Нежна завист

— Гейл — превзето каза тя, когато сестра ми нададе радостен вик и плахо я прегърна, сякаш се боеше, че косъмчета от вълнения й пуловер ще залепнат за лака й.

Снежанка изглеждаше ослепително. Дори в най-мъчителните си кошмари не бях очаквала това. Стоеше срещу нас, облечена със светла копринена рокля „Версаче“, прихваната над едното рамо със златна тока като туника на древногръцка богиня. Устните й бяха намазани с нещо невероятно скъпо, а лицето й, което бе съвсем близо до моето, докато надничаше над рамото на Гейл, изглеждаше съвършено гладко, със стегнати пори. Явно римската гърбица на носа й бе изчезнала под скалпела на някой опитен пластичен хирург и сега бе малък и съвсем правилен, като на красива кукла. През отворената врата видях куп куфари „Луи Вутон“ с монограми. Надявах се да се окажат евтина хонконгска имитация, но се съмнявах в това. На ушите на Снежанка блестяха бели диаманти, като огромни ледени кристали, които биха потопили „Титаник“. Кожата й имаше чудесен загар, а самата тя бе толкова слаба, че можеше да изтече в канализацията през сифона на ваната.

Може би се къпеше в магарешко мляко или шампанско. Или разтворени перли, или…

— Гейл, ще ме запознаеш ли с приятелките си? — замърка Снежанка. — Аз съм Оливия Уайт.

Подаде нежната си ръка на Бронуен, която стоеше като хипнотизирана.

— Бронуен Томас — каза тя, а после изтърси: — Чух, че можеш да издействаш бекстейдж пропуски.

Снежанка й се усмихна благосклонно.

— Хм. За кой концерт? В Рединг? Няма проблем, утре ще ти уредя един.

— А това е Кийша — тържествувайки я представи Гейл и ме изгледа, сякаш искаше злорадо да заяви: „Нали ти казах?“

— Прекрасна блуза — забеляза Снежанка. — „Клементс Рибиеро“ ли е?

— Да — потвърди Кийша с лека усмивка.

— Мога да ти издействам тоалети по цени на едро в „Харви Никс“. Или „Хародс“. Мохамед ал Файед е мой много скъп приятел…

Кийша сякаш онемя. Всъщност изпитах известна ревност. Двете изглеждаха готови да станат неразделни като сиамски близначки.

— А ти, Алекс… — Снежанка леко ми се усмихна, но без да се приближи. Огледа изпоцапаните ми дрехи, кутиите и умореното ми лице. — Все си си същата.

— Хубав нос са ти направили — подхвърлих аз в отговор.

Обзе ме детинско задоволство. Тя застина за миг, а след това се усмихна и показа толкова бели зъби, че трябваше да сложа слънчеви очила, за да не ме заслепят. Бяха избелени като на звезда от американска сапунена опера.

— Благодаря — отвърна. — Гледам на човешкото тяло като на творба на изкуството.

Сведох поглед към безформената долна част на своето, сетих се за потъмнелите си зъби, бледа кожа и коса без блясък и едва не изпаднах в отчаяние.

Разбира се, че Шеймъс не бе искрен, когато ме бе нарекъл „красавица“. На света имаше жени като Долорес и Снежанка. Момичета като мен бяха просто същества от женски пол.

Бронуен и Кийша ме гледаха в очакване на нова хаплива реплика, но злобата ми се бе изпарила. Дороти Паркър би се засрамила.

— Е, аз изработвам скулптури от друг материал — предизвикателно отбелязах.

— А, твоите скулптури — ехидно кимна Снежанка, — разбира се. Сигурно вече си продала хиляди и си станала световноизвестна.

Настъпи гробна тишина.

— Алекс започна работа — каза Кийша в моя защита.

— Като помощник-секретарка — добави Гейл.

В мен се надигна ярост, докато Снежанка преглъщаше тази пикантна подробност.

— Аха — каза тя с престорено разбиране, — ето откъде си усвоила толкова… остроумия. Сигурно стресът озлобява.

— А ти с какво се занимаваш? — нетърпеливо попита Бронуен.

— Аз ли? — превзето се засмя Снежанка. — Забавлявам се, скъпа, не си ли личи?

* * *

Устроихме си женско парти. Прекарахме страхотно. Снежанка разказваше на Кийша и Бронуен вълнуващи истории за ученическите ни дни. Не пропусна да спомене, че единствените писма, които получавах, бяха от баба ми, както и как веднъж, когато се опитах да бия сервис, топката ме фрасна право в средата на челото.

— Алекс беше такава самотница — засмя се тя. — Все киснеше в кабинета по керамика и по всичките й блузи имаше петна от глина.

— Да — въодушевено потвърди Гейл, — помниш ли, когато двете с Елън Джоунс станаха първи дружки?

Елън Джоунс! Би могло да се каже, че тя бе единствената ми приятелка в „Сейнт Мери“. Нямахме много общи неща. Елън не блестеше с особени умствени способности и бе още по-пълна от мен. Но и двете бяхме обект на подигравки, така че се сближихме. Бях благодарна, че не съм единствената отхвърлена на Свети Валентин.

Странно е, че винаги се говори за зачестяването на самоубийствата по Коледа, а никой не споменава за това на четиринадесети февруари. Всяка година този ден ми се струваше по-ужасяващ. Фоайето на училището се изпълваше с червени рози, красиво опаковани и украсени със зеленина, купидони, мечета и шоколадови сърца, а телефоните прегряваха. Момичетата тичаха боси по коридорите или се тръшваха върху леглата си с развълнувани викове: „Виж какво ми донесе Криспин, Ванеса!“, „Нали Робин е много сладък!“, „О, това е от истинско сребро, Тим е толкова мил!“