Нежна завист

— Тогава Том ще те откара. Том! — Елън се заклатушка към кухнята и го измъкна от там. Лицето му застина, когато ме видя, и мускулче на бузата му трепна. — Ще откараш ли Алекс до Глостьр? Тя ще бъде почетната ми шаферка и й трябва рокля.

— Не искаш ли розовата „Лора Аш“ на мама? — попита Том.

— Няма да ми отива — троснато отвърнах.

— Сигурен съм, че на Елън ще й хареса — заяви той.

— Може би. — Поех си дъх. — Но не е подходяща за мен.

Елън изглеждаше леко разтревожена и издутите й бузи бяха станали още по-румени. Том хвърли поглед към нея.

— Разбира се, че ще я откарам, Елън. Хайде, Алекс, да тръгваме.

* * *

Докато вървяхме през лабиринта от коли навън, не смеех да го погледна.

— Ролсът ето там. — Посочи към внушителен „Силвър Фантъм“. — Не е заключен.

Предишният Том никога не би ми позволил да се кача в кола, без да ми отвори вратата. Рязко я дръпнах, настаних се вътре и се намръщих. Мълчаливо седна зад волана, закопча предпазния си колан и потегли по алеята. Минахме през цялото му имение. Листата на дърветата бяха започнали да се обагрят в златисто, а по пътеките и старателно окосената трева бяха нападали кестени.

— Знаеш ли, в сватбения ден се слуша волята на булката — суховато отбеляза той, когато излязохме на шосето.

— Моля?

— Важно е не дали роклята ти отива, а какво иска Елън.

— Е, добре, ще се появя в последната минута и ще приличам на коледна украса — изръмжах.

Том се засмя.

— Не се безпокой, Алекс, никой няма да те помисли за ангелче.

— Нямаш представа как стоят нещата в реалния свят — изкрещях. — Излизал си с Линда, мис Съвършенство и с още няколко разглезени момичета. За другите животът не е розов.

— Предпочиташ мръсник и използвач като онзи плейбой Шеймъс Мейън — равнодушно изтъкна той.

— Това, което става между мен и Шеймъс, не те засяга.

— Правите го под моя покрив, а Долорес също е моя гостенка.

— Отново грешиш. Елън настоява да бъда шаферка. Ще й обясниш ли защо искаше да ме накараш да си тръгна? — Том замълча. — Виждаш ли, ръцете ти са вързани, така че не можеш да сториш друго, освен да продължиш с лекциите си. Давай.

— Значи няма да се откажеш от него? И не те е грижа, че хората биха могли да ви видят заедно?

Вече не бе така. Никога не бях гледала на нещата по този начин. Дълбоко в себе си исках да му обясня. Но да върви по дяволите!

— Животът си е мой.

— Шеймъс Мейън. — Тонът му издаде огорчение. — Е, добре. — Замисли се и стисна волана така силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — Може би ти дължа извинение. Става дума за твоя живот. Защо да ме е грижа?

— Точно така, защо?

— Той е стимулът ти да вървиш напред. Някога се надявах… аз да бъда този стимул.

„Е, добре, вече си разбрал каква е истинската ми същност“.

— Том, не се терзай повече. Никога не бих се влюбила в мъж като теб.

— Нима? — тихо попита той.

— Това е истината. — Жалко, че не пушех. В този момент бих запалила цигара. — Непоправим арогантен консерватор, червив с пари. Мислиш се за по-добър и по-умен от целия свят. И си толкова набожен, че заслужаваш да ти издигнат църква. „Свети Тома Стройни“. Добре че не си католик, иначе би отегчил свещеника до смърт с изповедите си. Най-чистата душа. Лесно е да бъдеш безгрешен, когато няма с какво да те изкушат.

Том остана мълчалив за миг.

— Нямах представа, че мнението ти за мен е такова.

— А аз нямах представа, че си способен да ме съдиш.

— Искаш да кажеш, че съм се излъгал? Че не е било както изглеждаше? Може би просто ти е налетял.

— Именно.

— Значи нямаш връзка с него?

Замълчах. Том извърна глава и натисна газта. Понесохме се с бясна скорост.

— Нали не те е страх? — попита той.

Стисках юмруци, но нямаше да му доставя удоволствие.

— Никак.

— Чудесно.

Натисна педала до дупка.

* * *

В Глостьр Том паркира пред голям търговски център.

— Тук не е за мен — възразих. — „У. Х. Смитс и Дебънхамс“. Нима очакваш да намеря нещо прилично в „Маркс енд Спаркс“?

Бях така разгорещена, че бихте могли да опържите яйце върху мен. Бе необичайно топъл есенен ден, под плетения ми тоалет бе избила пот, а Том ме бе вбесил. Това бе като капак на случката с Шеймъс и прищявката на Елън. Какво правехме в този затънтен град? Едва ли в цялата област имаше поне един бутик „Прада“. Господи, целта му бе да ме накара да избирам между конфекция и цикламената рокля с огромна панделка.

— Трябва да се задоволиш с нещо от тук.

Том вяло се облегна на колата си и ме изгледа от главата до петите. Това адски ме подразни. Когато бе като четирикрилен гардероб, не бих обърнала внимание. Все още бе едър, но набит. Мускулест. Истински мъжкар.

Струваше ми се смущаващо.

— Сигурно наблизо има фирмени бутици. В Глостършир е пълно с богати жени.

— Е, аз не съм една от тях — напомни ми Том. — Нямам представа къде се намират.

Гневно закрачих към търговския център и усетих, че Том върви плътно зад мен.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Идвам с теб — спокойно отвърна той.

— Нямам нужда от горила, която да ме следва по петите, когато влизам в магазин за дрехи.

— Предпочиташ женчовци като Шеймъс Мейън.

— Не е „женчо“, що за дума е това?