Нежна завист

Не ми се удаде възможност, защото старинните врати проскърцаха и влезе госпожа Дръмънд, следвана от Елън и Долорес. „Господи — помислих си, — дано от мен не лъха мирисът на съпруга й“.

— Алекс, добре ли си? — загрижено попита Елън. — Изглеждаш, сякаш си видяла призрак.

„Само да знаеше кой е призракът“, едва се сдържах да не кажа. Напрегнах ума си за правдоподобна причина да напусна тази къща, но въображението ми изневери.

— Ела да видиш роклите на шаферките — продължи да бърбори Елън. — Господи, толкова се радвам, че отново се събрахме. Навярно е съдба. Ще умра, ако утре не бъдеш тук.

* * *

Успях да скрия колко съм разстроена и изразих възхищение от вкуса на Елън, което ми коства неимоверно усилие. Явно тя държеше шаферките й да изглеждат като феи на цветята. Никой не бе виждал толкова волани и панделки от сватбата на принцеса Даяна през 1981-ва. Руменото й бузесто лице засия, докато ми показваше розовите поли.

— Фантастично. Много са красиви — казах аз, но мислите ми бяха другаде. Знаех, че Том винаги се е правил на мъжкар, който гледа на жените с пренебрежение. Приличаше на властен викториански епископ, убеден, че е избран да прилага суровия Божи закон. Самодоволно, горделиво, арогантно копеле! Проклета да бях, ако му позволях да ме прогони от дома си.

Не исках да остана… но нищо нямаше да ме принуди да си тръгна.

Стиснах устни. Елън бе булката, а нейното желание бе да присъствам на сватбата. То бе по-важно от волята на брата на младоженеца.

— Знаеш ли — бавно каза Елън, сякаш над главата й се появи балонче с гениална идея, както в анимационните филми. — Братовчедките ми ще бъдат шаферки, но те са само пет, а са нужни четен брой. Когато онези хлапачки започнат да разпръсват цветята, ще настане бъркотия. Би било чудесно, ако има една по-зряла жена да ги строява. Съгласна ли си това да бъдеш ти?

Десет часа по-рано бих казала: „Няма да стане“. Но си представих лицето на Том, когато узнае новината.

— С удоволствие.

Двадесета глава

Прекарах останалата част от сутринта с Елън. Прикривах яростта си, докато си играехме с булчинския й реквизит.

Булките имат цял куп играчки. Предполагам, че всяка жена разбира това едва когато се омъжва. Първо роклята. После обувките, доста широки в пръстите за Елън. Биха били по мярка на грозните сестри на Пепеляшка. Годежният пръстен, който й бе подарил Чарлз, бе с огромен рубин, инкрустиран в старо сребро, а халката — стандартна, от бяло злато. Безброй пъти отвори и затвори кутията. Показа ми букета и ме заведе в килера да видя тортата на шест етажа с глазура от бял и жълт крем.

— Блатът е напоен с шампанско — въздъхна Елън. — Искаме всичко да бъде специално. Господи, Алекс, видя ли пиячката?

Загледах се в редиците бутилки „Крюг Перие“ класа „Гран Крю“16. Знаех, че баща й, Тайлър, е починал, а тези неща струваха пари. Дори само питиетата.

— Кой плаща за всичко това?

— Том — засия Елън. — Не можеш да си представиш колко е щедър. Веднага щом Чарли ли му каза, че ще женим, настоя да се заеме с цялата подготовка. Чарли искаше да се погрижи сам, но Том… понякога е много властен — засмя се тя. — Толкова е хубаво да бъдеш булка.

„Не се и съмнявам“. Някой трябва да забрани със закон на булките да се перчат с щастието си и с подробностите около сватбите си пред самотни жени.

Това е като да ядеш „Биг Мак“ пред дете от Етиопия. Жестоко, садистично наказание.

Ще ви разкрия нещо, от което ще се просълзите. Понякога си купувах списание „Булки“ и го четях в метрото. Само за да се потопя за няколко минути в този свят на мечтите. Да пофантазирам дали бих избрала семпъл модел или с изкусни бродерии, бял цвят или екрю, сърцевидно или овално деколте. Да прочета статии за успокоение на шаферките, дочули, че розовото не подхожда на червенокоси. Дали венчавката да бъде в провинциално имение, на морския бряг при изгрев-слънце или в лондонска църква. Дали да повикаме папата от Ватикана, или да отскочим до Лае Вегас, за да се оженим по дънки и тениски. Със или без було? Венче или тиара? Влак или…

Добре, добре, извинявайте, че се увлякох.

В женските списания често се споменава колко голям е стресът около една сватба. Притискам ги към гърдите си и си мисля: „Господи, при мен няма да има стрес, кълна се, че няма да ми хрумне нито една изнервяща мисъл. Ще се наслаждавам на всяка секунда. Избирането на приборите ще бъде рай. Изпращането на поканите — блаженство. Ще бъда толкова щастлива. Дори суетнята ще ми носи радост“.

Но не бях стигнала по-далеч от разваления си годеж с Джъстин. Пръстенът му бе с малък зелен изумруд, заобиколен от ситни перли. Върнах го. Веднъж видях снимка на Хана в „Кънтри Лайф“. Носеше пръстен с огромен диамант. Предполагам, че акрите земя на семейството й са си заслужавали подобаващ залог. Понякога се питам какво ли е станало с евтината дрънкулка, която бе купил за мен. Би трябвало да се досетя колко сериозни са намеренията му още щом я бях видяла. Но честно казано, когато я получих на дъното на чаша вино — колко изтъркано, — изживях един от най-щастливите мигове в живота си.