Нежна завист

Иска ми се тук да можех да ви кажа, че Том Дръмънд е станал строен красавец като Том Круз, но не би било вярно. Все пак бе свалил около четвърт от теглото си. Сега не бе пълен, а по-скоро набит. Тлъстините около кръста му се бяха стопили и на тяхно място имаше стегнати мускули, както и на широките му рамене и гърди. Самият той би могъл да играе ръгби.

— Армията — обясни Том с една дума. — Там момчетата с наднормено тегло не са на почит.

С ужас забелязах, че Кийша и Бронуен не откъсват очи от него, сякаш е Мел Гибсън или някоя друга звезда. Нелепа мисъл, за която би ми се подигравал цяла вечност. В колежа той бе ходеща тестостеронова маса и дори в годините, когато приличаше на плондер, имаше глупачки, които флиртуваха с него. Сритах Кийша в глезена и така ги накарах да се опомнят.

— Косата ти изглежда различно.

— Наблюдателен си — отвърнах с усмивка. Сякаш годините, откакто не се бяхме виждали, се стопиха и отново започнахме да се закачаме както някога. Искрено се радвах да видя Том, най-сетне един приятел тук.

Какво ли бяха обсъждали с Шеймъс? Нямах търпение да го разпитам какво е казал и какво е било мнението на Шеймъс.

— Том, къщата изглежда невероятно — задъхано отбеляза Пени, която учеше обществено хранене.

— Ммм, и градините са истински рай — обади се Сю и изведнъж го наобиколиха красиви харпии с плетени жилетки или пуловери, които откровено флиртуваха. Изглежда, съпрузите им нямаха нищо против. Господи, колко жалки изглеждат хората, които се подмазват на богатите.

— Алекс, запознай ме с приятелките си — каза Том след няколко банални фрази като „много мило“ и „радвам се, че ти харесва“.

— Здравей. Аз съм Бронуен и работя в модния бранш — представи се Брон и примигна съблазнително.

— А аз съм Кийша, организатор на „Ранобудници“ в телевизията — измърка Кийша с леко дрезгав глас.

— Чудесно — въодушевено каза Том. — Онази руса водеща изглежда много забавна.

Кийша я смяташе за откачена себелюбива кучка, но само се усмихна и кимна.

— Личи си, че се занимаваш с мода, с тази прекрасна рокля — обърна се той към Бронуен и я накара да разцъфти като лилия. Всички други момичета завистливо се нацупиха. Спогледах се с госпожа Дръмънд, на която, изглежда, й бе забавно. Предположих, че е свикнала с въздействието, което има синът й върху необвързаните жени.

— Ще хапнете ли още малко, момичета? Опитайте гъбите, страхотни са — настоя Том и Бронуен пристъпи към печката, за да си вземе. Бронуен, която мисли, че е яла твърде много, ако е добавила още една маслина в салатата си. — Нали няма да възразите, ако отвлека Алекс за малко? Имаме да си кажем доста неща.

— Ммм — намеси се Елън, когато с огромно облекчение станах. — Не я задържай много дълго, Том. Знаеш, че в училище бяхме приятелки. Нямам търпение да ми разкаже всичко за мъжете в живота си. Винаги съм била сигурна, че тя ще излезе най-голямата романтичка от всички ни.

* * *

Том ме преведе през килера за работни дрехи, който бе пълен със стари палта и гумени ботуши, а на прага имаше стъргало за почистване на кал.

— Не е зле да обуеш ботуши.

— Мога и с тези обувки.

Сведох поглед към мокасините си.

— Глупости.

Бързо изрови чифт зелени, които ми бяха точно по мярка.

— Помниш номера ми.

— Помня всичко, Алекс, познаваш ме — приятелски каза Том. Излязохме в малка градина с ограда, изпълнена с мирис на подправки. Навсякъде имаше градински чай, босилек и магданоз, фасул, пълзящ покрай оградата, узрели домати и малинови храсти. Той ми предложи малък кървавочервен домат и бях поразена от силния му сладък вкус.

— Когато ги купуваш от Сейфуей, не са толкова сочни.

— А какво ще кажеш за това? Мама много ги харесва тази година.

Откъсна жълта ябълка от едно дръвче. Изглеждаше грапава, но вкусът й бе невероятен.

— Господи, чудесна е. Колкото и ужасно да ми се струва, може би Гейл е права за естествената храна.

— Тя ще пристигне утре, нали? Радвам се, че ти успя да дойдеш по-рано, за да ме избавиш от приятелите на Чарлз, които са истинска напаст — промърмори той.

Преминахме в друга част на градината, покрай олющените жълтеникави стени на кухнята, където свършваха лехите с подправки и започваха пътеки между туфи лавандула и розови храсти. Цветята бяха великолепни, от ружите до азалиите, а край живия плет имаше саморасли шипки.

— Не зная как издържаш далеч оттук.

Истина бе, почти усещах как напрежението, сковало гърба ми, постепенно изчезва.

— Ходя в града само по два пъти седмично. Иначе ръководя нещата оттук. Имам офис на горния етаж, телефон с много линии и секретар… върши работа.

Спомних си всичко, което бях чела. Том управляваше „Карфор Тръст“ и бе удвоил наследеното богатство с успешна търговия с акции. Скучен начин на действие, никога не бе сключвал страхотни сделки като Шеймъс, но не бях изненадана, че Том предпочита подхода „забогатявай бавно“. Всъщност не твърде бавно. Все още бе млад. Когато аз следвах, той готвеше докторат, така че на колко години можеше да е, на тридесет и пет? Искрено се радвах за него.

— Ммм. Постигнал си чудеса.