Всеки има грижи. Защо да те товаря с проблемите си, Алекс Уайлд?

„Неговите проблеми!“

— Истината е, че ти завиждам. Прелестно младо момиче, заобиколено от ухажори всяка вечер, безброй разбити сърца…

Замълча, докато се подписваше на огромната сметка. Станах, въпреки че ми се искаше този обяд да не свършва.

— О, не. Не е така — запелтечих, но думите ми бяха разбрани погрешно. Как можеше да не знае, че аз съм тази, чието сърце постоянно се нуждае от ремонт?

— Не е нужно да се преструваш на самотна само за да мисля, че не съм единственият — любезно каза той.

Погледът му стана жален като на кутре, което някой е ритнал твърде силно.

— А… — понечих да възразя, но той ме прекъсна.

— Не биваше да се оплаквам. Крайно непрофесионално е, но имаш толкова открито лице — прошепна Шеймъс, докато излизахме от ресторанта. — Чувствам, че мога да ти се доверя. Това е най-глупавото, което си чувала в живота си, нали?

Шофьорът ми отвори вратата и леко наклони шапката си за поздрав. Почувствах се като Деми Мур. Нетърпеливо хвърлих поглед към Шеймъс в очакване да сподели още нещо, но той поклати глава.

— Да се връщаме в офиса. Трябва да побързаме, защото имам среща в три.

Гледаше право напред, докато колата се придвижваше почти безшумно по улиците. Бях обзета от възхищение. Толкова бе решителен. Изведнъж бе възвърнал самообладанието си.

Когато влязохме, Шеймъс продължи към вътрешния офис за срещата си с японски банкери, които на всяка дума се покланяха. Наблюдавах ги с крайчеца на окото си и го видях да отвръща на поклоните. Отправи някаква любезност на японски и двамата мъже се спогледаха, явно впечатлени колкото мен.

— Хареса ли ти обядът, Александра? — попита Джени Робинс, когато отново седнах на бюрото си.

— Ммм — доволно отвърнах.

— Добре. Е, след като си се подкрепила, можеш да се захванеш с тези — каза тя и сложи пред мен огромен куп папки.

* * *

Проклетата Джени ме държа на разстояние от Шеймъс до края на деня. Едва когато свърших с папките, отнесох ги до ксерокса и се върнах, кашляйки от праха и с изранени от острите ръбове на листовете пръсти, зърнах чаровния си шеф на прага на офиса му. Нима наистина хвърляше похотливи погледи към мен?

Опомних се. Това, че бе самотен и тъжен, не означаваше, че би искал да бъде с мен.

„А думите «красива» и «прелестна»?“, попита с надежда оптимистичната ми страна.

„Забрави — изръмжаха Цинизмът и Реализмът. — Просто се държи любезно с теб. Ти си машина за приготвяне на кафе, робиня, която прави ксерокопия и подрежда документацията. А той е принц с очи на поет. Мечтай си, сестричке“. Те надделяха, въпреки че Оптимизмът отново се опита да наклони везните в своя полза, когато Шеймъс се отби при мен в шест часа.

— Какво ще кажеш да те откарам до дома, Алекс? — примамливо попита той.

— Извинете, господин Мейън — намеси се Джени, преди да подскоча от радост, — Александра не е приключила и ще се забави доста.

— О, разбира се, Джени — каза Шеймъс с уважение. Навярно бях загубила ума си, щом ми бе хрумнало, че може да проявява интерес към мен. Просто бе добър шеф, който се държи учтиво с подчинените си.

Прибрах се у дома с объркани чувства. Не бе настъпила никаква промяна.

* * *

— Трябва да разтребим тук — властно заяви Гейл.

— Защо? — попита Бронуен и вдигна очи от броя на „Фейс“, който държеше.

— Погледнете! — изкрещя Гейл. — Снежанка не бива да вижда апартамента ни в такова състояние.