Нежна завист

— Но това не е проблем. — Ирландският му акцент се лееше като пенлива бира „Гинес“. — Ако натиснеш тук… — Показа ми малък бутон на клавиатурата си. — … компютърът прави автоматична проверка. И поправя грешките. Чудесно е, че съвременните технологии предлагат такива улеснения.

— О — едва промълвих аз. Защо Джени не ми бе казала това? Явно началничката ми бе нацистка, която иска да се издъня, за да покаже на жалкото създание кой командва.

Макар че едва ли е очаквала да срещне съпротива от човек с моята външност. Би трябвало да предвидя подобно отношение. А също и това, че ще срещна най-чаровния мъж на света, когато изглеждам дебела и невзрачна, без грим, боса и със сплъстени коси. Знаете ли какъв е най-сигурният начин в живота ви да се появят цяла армия привлекателни мъже? Качете пет-шест килограма, постарайте се да си докарате обрив или разширени вени, ползвайте некачествена боя за коса, от която около ушите ви да останат зелени ивици, и от всички страни, като нашествие на гризачи, ще заприиждат двойници на Брад Пит и Харисън Форд.

— Ще запомня това.

— Какво ще кажеш да повикам някого от компютърните ни специалисти, за да ти покаже всички лесни хватки? Джак! — каза той, след като набра номер на вътрешния телефон. — Можеш ли да дойдеш тук да обясниш някои неща на новата ми секретарка? — Изслуша отговора, усмихна ми се окуражително и шеговито потвърди: — Точно така. Да, бих казал. Нали ще се отнасяш добре с нея? Новичка е. Фиона Кейн много държи на това момиче.

Затвори. Пламнах от срам. „Супер, всички тук знаят, че съм получила работата благодарение на ценната голф връзка“.

— Благодаря, господин Мейън.

— Мисля, че се разбрахме да ме наричаш Шеймъс — напомни ми той с лек укор и отново ми се усмихна, преди да забързам към вратата.

Такава бе атмосферата. Цял ден по коридора минаваха хора с маркови костюми или поли, учтиво поздравяваха Джени и тя ги придружаваше до „светая светих“. Явно Дани Бой бе влиятелна и търсена личност. Убедих се в авторитета му, когато компютърният гений дотича още преди да стигна до бюрото си и започна да ми обяснява на разбираем дори за слабоумник език. Постарах се да слушам внимателно. Не биваше да разочаровам шеф като Шеймъс Мейън.

В шест часа вратата на офиса все още бе затворена. Нямаше да бъда удостоена с повече внимание от него днес.

— Свободна си — сухо каза Джени. — Очаквам утре да те видя тук навреме, прилично облечена. С чорапогащи… — просъска тя и се приближи към мен. — Дръж се сериозно в присъствието на господин Мейън.

— Чудесен е, нали? — замечтано казах аз. Старата злобарка се намръщи, сякаш бе изяла десет неузрели лимона.

— Е — превзето каза тя, — и госпожа Мейън е прекрасна дама. Притежава стил и изисканост. Довиждане, Александра.

Трета глава

Женен. Разбира се, че бе женен. Сърцето ми замря. Знаех, че е глупаво след петминутно познанство, но се почувствах като ограбена. Нима не бе писано Шеймъс да бъде мой? Искам да кажа, когато една жена се е озовала на дъното, прикована е към скала и очаква иззад хълма да допълзи огнедишащ дракон или — както в моя случай — е разбрала, че с таланта, който има, не ще постигне нищо и се е примирила да приеме работа, уредена от мама и татко, и да живее заедно с досадната си, невероятно красива по-малка сестра, не е ли редно да се появи рицарят на бял кон, който ще я спаси? Не се ли подразбира, че този рицар трябва да бъде свободен?

В понеделник сутринта за мен определено можеше да се каже, че съм стигнала дъното. Предполагам, че бих могла да изпадна и в по-унизително положение, като бездомниците, които продаваха списания пред кръчмите в Кемдън или се хранеха с консерви, изровени от кофите за смет, и водеха със себе си помияри, вързани с въженца. Но честна дума, правописните грешки, закъснението, роклята, размазаният грим, скъсаните чорапогащи и разлятото кафе бяха достатъчни да ме повлекат към дъното. И минералната вода. Шеймъс се бе държал благосклонно, бе разсеял тревогата ми заради изцапания килим и ме бе защитил от Джени. Освен това той бе толкова изтънчен и преуспял. А очите му… И гласът му…

Сякаш бях видяла огромен искрящ знак от боговете на любовта. „Няма от какво да се боиш, Алекс! Никога вече няма да те зарежат чрез факс от секретарка. Забрави за стандартните съобщения от галериите, че творбите ти са отхвърлени! Забрави, че трябва да лъжеш майка си, че харесваш сакото от туид с подплънки, вечерната рокля от осемдесет и седма с голяма панделка отзад или лъскавата пола-балон с точки от черно кадифе, когато те кара да ги пробваш! Всички тези тревоги са минало, защото чаровният принц е дошъл да те отведе!“

Искаше ми се да бъде така, но фактът, че Шеймъс се оказа женен, бе последното, фатално завъртане на ножа, забит в сърцето ми.

„Ха-ха-ха, зает е — смееше се Купидон, — както и всеки друг свестен мъж на Земята“.