Нежна завист

Зная, че нямаше да бъда щастлива с Джъстин. В момента той провеждаше кампания за възстановяване на закона за оковаване на затворнички, родили деца. „Да не забравяме, че тези хора са престъпници — бяха го цитирали в «Телеграф». — Който не е в състояние да излежи присъда, да не върши престъпления“.

Но да се върнем на темата за булчинското списание. Когато четеш поредния брой във влака, метрото или където и да било, другите жени забелязват. Целият свят забелязва. Момичетата те гледат с тъга и им се иска да бъдат на твое място. Закръглените домакини ти се усмихват майчински. Възрастните мъже ти намигат, а младите шеговито подхвърлят:

— С мен ще бъдеш по-щастлива, хубавице.

А сега бях пряка участничка в сватбена подготовка, достойна за страниците на „Булки“, въпреки че Том не би позволил на фоторепортери да снимат сватбата на брат му. На Елън й предстоеше нещо, което Сю, Мелиса, Джилиън и Пени вече бяха преживели: Бронуен, Кийша и Гейл бяха имали по няколко възможности. Струваше ми се, че е писано всички на света освен мен да го изживеят. Тя бе получила всичко — цветята, тортата и големия камък на пръста си.

Аз бях до нея.

— Нямаме време да поръчаме рокля и за теб. — Слава богу, защото розовият плат на цветя ми се струваше по-подходящ за пердета или покривка за легло. — Какво ще кажеш за цикламена? Госпожа Дръмънд има прекрасна „Лора Аш“…

— А… предпочитам да отскоча до Глостър — припряно я прекъснах. — Ще си купя нещо семпло.

Лицето на Елън помръкна.

— Цикламеното ще изглежда великолепно с цветята.

„По дяволите, няма да приличам на преварен кренвирш само за да се съчетавам с твоите цветя.“

— Но не отива на коса с червеникавокафяв оттенък. Ще избера нещо подходящо, обещавам.

Видях през старинните прозорци катеричка, която висеше на клон на едно орехово дърво. Изгледа ме подигравателно, преди да запрати орех по мен. Дори гризачите не ме уважаваха.

— Моля те, Елън.

Отчаяно исках да се измъкна от къщата, но изведнъж си спомних, че нямам кола. Кийша и Брон бяха взели возилото ни.

— Добре. — Изглеждаше разочарована, но явно не искаше да се караме. Това бе онази Елън, която познавах. — Щом си толкова сигурна.

— Убедена съм. О, виж. — Посочих към прозореца, когато пред входната врата спря нечие бентли. — Това трябва да е Гейл.

* * *

Гейл се хвърли на врата ми, демонстрирайки колко е щастлива, че вижда сестра си. Лицемерка, радваше ми се колкото на сметката за газ. Бе облечена с копринен костюм с цвят на праскова и навярно предишния ден бе прекарала целия следобед в солариум. Тънките й крака имаха приятен загар, а русите коси бяха развети около лицето й.

— О, тези обувки приличат на „Манолос“ — казах аз, когато видях секси сандали с тесни каишки на краката й.

— Мм. Снежанка ми ги купи. Снежанке, скъпа, ще донесеш ли багажа?

Снежанка слезе от шофьорската седалка. Бе с елегантен бял костюм с панталон, шикозна малка шапка и тъмни очила. Дългите й коси бяха сплетени на плитка на гърба й. Тръгна към багажника, поклащайки бедра, и извади два куфара „Луи Вутон“.

— Господи, нека ви помогна.

Чарли се втурна към нея и буквално ги изтръгна от ръцете й. Бе зачервен, със зяпнала уста. Плъзна поглед по прелестния й силует и езикът му едва не увисна до камъчетата на алеята. Повдигаше ми се от въздействието на това момиче върху мъжете.

Снежанка го удостои с усмивка и повдигане на очилата, зад които бяха скрити сините й очи и красивото съчетание от сребристи и тюркоазни сенки. Съвършено изписаните й вежди леко трепнаха.

Инстинктивно притиснах пръст към своите, които бяха като на Ноел Галахър.

— Гейл, много мило, че дойде — каза госпожа Дръмънд и последва припряно представяне. — Мисля, че не познавам приятелката ти.

— Това е Оливия Уайт. Познаваме се от училище. Тя ме докара — каза Гейл с престорена свенливост. — Надявам се, че нямате нищо против.

— Колкото повече хора, толкова по-весело — отвърна горката госпожа Дръмънд.

Елън дойде да прегърне новопристигналите гостенки. До тях изглеждаше като бременна слоница. Чарли разсеяно изричаше любезности, но не можеше да откъсне очи от задника на Снежанка в еластичен панталон, така впит, че формите й се открояваха, сякаш е гола. Господи, запитах се дали е сложила бельо отдолу. Повечето гости се бяха върнали от разходката до църквите. Дани и Тед зяпаха сестра ми и Снежанка и въодушевено разговаряха. Карл и Бил се смееха гръмогласно, ухилени до уши. Обзе ме мъчителна завист. Би било страхотно, ако мъжете гледаха и мен така навсякъде, където отида.

— Алекс, защо не ми каза, че имаш толкова прелестна сестра? — провикна се Дани Бойл. — С толкова сладки приятелки. Ако някога ти потрябва бавачка за тях, обади се на…

Усмихнах се и закрачих навътре по коридора. Елън ме задърпа за ръката, преди да хукна нагоре по стълбите.

— С колата на сестра си ли ще отскочиш до Глостьр?

За нищо на света. Колата бе на Снежанка, а не исках да дължа услуга на тази кучка.

— Мисля, че тя ще има нужда от нея — излъгах.