Нежна завист

— Наистина ли? Е, може би и на мен ще ми се отрази добре — изчурулика Долорес.

— И аз идвам. Няма по-добро средство за проясняване на ума — решително каза Том.

Чудесно, по дяволите.

Откъм стълбите се чу шумолене и всички извърнаха глави към Снежанка, чиито съвършени бедра бяха в прилепнал брич, а съвършените й гърди — пристегнати в тясно яке от туид. Бавно запристъпва по стъпалата с кафявите си кожени ботуши.

— Ще се намери ли свободен кон и за мен?… — попита тя. — Обичам да яздя.

— Не се и съмнявам, скъпа — промърмори Тед Лоумън под носа си.

— Бих й предложил себе си вместо кон — прошепна Бил Радклиф на приятелите си. Направих гримаса на отвращение, но едва ли забеляза. Погледите на всички мъже бяха приковани във вдлъбнатината между краката на Снежанка, която като че ли отново бе без бикини.

— Разбира се — отвърна госпожа Дръмънд, в пълно неведение какво става. — По-бърз или по-бавен предпочиташ?

— Зависи от настроението ми — тихо каза Снежанка. Видях Чарли Дръмънд, който бе застанал на прага зад нас. И двамата с Том бяха онемели. Том не откъсваше очи от нея.

— Не е зле и аз да ви придружа. За да не те отвлече някой, Ливия — добави Чарли и в отговор получи хилядаватова усмивка. Може би трябваше да раздам на всички слънчеви очила.

— О, Чарли, много мило от твоя страна, че си загрижен за мен.

— Скъпи, обеща да направим репетицията заедно — възрази Елън, но нямаше кой да я чуе.

— Не може ли да я направим в самия ден? Едно „Да“ е кратка реплика, няма да я забравя — пошегува се поруменелият младоженец.

Госпожа Джоунс изгледа Оливия така, както майка ми гледаше кучетата на гостите ни, ако направеха беля на дивана.

* * *

Когато стигнахме, конюшните вече бяха отворени, а конете строени в двора. Повечето от компанията бяха облечени с елегантни екипи за езда, включително и Гейл, а аз — все още с ботушите, които ми бе дал Том, и с широки дънки. Чарли Дръмънд се засуети около Снежанка и й помогна да възседне най-красивия кон, сива кобила.

— Расова е като теб — чух го да прошепва.

Снежанка метна дългите си руси коси под шапката.

— А дали е палава колкото мен?

Със сигурност не бе необходимо да придържа задника й толкова дълго. Предположих, че просто му е приятно да докосва плът, в която ръката му не потъва.

— Какво ще кажеш да пояздим заедно? Ще ми разкажеш за Алекс и Гейл — каза Чарли, който, ако ни видеше на улицата, не би ни познал.

Снежанка, изглежда, налапа въдицата, кимна и прошепна:

— Ммм, движи се плътно до мен.

Том запрепуска към мен на едър червеникав кон. Изглеждаше доста опърничав, но ездачът не обръщаше внимание, че енергично върти глава.

— Не бива да позволявам на Чарли да монополизира Оливия, нали, Алекс?

— Разбира се — отвърна Гейл, която яздеше в тръс малък Паломино. Усмихна се дяволито на Том. — Трябва да се погрижиш всички да се опознаем.

— Правя каквото мога. Господи, Гейл, много си се разхубавила.

Тя се изчерви и примигна съблазнително.

— Благодаря. А ти си станал много строен.

— Е, не твърде много, надявам се. Просто вече не съм грозна топка лой. — Том стегна мускули под тънката си куртка. — Оставям на дамите привилегията да бъдат стройни. Като теб.

— Тежа колкото слон — каза Гейл.

Той поклати глава с възхищение.

— По-скоро колкото слонче-касичка. Ще пояздиш ли до мен, за да си поговорим? Сигурно не можеш да се отървеш от обожатели.

Очите на Гейл светнаха.

— Не е така. Поне няма никой, когото да харесвам.

— Има Бог — засмя се Том и двамата се отдалечиха с тропот на копита, което бе добре дошло за мен, да ви призная.

— Ето, че отново се срещаме, Алекс Уайлд — каза тих глас зад гърба ми. Беше Шеймъс. Постепенно се изравни с мен, което навярно му се струваше много хитър ход, защото, ако се стараеше да говори само когато жена му не гледа в тази посока, никой нямаше да забележи, че си бъбри с мен.

— Шеймъс, няма какво повече да ти кажа — решително заявих.

Може ли някой да ми обясни защо цяла седмица този мъж се бе държал, сякаш не съществувам, а сега се правеше на луд по мен?

— Нека една кавга не разваля всичко между нас, скъпа.

— Между нас няма нищо. Честна дума, Шеймъс, не изпитвам никакво влечение към теб.

— Миналия месец не говореше така — лукаво прошепна той. — Помисли си, Алекс. Мога доста да усложня живота ти.

— Боже мой, а Долорес? — просъсках. Съпругата му извърна глава само за миг и успях да видя изражението й. В очите й се четеше болка. Но след секунда сякаш отново бе напълно спокойна.

— По-рано не те бе грижа за нея.

— Ти ме излъга, жалък нещастнико. Мамка ти!

— Няма нищо по-лошо от нечист език, Алекс.

— Освен нечисти помисли. Шеймъс, не посягам на чуждо. — Това бе фраза на Кийша, но с удоволствие я използвах на място. Видях го да застива до мен. — По-скоро бих спала с прокажен. Разбрано?

Шеймъс забрави да погледне към жена си и рязко се обърна към мен.

— Свикни да бъдеш мила, Алекс. Желая те и няма да ми се изплъзнеш. И не ми дръж такъв тон.