Нежна завист

— Съдържанието може да се промени.

— Мисля, че това е проблемът — каза Том, сякаш на себе си. — Вътрешната същност почти никога не се променя.

— Добре че това не важи и за обвивката — извиках и се затичах пред него. — Иначе дъските на пода тук нямаше да издържат на тежестта ти. Хайде, да се надбягваме до къщата.

Хукна след мен със скорост, изненадваща за едрото му тяло, и прекоси тревната площ по-бързо от мен. Докато тичахме и си разменяхме обиди, лицето ми се зачерви и не остана и следа от старателно оформената ми прическа. Бях забравила, че трябва да се държа като изтънчена дама, и изведнъж налетяхме на друга двойка, излязла да подиша чист въздух.

Жената бе с прилепнал брич и тясно яке „Ралф Лорев“. Изглеждаше зашеметяващо. А мъжът, когото бе хванала под ръка, бе облечен с памучен панталон и плетен пуловер. Погледна ме, сякаш съм полумъртъв гълъб, оставен пред краката му от някоя котка.

— Не можете ли да внимавате малко? — студено се обърна тя към мен.

— Здравей, Том, как си? Здрасти, Алекс — промълви Шеймъс.

Деветнадесета глава

Трескаво пригладих косите си назад. Господи, Долорес бе поразително красива. Дългите й руси коси се спускаха по гърба й като лъскав водопад. Бяха идеално поддържани, както и гладката й кожа със златист загар. Розовият лак на ноктите й блестеше. Панталонът подчертаваше ханша й, стегнат като на дванадесетгодишно момче.

— Здравей, Алекс, не те познах. Ти си момичето, което беше секретарка на Шеймъс, нали?

Зъбите й бяха съвършено бели. Изглеждаха неестествено, навярно бяха избелвани на Харли Стрийт.

— Алекс не се задържа дълго при мен — каза Шеймъс.

— Извинявай. Трябваше да бъда по-внимателна — казах аз на Долорес. Бях се изчервила като доматите на Том. — Как беше пътуването ви?

— Чудесно.

Наблюдавах Шеймъс. Нервно пристъпваше от крак на крак.

— Тоалетната ли търсиш? — попита Том. — Първата вляво.

Шеймъс ми се стори толкова изненадан, че избухнах в смях, но след миг съжалих, защото ме изгледа навъсено.

— Просто излязохме на чист въздух. Да влезем вътре и да поседнем — предложи Долорес. За мой ужас ме хвана под ръка. — Искам да ми разкажеш за себе си, Алекс. И за работата си при Шеймъс. Сигурно се е държал като чудовище.

Всички се бяха изтегнали в приемната и четяха сутрешните вестници. Бил и Пени даваха на висок глас идеи за разходка до местните църкви.

— О, хайде, Дани, нали там е чудесно?

— Не и за снимане на филм за Лас Вегас — нехайно отвърна Дани.

Кийша и Бронуен бяха изчезнали. Госпожа Дръмьнд ми каза, че са отишли да посетят магазините в Глостър с Джилиън Лоумън. Кучки, как бяха посмели да ме изоставят, за да пазаруват със съпругата на някакъв автомобилен състезател? Или може би целта им бе компанията да оредее, за да мога да остана насаме с Шеймъс.

Ръката на Долорес докосваше моята като нагорещен ръжен, който изгаряше кожата ми.

— Аз съм съгласен — провикна се Чарли Дръмънд от другия край на стаята. — Какво ще кажеш да се поразтъпчем, скъпа? Хайде, Том, да заведем тайфата.

Погледът на Том издаде неохота, но явно нямаше избор и взе палтото си. Шеймъс бе точно зад него. Станах, но Елън ме спря и се настани на дивана до мен.

— Алекс няма да ходи никъде. Имаме да си говорим за толкова много неща. Не ме гледай така, скъпи, аз съм булката и ще бъде моята воля.

— Добре — изхленчи Чарлз и я целуна по бузата. Преди да кажа или направя каквото и да било, стаята започна да се опразва. Когато всички излязоха на пътеката, чух шеги на тема „ограничението на скоростта“, отправени към Тед Лоумън. Шеймъс се качи в червеното си ферари.

А аз седях заклещена между Елън и Долорес. Господи, беше едва десет сутринта, а отчаяно се нуждаех от питие.

* * *

В първите десет минути Елън ме избави от неудобството, като заговори с въодушевление за Чарлз.

— Толкова е секси, не разбирам какво намира у мен.

— Е, „секси“ е твърде силно казано — не можах да се сдържа аз. Бузестото лице на Елън се намръщи. — А… просто се пошегувах, наистина е неустоим. Сигурна съм, че ще бъдете много щастливи.

— Зная, че не съм красавица — въздъхна Елън и бедрата й трепнаха, докато изричаше това, — но той казва, че истински ме обича. Навярно ти се струва странно, Алекс. — С усмивка се обърна към Долорес. — В училище и Алекс нямаше гаджета. — „Благодаря!“ Стиснах зъби. — Но винаги съм била сигурна, че тя ще се омъжи много преди мен, защото е слаба и хубава.

Дали наистина Долорес се усмихна самодоволно, когато чу това описание? Имах чувството, че ще повърна. Господи, от самото начало бях права, не можех да се меря с жена, която всяка година оглавява класацията на „Воуг“ за най-елегантно облечена дама.

— По-рано Чарли е излизал само с хубавици. Но сега ни е толкова забавно заедно — сподели Елън.

— Шеймъс си е все същият. Тича след всяка натруфена фуста, която види. Не може да държи дюкяна си закопчан — цинично заяви Долорес.

— Искаш да кажеш, че и преди е бил такъв? — колебливо попита Елън.

— Не. Но най-добре е да си напомняш, че това не вреди на брака.

— Би навредило на моя — възрази Елън.