Читаем Нежна завист полностью

— Когато чуя това обръщение, се оглеждам за баща си. Господин Мейън, ако държите на официалности, иначе Шеймъс.

— Добре — плахо отвърнах аз.

— Господин Мейън — смутено се намеси Джени. — Боя се, че Александра…

— Да, виждам какъв е проблемът — успокои я Шеймъс. — Тази машина наистина е ужасна. Кафето излиза твърде горещо. Чистачките ще се погрижат за това по-късно. Джени, засега сложи някаква постелка върху петното, ако обичаш.

Навярно съм изглеждала като осъден на смърт затворник, чул звъна на телефона. Шеймъс хвърли поглед към лицето ми и дискретно се покашля.

— Джени, готови ли са онези писма?

— Да. — Джени се върна на бюрото си и взе старателно подредена купчина. — Ето, напечатах най-неотложните.

— Благодаря. — Прегледа ги необичайно подробно за човек с неговите небрежни маниери. — А новите оферти?

Последва напрегнато мълчание, като затишие пред буря.

— Трябваше да ги напечата Александра — мрачно отвърна Джени. Грабна доста по-малка купчина изписани листове с безброй поправки със зелен химикал.

Шеймъс прелисти резултата от първия ми опит за заработване на пари. Устните му трепнаха.

— Джени, ти си истински ангел — каза той, но ако нямаше предвид ангела на смъртта, не зная кой друг. — Заеми се с извлеченията на „Мандарин“, докато аз обясня на Алекс, като на нов член на екипа, какви са правилата в тази лудница.

Въздъхнах дълбоко от облекчение. Нямаше да загубя работата си. Баща ми нямаше да ми крещи. Майка ми нямаше да бъде принудена да отмени всичките си уговорки за игра на голф с Фиона Кейн. Но изпаднах в депресия при мисълта за какви неща съм благодарна напоследък.

— Добре, господин Мейън — троснато отвърна Джени и се отправи обратно към бюрото си като доберман, излъган и оставен без вечеря.

— Влез, Алекс. Нали нямаш нищо против да те наричам така?

— Не, изобщо — отговорих аз и горещо се помолих да ми даде пет минути да оправя грима си.

Още докато тази мисъл се оформяше в съзнанието ми, шефът ми отново ме изгледа със загриженост и каза:

— Не е зле първо да почистиш тази хубава рокля от кафето.

Побягнах към дамската тоалетна и след секунда се изправих срещу най-трагичната гледка след руините в Босна. Спиралата ми бе потекла и изглеждах като „готик“ звезда от осемдесетте, ружът бе напълно съсипан от потта, а по зъбите ми имаше червило от прехапването на устни. Бързо измих лицето си. По-добре бе да бъда без грим, отколкото да приличам на плашило. Опитах се да подсуша лепкавото си чело с хартиени кърпички. Хрумна ми да пъхна глава под сешоара за ръце, но какъвто бе късметът ми днес, очаквах всеки момент да се появи Джени и да получи удар, щом ме види.

Погледнах резултата. Изглеждах малко по-прилично, но все още ужасно. Черна жарсена рокля и негримирано лице като на закръглена ученичка. Пригладих сплъстените си коси назад и ги вързах на толкова стегната конска опашка, че кожата на слепоочията ми стоеше опъната.

Явно не бях създадена за робски труд в голяма компания.

Изтичах обратно до офиса на господин Мейън, преди да изпрати спасителен отряд да ме издирва. Беше разкошно помещение с огромни прозорци, през които се откриваше великолепен изглед към центъра на Лондон. Иззад небостъргачите в нюйоркски стил весело надничаха кубета и кули. Имаше компютърна техника колкото в лаборатория на НАСА, а килимът бе достатъчно дебел, за да задоволи вкуса на арабски шейх. Струваше ми се, че ако поема глътка от въздуха в този офис, и моята скромна банкова сметка ще се увеличи. Във вазата на бюрото му бяха натопени клонки зеленина, професионално аранжирани. Върху махагоновия плот имаше брой на „Уолстрийт Джърнъл“, навярно донесен тази сутрин.

Дъхът ми спря. Нескопосано напечатаните ми писма лежаха пред дяволития поглед на господин Всичко марково. Бях поставена на везните в този храм на Мамон и знаех, че ще се окажа неподходяща.

Какво би направила Кийша? Всъщност в такъв момент навярно би запалила цигара, без да попита, би изпуснала дим в лицето на шефа и би забила тънкия ток на обувката си „Маноло Бланик“ в плота на бюрото му. Когато бе на временна работа, Кийша често излизаше следобед, без да се обади на никого, и отиваше на маникюр. Знаеше, че никой не би дръзнал да я уволни, докато моето положение в света на работещите бе като това на хилав младеж, осмелил се да влезе в зала за бодибилдинг. Сякаш плачех да бъда изритана.

Шеймъс Мейън се наведе напред. Личеше, че е изумен от множеството забележки със зелено мастило върху първите ми разпечатки.

— Алекс Уайлд — каза той, — имаш ли роднинска връзка с Ким?

— Моля? — попитах аз с недоумение.

— Сигурно си чувала нейни парчета. „We’re the kids in America“ — затананика той песента. — Малко приличаш на нея.

Страхотно. Сега пък съм приличала на онази напудрена и изрусена поп икона от началото на осемдесетте. По-добре да беше казал, че приличам на Роузиан Бар.

— Не — отвърнах с най-хладния тон, на който бях способна, но явно това убягна на Шеймъс Мейън.

— Тези писма, Алекс. Пълни са с правописни грешки.

Изчервих се от срам.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор