Нежна завист

На вратата се позвъни. Беше Алън Пел, безупречно изтупан. Поредната новоизлюпена градска звезда. Хора като него фучаха по магистралата на живота, докато аз лежах в канавката.

— Как си, Кийша, сладурче? — Алън с възхищение огледа тоалета й „Гучи“. — Здрасти, Алекс. — Приятелски ме целуна по бузата. — Изглеждаш уморена. Хубава рокля.

— Благодаря — вяло казах аз. Напрегнах ума си да измисля остроумна забележка в отговор, но не ми хрумна нищо.

Кийша бе в идеално настроение за флирт. Първокласна кучка като нея винаги знаеше как да използва чара си. Алън веднага бе покорен от шоколадовокафявите й очи, които го гледаха с безкрайно любопитство.

Оставих ги насаме и похарчих десет лири за билети от моментна лотария. После влязох в „Макдоналдс“ и си купих сандвич „Биг Мак“, кока-кола и пържени картофи. Качих цял килограм. Тъкмо натъпквах шепа картофи в устата си, когато Гейл мина покрай прозореца, нехайно хванала под ръка привлекателен мъж с матова кожа. Махна ми и приятелят й я погледна озадачено. Нима Гейл имаше нещо общо с такива като нея?

„И моят късмет ще излезе някой ден“, казах си.

Втора глава

Радиото весело засвири. По дяволите. Гръмогласните Марк Радклиф и Лард нареждаха глуповати шеги, които веднага ме събудиха. Пуснаха „Металика“. Измъкнах се изпод мекия юрган в чист бял калъф, купен от родителите ми, и залитайки, тръгнах към банята.

— Ставай, ставай — извика Гейл и застана на прага. Днес бе облякла мрежестата си жилетка „Лейни Кох“ върху лъскава копринена блуза. — Вече е седем!

— Седем? — сънено попитах аз. Нима хората правеха това всеки ден? Ставането преди десет противоречеше на убежденията ми.

— Да, побързай, ще закъснееш — каза тя с наставнически тон. — Мама държи да направиш добро впечатление днес. Знаеш, че използва връзки, за да те уреди на тази работа.

За съжаление това бе истина. Без документ за квалификация бе трудно да бъда назначена дори на подобна нисша длъжност. Но доволни, че черната овца на семейството най-сетне е решила да влезе в правия път, мама и татко се бяха обадили на безброй места, за да напомнят на познатите си за общите им преживявания на тенис корта или в местната школа по езда и да спечелят благоразположението им към мен. Бях получила учтиво писмо от отдел „Личен състав“ на „Хамилтън Кейн“, частна инвестиционна банка, в което ми бе предложена работа като помощник-секретарка на някой си Шеймъс Мейън в „Корпоративни финанси“. Госпожа Кейн играеше голф с майка ми веднъж в месеца. Явно бях човек без достойнство, щом бях приела това предложение, но знаех, че мама би ме изкормила, ако я разочаровам.

— Добре.

Вратата на банята бе здраво заключена също като подлото каменно сърце на Оливър Браун.

— Кийша…

— Можеш да почакаш, докато изляза.

— Кога…

— Когато съм готова — надменно заяви тя. Нямах шанс да взема душ тази сутрин.

— Ще се наложи да свикнеш да действаш по-бързо — каза Гейл с напевен тон. — Няма нищо за закуска. Бронуен се върна преди малко. Цяла нощ е пушила трева на гладно и изяде последните остатъци.

Бронуен бе другата ни съквартирантка, пробивно и доста ексцентрично момиче от Уелс. Като помощник-фотограф, по цял ден снимаше модели, а нощем купонясваше. Разговаряше на „ти“ с всички важни клечки от звукозаписния бизнес и знаеше повече за лекарствата и наркотиците от собственика на близката аптека. Дрехите й бяха толкова шик, че би могла да засенчи дори моделите от кориците на „Фейс“3.

Животът ми коренно би се променил, ако с Бронуен си бяхме у дома по едно и също време. Тя сядаше в кухнята и окадяваше целия апартамент с толкова гъст дим с остър мирис на марихуана, че бих започнала да творя стихове като текстовете на „Бийтълс“. Носеше прилепнал бял кожен панталон и розова тениска с ликовете на „Спайс Гърлс“ и огромен надпис „Girl Power“4 на внушителния си бюст. О, защо всички тук ме караха да се чувствам като жена с по-крещяща липса на стил дори от Фърджи?

— Здрасти, сестричке — каза Бронуен, добави фраза на уелски и избухна в смях. Винаги когато бе развеселена, превключваше на този език. Затътри се към мен, сграбчи ме в мечешка прегръдка и когато успях да се освободя, разля кафето си върху старателно изгладената ми синя риза.

— Опа — каза Гейл с нескрита насмешка. — Най-добре избери друг тоалет.

Втурнах се обратно в спалнята си и със замах отворих гардероба. Костюмът ми с панталон бе на химическо чистене, а на тъмносинята ми рокля имаше петно от паста за зъби. Изпаднах в паника. Почти чувах как кръвта нахлува в главата ми.

Кийша надникна през вратата на стаята ми. Изглеждаше фантастично с тоалет „Никол Фари“, червило „Руж Ноар“ на „Шанел“ и съвършено подходящ лак.

— Черна рокля. Безспорно най-добрият избор — заяви тя. — Черното придава грация и сила.

Облякох черната си рокля от жарсе. Беше с овално деколте и стоеше добре дори на момиче като мен със закръглени задни части, резултат от слабост към сандвичите на „Макдоналдс“. Кийша бе права. Нямаше какво да умувам. През есента бих изглеждала доста елегантно, но бе четвърти август и навън вече бе тридесет и седем градуса.

* * *