Нежна завист

— Не съм длъжен да бъда учтив, Алекс. Този мъж е изнежен. С ярки костюми и дълга коса. Не може да повдигне и кутия печен боб без помощ.

— Косата му не е твърде дълга.

— Стига до под яката. Съжалявам, но започваш да ме ядосваш. Ако те оставя сама, можеш да се загубиш и ще трябва да те търся цял ден.

— Разкарай се.

— Какво ще направиш? — попита Том с шеговита усмивка. — Ще повикаш полиция и ще кажеш, че те преследвам?

Бях на път да обезумея от ярост.

— Може би.

— Е. — На лицето му се изписа злорадство. — Ето там има полицайка. Действай.

По площада пред нас крачеше жена с униформа и грозновато лице. Изглеждаше съвестна пазителка на реда. Стиснах зъби и го смушках.

— Кучи син!

При първия допир до стегнатите му мускули пръстите ми изтръпнаха.

— Не, не, насилието никога не е решение — каза Том.

* * *

Нима винаги е бил такъв? Властен, упорито държащ на своето? Предполагам, че да, но с Том си бяхме говорили на четири очи в „Оксфорд“. От самото начало не одобряваше Джъстин, но не ми бе чел лекции. Все пак Джъстин не бе женен. А когато бях споделила, че искам да напусна „Хамилтън Кейн“, просто ми бе дал съвет и не бях имала нищо против, защото всъщност самата аз исках да остана.

Сега изпитвах негодувание. Категорично отхвърлих всичко от „М&С“. В „Дебънхамс“ бе по-добре. Преди да им се изсмея, извадиха сносен модел на „Пиърс II Фионда“, дълга копринена рокля с овално деколте в (тъмносиньо. Пробвах я и съзнателно се забавих в кабината цяла вечност.

— О, много ви отива, госпожо — увери ме продавачката, когато надникна зад завесата.

Излязох да се покажа на Том. Можеше да се изяде от яд. Дългата пола прикриваше доста недостатъци. Оптически удължаваше фигурата, подчертаваше тънката ми талия и разкриваше горната част на гърдите ми, а цветът удивително добре се съчетаваше с косите и очите ми.

Завъртях се и коприната заблестя на светлината. Знаех, че изглеждам като тъмносиня тигрова лилия.

— Няма да облечеш това — отсече Том.

Настръхнах.

— Идеално е.

— Няма да облечеш това. Няма да засенчваш булката — каза той и заяви на продавачката, че не искаме роклята.

— Аз я искам — изръмжах.

— Тогава ще се прибереш сама в „Карфор“. Можеш да хванеш такси, но не знаеш пътя, нали, скъпа? Ще се наложи да позвъниш на мама за напътствия и да й обясниш защо съм те оставил тук.

— Непоносим си — гневно въздъхнах и влязох в пробната. Стана още по-лошо, защото продавачката, явно забравила в коя кабина съм, отмести завесата и Том ме видя по невзрачни посивели бикини. И двете изпищяхме и тя бързо придърпа завесата обратно.

— Не ме зяпай, нещастнико!

— Срамуваш ли се? — Долових насмешката в глас му. — Не се тревожи, Алекс, там вътре няма нищо, което да ме заинтригува.

Двадесет и първа глава

— Да пробваме в Би Ейч Ес — предложи Том, когато най-сетне излязох, разрошена и със зачервено лице. — Има щанд на долния етаж. Или в „Некст“ отсреща.

— Да не си полудял? Нима мислиш, че бих се задоволила с нещо от „Некст“?

Том сви рамене. Мускулестото му тяло привличаше вниманието на всички продавачки.

— На какво се мръщиш?

— Онези момичета те зяпат.

Том се усмихна самодоволно, докато вървях след него към вратата.

— Ревнуваш ли, Алекс?

— Не си падам по брутални типове — заявих аз и закрачих с тежки стъпки към „Ривър Айлънд“. — Предпочитам романтични и чувствителни мъже.

— Хм. Като онзи поп певец, кльощав като богомолка.

— Имаш предвид Джарвис Кокър? „Пълп“ са страхотни.

— Лигльовци. Кога ще пораснеш и ще започнеш да слушаш Моцарт от време на време?

— Не съм родена преди сто години — промърморих, докато ровех сред дрехите на закачалките. Нищо не бе достатъчно прилично, елегантно и красиво (но не твърде красиво). Всеки път, когато харесам някой тоалет, Том възразяваше:

— Ще засенчиш булката.

— По дяволите. Бих засенчила Елън дори ако застана до нея, увита в хартия! — изръмжах.

След тези думи Том ме изгледа със загриженост.

— Понякога се държиш като разглезена хлапачка, Алекс. Приятелки сте. Нямаш представа колко дълбоко си затънала в самосъжаление.

— Добре. — Закачих последния лъскав тоалет на стената. — Печелиш. Откарай ме обратно. Предпочитам да облека онази шибана цикламена рокля, отколкото да прекарам още секунда в твоята компания.

— Страхотно. Най-сетне постигнахме съгласие. — Повдигна едрото си тяло от малкия стол, който едва го издържаше. — Подреди тези дрехи. Ще те чакам в колата.

„Гадняр!“, мислено си повтарях, докато нагласях проклетите рокли на закачалките. Бях толкова ядосана, че съборих няколко други, всичките паднаха накуп на пода и продавачките ми хвърлиха убийствени погледи, когато се втурнаха да ги вдигнат. Но не бе болка за умиране. Вече ми се бяха струпали достатъчно неприятности за това прераждане.

Когато стигнах до изхода, ме осени блестяща идея. На стената бе монтиран телефонен автомат, а аз имах кредитна карта и цяла шепа монети от десет пенса.