Нежна завист

Може би трябваше да флиртувам с всеки срещнат, да не се влюбвам в никого и да се омъжа за първия, който ми направи предложение. Кийша казва, че когато станат на двадесет и девет, много жени правят точно това.

* * *

Гейл позвъни, за да каже, че ще пристигне следобед и ще доведе и Снежанка. Обсъждахме колко трябва да похарчим за общия сватбен подарък от семейство Уайлд, когато чух бръмчене на коли по чакълената алея. Елън профуча покрай мен като луда. Сякаш бе кученце, нетърпеливо отново да види стопанина си.

— Сребърен чайник е добра идея.

— А какво ще кажеш за кристални чаши? В „Хародс“ има чудесен сервиз „Уотърфорд“.

— Добре, както ти решиш.

Нямах предпочитания за подаръка, стига да бе нещо изискано.

Някой ме побутна по лакътя. Завъртях се и видях Шеймъс да ме гледа настойчиво.

— Ще ти се обадя — казах аз на Гейл и затворих.

За секунда останахме загледани един в друг. Понечих да се отдръпна, но той стисна ръката ми. Изразът на лицето му бе плах, но прозираше похотливост.

— Пусни ме.

Освободих ръката си.

— Изглеждаш страхотно — задъхано каза Шеймъс. — Тази прическа много ми харесва. И костюмът. Какво си направила, за да станеш толкова прелестна, Алекс Уайлд? Измъчваш ме.

— Сега пееш друга песен. Преди малко ми се струваше, че ти е безкрайно неприятно да ме видиш.

— Преструвах се пред нея.

— Слушай. — Поех си дъх. — Няма за какво да тревожиш, Шеймъс. Няма да те преследвам, вече не искам нищо от теб. Не се виждаме в офиса. Ако знаех, че си толкова близък приятел на Чарли, щях да намеря извинение да не дойда тук.

— Аха. — Ехидно се засмя. — Ще ме разиграваш, а?

— Не те разигравам. За бога, може да влезе някой…

— Всички са заети — успокои ме Шеймъс. Блясъкът в очите му издаде увереност. — Зная колко отчаяно желаеш това, Алекс, не се самозаблуждавай. Мразя, когато момичетата се правят на недостъпни.

— Не проявявам интерес.

— Фразата „не“ означава „не“ е банална глупост. Не съм от слабоумниците, които биха се хванали на този номер — каза той, сграбчи ме и започна да ме целува. Яростно се съпротивлявах, но ръцете му притискаха талията ми. Въпреки че бе изнежено конте, рядко се случва мъж да не се окаже по-силен от жена. (Явно Зина, принцесата-воин, е изключение.)

Бих се разкрещяла да ме пусне, но устните му бяха впити в моите. Господи, бях копняла за това, но сега изпитвах отвращение, сякаш ме ближеше някакво малко вонящо животинче. Шеймъс плъзна ръка към ханша ми. Започнах да се боря още по-упорито, но се намирахме в западното крило, а всички други бяха в предната част на къщата. По дяволите, бе възбуден и чувствено се търкаше в мен…

— На какво мислите, че си играете вие двамата, за бога?

Нечия огромна лапа се стовари върху рамото на Шеймъс и го откъсна от мен с лекотата на дете, което рязко изкъртва парче гипс. Том Дръмънд стоеше зад него, непоклатим като камъните на Стоунхендж и също толкова страховит. Изглеждаше силно разгневен.

— Господи, върви да разваляш купона на някой друг — промърмори Шеймъс.

— Това е моята къща, по дяволите — изръмжа Том. — Или ще се държиш както подобава, или ще я напуснеш. Майка ми идва насам с жена ти.

Шеймъс погледна през решетките на прозореца като уплашен заек. Втурна се нагоре по стълбите, преди да кажа дума.

Засиях от благодарност към Том. Никога в живота си не се бях радвала толкова да видя някого.

— Господи, Том…

Вдигна ръка. Все още трепереше от гняв. Не можех да повярвам, че е същият Том, с когото сутринта си бях бъбрила приятелски. Не бих искала да бъда на мястото на врага, когато той е бил в армията.

— Няма смисъл да се оправдаваш. Видях как се притискаше към него.

— Какво? — задъхано попитах.

— Ако някоя от кучките ми започне да се държи така, ще се наложи да я вържем, за да не дотичат всички мъжки кучета от околността. За бога, Алекс, той е женен.

— Кой си ти да ме съдиш, по дяволите? — сопнах се аз и очите ми се насълзиха.

— Не зная как можеш да бъдеш толкова безсрамна.

Този път аз бях обзета от гняв. Нима бях длъжна да му давам обяснения, по дяволите?

— Хей, Том, никой не е умрял, а и ти не си бог. Нямаш право да ми четеш конско в своя замък.

— Имаш морал на улична котка! — процеди той през зъби. — Ако не бях влязъл, сигурно щяхте да се изчукате на стълбите.

Замахнах и с все сила му ударих плесница. Дори не трепна, въпреки че несъмнено го заболя, защото дланта ми остави бял отпечатък на бузата му.

— По-рано ти остана насаме с Долорес. Предполагам, че сте си говорили за общите неща, които имате помежду си — спокойно каза той. — Или си й разказвала за изкачването си по стълбицата… колко по-лесно се постига в хоризонтално положение.

— Върви на майната си! — изкрещях.

— Не завиждам на следващото ти гадже. Кой знае с какви си лягала — просъска Том. — Мисля, че трябва да намериш повод да си тръгнеш. Долорес Мейън е приятелка на Чарлз.

Завъртя се на пети и излезе.

Почувствах се, сякаш някой ме ритна в корема. Никога досега не се бе държал така с мен. Знаех, че има старомодни разбирания, но… искаше ми се да заплача. Този негодник се мислеше за безгрешен!