Нежна завист

Не бих могла да отрека, че е права. По пода бяха разпилени списания, пакети от чипс и смачкани опаковки от „Баунти“, останали след снощната почерпка с шоколадови изделия, която бе нещо типично за съвместния ни живот. Повечето вечери се запасявахме с тях от магазинчето отсреща. Ако бог искаше да бъдем слаби, не би допуснал толкова близо да се продават сладки неща, нали? Господин Пейтъл предлагаше богат асортимент от десертчета с плодов пълнеж, вафли и всичко, което човек би могъл да поиска. По десет минути умувах от кои да вземем. Когато попитах Кийша какво предпочита, тя казваше:

— Все едно, каквото донесеш.

После искаше това, което съм избрала за себе си.

— Ти каза два пакета „Бътънс“.

— Е, не ги искам. Искам твоя „Топик“.

— Миналия път „Бътънс“ ти харесаха.

— Е, ти не ме попита дали искам „Топик“.

Спорът продължаваше, докато се примирях и й преотстъпех своето шоколадче. Понякога Кийша бе истински душевадник. Никога не отскачаше сама до магазинчето. Последния път тъкмо излизах от банята с мокра коса, загърната с хавлия, а тя седеше на дивана напълно облечена, но се нацупи, когато отказах да отида да купя нещо.

— Аз съм гола, мокра и боса.

— Е, облечи нещо и се обуй — настоя Кийша — или иди по халат, на кого му пука.

— Ти си облечена! — процедих през зъби.

— О, Ал — злобно промърмори тя, — понякога си такава егоистка. И мързеливка — побърза да добави, преди да кажа нещо.

Но е честно да отбележа, че стаята на Кийша бе единствената в апартамента, която не изглеждаше, сякаш през нея е минал автобус. Освен опаковките, всекидневната ни красяха кофички от „Кентъки Фрайд Чикън“ (празни), шест чаши за вино (празни) и четири кутии „Хепи Мийл“ (пълни), купени от Бронуен, защото в момент на химическо опиянение я осенила блестящата идея да нахрани всички бездомни деца в Лондон, но после задрямала и забравила.

Признавам, че по-рано бих нападнала апетитните пържени неща в кутиите, но сега мислех за Шеймъс. Не би хлътнал по мен, но не бе излишно да изглеждам добре. За всеки случай.

— Какво ме интересува твоята Снежанка? — каза Бронуен, но не го мислеше.

— Ще ти кажа две думи — отвърна Гейл много сериозно. — Рединг. Фестивал6.

Бронуен скочи от стола си по-бързо, отколкото аз излитах от офиса всяка вечер. Помогнах й и дори Кийша се съгласи да извади прахосмукачката. Смешно бе всички да робуваме на Оливия Уайт, но не бих понесла да ми се подиграва и да ме гледа с пренебрежение. Изровихме гумени изтривалки и почистващи препарати, които отдавна събираха прах. С общи усилия се справихме с работата доста бързо. Жалко, че рядко я вършехме заедно, освен преди купон, на който очаквахме да дойдат особено красиви мъже. Тогава ставахме къщовници като Моника от „Приятели“ и се карахме коя от нас е виновна за петната от разлято кафе или за засъхналия сос за спагети по краката на столовете.

За предпочитане бе ние да ходим на купони у други нещастници. Можехме да разливаме вино, да повръщаме и напълно безнаказано да се опитваме да направим номера, при който шампанското остава в чашата и който никога не излиза сполучлив. Да не споменавам, че ако някоя от нас се усамотеше в съседната стая с червенокос двойник на Крис Евънс, можеше тихомълком да се изниже на сутринта, вместо да се мъчи да го разкара от леглото си, където се е проснал като мъртвец и е напълно глух за дискретните й покашляния и намеци, че е време за закуска.

Бях чувала за този проблем главно от съквартирантките си. За мен нямаше опасност да се сблъскам с него, защото дори двойниците на Крис Евънс не бяха толкова отчаяни, че да започнат да ме свалят. Освен това идеята никак не ми допадаше. Сексът без обвързване бе от нещата, които на теория ми се струваха страхотни, но не бяха за мен, защото бяха рисковани. Като делтапланеризма.

— Знаеш ли, Ал, сигурно си фригидна — казваше Кийша след среща. Твърдеше, че било просто „малко страстно приключение“ от любопитство. Но винаги оставяше поредната рок звезда или медийна акула с разбито сърце и доста намаляла банкова сметка. Мислех, че има проблем с поддържането на сериозна връзка. И тя търсеше нещо, макар и да не го признаваше.

— Така е. Все мечтаеш за любов и разходки по залез-слънце — съгласяваше се Бронуен.

— Но животът не е такъв — мъдро изтъкваше Кийша.

— Напротив, такъв е — упорито възразявах.

— Е — намесваше се Гейл, твърдо решена да ме довърши, — не и за теб.

Бяхме влезли в ролите на четири от джуджетата на Снежанка. Е, вместо да си подсвиркваме, докато работим, слушахме „Разкарай се от пътя ми, шибана кучко“, но намеренията ни бяха добри.

— Тези са от твоето скапано пилешко — просъска Гейл срещу Кийша.

— А това какво е, мърло? — отвърна Кийша и вдигна две кофички от пълномаслено козе кисело мляко с парченца киви и лъжички в тях.

Стоях там с изпоцапаните дрехи, с които работех върху скулптурата си, с кутия течен контур в едната ръка и червена боя от „Марк енд Спаркс“ в другата, когато на вратата се позвъни.)

— Пицата ви пристигна — каза Гейл с пренебрежение. Бяхме я поръчали, преди да се заловим с почистването.

Не беше разносвачът на пици, а Снежанка.