Нежна завист

— Моля? — И аз извърнах глава. Знаех, че другите ни гледат, но ми бе все едно. — Какво ще направиш? Да не би да имаш приятелчета от ИРА, които ще бетонират краката ми и ще ме спуснат на дъното на Темза?

— Нищо толкова драматично. Просто ще се погрижа да бъдеш уволнена и ще пусна слух из целия град, че си малка уличница-нимфоманка.

Кълна се, че това бяха точните му думи. Докато го гледах, загубила ума и дума, видях нечия сянка да се приближава и Шеймъс ужасено вдигна очи, очаквайки да зърне Том Дръмънд, надвесен над него като въплъщение на Божия гняв. Но не бе Том, а Долорес, хванала юздите на кроткия си кон.

— Красивата ти жена е самотна, Мейън. Наглеждай я, че някой ще я грабне.

— А, скъпа, заприказвах се както винаги — промълви Шеймъс и чаровно се усмихна на горката Долорес. Все още дишах тежко и се опитвах да се опомня. Красивото й лице бе напрегнато и издаваше колко унизена се чувства. Сякаш с поглед ми каза: „Как можа, Юда?“

Изпитах желание да й обясня всичко, но какво бих могла да кажа? „Да, спях с него, но вече не“?

Шеймъс и Долорес все още се караха, когато милостиво се появи госпожа Дръмънд.

Езда сред природата. Колко приятно. Колко успокояващо.

* * *

Мразя проклетите коне. Мръсни същества. Само въртят опашки, пасат трева, пускат вонящи газове и от време на време се спират, за да натрупат куп фъшкии, когато всички други ездачи са на километри пред теб.

Гърбът ми бе схванат, краката ми бяха изтръпнали, сякаш бях ползвала уред за оформяне на бедра твърде стегнат. Ръцете ми побеляваха от стискане на юздите. Бях уморена и така опръскана с кал, че усещах парене.

Изкачихме се по възвишение и се спуснахме от другата страна. Въпреки че земята между дърветата бе суха и напукана, бяхме избрали единствената кална пътека в Глостършир, за да яздим „по бреговете на потока“, както въодушевено повтаряше госпожа Дръмънд. Бях последна в колоната, защото Коуч, най-бавната кобила на света, едва влачеше краката си и се спираше да яде листа и клонки. Лакомо поглъщаше всичко. Сякаш двете с Елън бяха сродни души. Това, че бях последна, означаваше, че всички животни пред мен осейваха пътеката с фъшкии и изпод копитата им хвърчеше кал право към мен.

Другите не преставаха да ми крещят:

— По-бързо, Алекс!

Разбира се, всички останали от компанията си прекарваха страхотно. Долорес яздеше отпред с Шеймъс и госпожа Д. Поне бе твърде далеч от мен, за да ме притеснява, въпреки че не можех да забравя думите му. Трудно бях получила мизерната си работа. Дали наистина щеше да ме уволни? С ужасни препоръки кой би ме назначил?

Двадесет и втора глава

Снежанка и Чарли се самозабравиха. Флиртува като луди. Всеки път, когато тръгваше напред, Снежанка се надигаше и отново се снишаваше на седлото, както правят опитните ездачи. Убедена бях, че целта й е Чарли да огледа по-добре задника й.

— Виж Долорес и Шеймъс. Сладки са, нали? — каза тя.

Чарли кимна.

— Чудесна двойка. Добър брак.

— Ммм. Късметлия си. Имам предвид, щом си убеден, че си открил подходящата жена. Ужасно е да се обвържеш с неподходящ човек! Трябва да го търпиш до края на дните си.

Не чух отговора на Чарли, но изглеждаше замислен. Гейл и Том яздеха в тръс. Мили боже, сякаш го бе омагьосала.

Дръпнах поводите на Коуч малко по-силно, опитвайки се да я върна на пътеката. Бе навлязла сред папрат и тръни, гъмжащи от буболечки.

— Погледнете тези прекрасни къпинови храсти — извика госпожа Джоунс.

Чарли рязко извърна глава назад и срещна смразяващия поглед на бъдещата си тъща.

— Трябва да пояздя до Долорес Мейън — промърмори той с неохота.

— Прави каквото искаш — прошепна Снежанка, — но мекушавите трудно покоряват жените.

— Права си. По дяволите — каза Чарли и се приближи с коня си към нея. Навярно нямаха представа, че всички ги чуват. Помолих се Коуч най-сетне да ускори ход и да ме отнесе малко по-близо до тях. Би трябвало да бъда шокирана, но започвах да мисля, че досега съм била голяма глупачка. Може би всички мъже са такива. Никой от тях не можеше да държи панталоните си закопчани.

Когато мъж ти казва, че е вторник, трябва да погледнеш календара, нали?

— Не е зле да се позабавляваш, докато все още можеш — каза Снежанка с по-писклив глас, задъхана като след маратон. Гърдите й издуваха якето като съвършена морска вълна.

— Какво имаш предвид?

— Ами… след сватбата вече няма да можеш. Свободата ти ще бъде минало. — Чарли пребледня за миг. — Но помисли за предимствата — продължи тя, — ще имаш жена в леглото до себе си всяка нощ.

— Не. Нашата връзка не е толкова… физическа — смотолеви Чарли.

— Ммм. Жалко. Ако бях омъжена за теб, щях да настоявам за съпружеските си права.

— Така ли?

Чарли пелтечеше. Бричовете му бяха невероятно издути отпред. Господи, изглеждаше толкова надарен. Не можеше да не забележа това, с тези тесни бежови панталони. За секунда ми хрумна налудничавата мисъл дали и Том е като него.