Нежна завист

— Ало, щандът на „Дебънхамс“ ли е? Преди малко бях при вас и пробвах рокля „Пиърс II Фионда“. Ще ви дам номера на картата си „Виза“ и ще платя допълнително за експресна доставка. След около половин час ще ви продиктувам адреса, нали няма проблем?

Бяха много отзивчиви. „Ха-ха-ха — помислих си тържествувайки. — Аз съм жена, няма да излезеш на глава с мен“.

* * *

Потеглихме обратно с безразсъдна скорост. Нехайно се усмихвах, сякаш никак не бях изплашена.

— Не се притеснявай — каза Том с влудяваща насмешка.

— Не се притеснявам. Притеснена ли изглеждам?

— В армията карах курс по шофиране при екстремни условия. И по пилотиране на хеликоптер. Лесно владея тази кола.

— Не ме интересува какво си правил в армията. Мъжкарските ти хвалби не ме впечатляват.

— Аха. Все още си малко левичарски настроена, а? Е, някой трябва да бди за сигурността ти, Алекс, за да можеш да си купуваш парцалки на спокойствие.

Питам ви, какъв мъж би употребил думата „парцалки“?

— Ще пусна радиото. Да послушаме какво става на „Гран При“. Обичаш ли „Формула 1“?

— Не.

— Господи — вяло промълви Том и превъртя на станцията на Мъри Уокър. — Сестра ти е станала голяма красавица — отбеляза той, когато наближихме къщата.

— Доста хора го казват.

Замислих се за крехката, невинна красота на Гейл, която се вживяваше в ролята на горска фея. Сърцето й бе от камък, но кого го бе грижа? Всички мъже си падат по нежни момичета, които ги карат да се чувстват едри и силни закрилници. Не че Том се нуждаеше от помощ.

— Впечатли цялата компания. А коя е приятелката й?

— Казва се Оливия Уайт. Учехме в едно училище, а сега е наша съседка.

Том не каза нищо. Безпокоях се, че не бе редно Гейл да води още една гостенка, защото така щеше да обърка плановете на госпожа Дръмънд за броя и разположението на столовете, но въпреки че се карахме, той тактично не спомена за това.

— Сестра ти работи в списание за здравословно хранене, нали? А с какво се занимава Оливия?

— Не зная. С пазаруване и забавления. Като Линда Севърн, предполагам. Обидих бившата му приятелка.

— Няма нищо общо с Линда — отвърна Том така мрачно, че през останалата част от пътя не посмях да продумам.

* * *

Когато влязохме в имението, бе пълен хаос. Гостите си правеха пикник на тревата, навсякъде имаше големи, старомодни плетени кошници, разпилени постелки и картонени чинийки. Мъжете вече бяха пийнали доста и от приемната отекваше гръмогласен смях. Може би гледаха глупавото автомобилно състезание и се закачаха с Тед Лоумън, че следващата година и той ще участва.

Очевидно приятелите на семейство Дръмънд бяха хора със стил. Видях Джилиън Лоумън, Кийша и Бронуен да дояждат парчета пай вдясно от мен. Джилиън се бе изтегнала върху карирано одеяло, облечена с костюм „Шанел“, розов с бели кантове. Изглеждаше зашеметяващо на слънчевата светлина.

— Намери ли нещо? — попита Елън и клатушкайки се, тръгна към мен.

— Ще облече цикламената рокля — отвърна Том.

„Мечтай си, приятел“, помислих си, но само се усмихнах любезно на Елън.

— Е, добре. Ела да хапнеш нещо, Алекс, сигурно си прегладняла.

Наистина бе така. Тръгнах след нея към одеялото на Джилиън. Елън пъхна ръце в красива кошница с капак и извади висока чаша за шампанско.

— Опустошихме почти всичко, но ще се намери и за теб. Какво ще кажеш за малко сьомга, руло с яйце и хрупкав хляб…

— Достатъчно е.

Взех си малко пармска шунка, руло и бяла праскова. Кийша напълни чашата ми с „Перие Жуе“.

— Тези кошници са страхотни, нали?

— Да. Госпожа Дръмънд се е престарала — съгласих се.

— О, не. — Закръгленото лице на Елън засия срещу мен, когато започна да прибира нещата, от които бях отказала да си взема. — Том ги поръча от „Хародс“. О, зная, че не бива — добави тя, докато си отрязваше парче руло, — но е божествено, нали?

Щеше да се омъжва след два дни. Как можеше да се тъпче така? От какво бе направен корсетът й, от стоманени нишки?

Започнах да се храня бавно. Наистина бе доста вкусно.

— Къде е Снежанка?

— Чарлз и Карл й помагат да разопакова багажа си — отвърна Бронуен.

Огледах се и забелязах, че Том най-сетне се е отдалечил. Пени и Мелиса го гледаха замечтано, докато им разказваше нещо много смешно. С гняв се запитах дали не се отнася за мен.

* * *

— Кой ще дойде да пояздим? — попита Тили Дръмънд, след като приключихме с обяда. „Карфор“ имаше конюшни, които се намираха зад къщата. Бяха ги дали на лизинг на местна школа по езда, но се бяха погрижили да има дванадесет свободни коня за сватбения уикенд.

— О, аз, обожавам конете — извика Гейл.

— И аз. Запазвам Хектор за себе си — каза Джилиън.

Кийша реши да пропусне, а Бронуен заяви, че иска да си почине и да почете.

— Имам толкова неща за вършене — каза Елън и повечето от мъжете също намериха извинения. Идеално. Възможност да подишам малко чист въздух.

— И аз ще дойда, стига да не ги пришпорвате много.

— Ще ти хареса, Алекс, просто малко спокойна езда — обеща госпожа Дръмънд. За мой лош късмет старата чанта Джорджия Джоунс също реши да се присъедини. Шеймъс Мейън крадешком погледна към мен и каза, че с удоволствие би опитал.