Нежна завист

— Не, разбира се. Опитвах се да… — Бях на път да се впусна в подробни обяснения, но презрението, което издаде строгото му лице, ме накара изведнъж да замълча. — Не аз търся възможности да се усамотявам с него, ясно ли е? Това е единственото, което трябва да знаеш.

— Добре. Е, сигурен съм, че е голяма утеха за жена му.

— Поздравления, Том — просъсках. — Не си ми казвал, че кралицата те е провъзгласила за архиепископ на Кентърбъри. Мислех, че си просто моят стар приятел, а ти си носел отговорност за морала на цялата нация. Знаеш ли, Шеймъс има и други любовници. Много. Не че Долорес не знае, самата тя ми го каза. Ако не може да се примири, според мен трябва да се разведе с него.

— Не мога да повярвам — тихо промълви Том. — Много други любовници. Значи това те оправдава? И нямаш нищо против да бъдеш част от харем?

Въздъхнах дълбоко.

— Между Шеймъс и мен няма нищо, Том. И не ти дължа каквито и да било обяснения.

— Чудесно.

Застана неподвижно на седлото и дръпна поводите на Коуч. За мое удивление тя покорно тръгна редом до неговия кон.

Искаше ми се да вдигна скандал, но прехапах език. Какво можех да сторя, след като наглото копеле бе спасило кожата ми?

* * *

Другите вече ни виждаха, когато Том благоволи отново да се обърне към мен.

— Трябва да си поговорим.

— Не мисля. Писна ми от празни приказки, благодаря.

— За Оливия.

— Какво има да обсъждаме за нея?

Вече наистина ме вбеси. Съзнателно ме унижаваше. Получавах укори за всичко, което направех. Въпреки че не аз, а Гейл я бе довела, моя милост щеше да изтърпи поредната нравоучителна лекция. — Щом не одобряваш това, че сестра ми доведе още една гостенка, трябваше да го споделиш, когато пристигнаха. Сега би изглеждало малко странно, ако трябва да й кажа да си тръгне.

— Не знаех… — Том замълча, сякаш се чувстваше неловко. Имаше за какво. Що за домакин бе той? — Тогава не предвидих, че ще стане така.

— Разбирам. Решил си, че приятелките ми не са достойни за твоя дом.

— Не съм казал това.

— Все едно си го казал. Щом искаш да се разкара, ще се наложи да й го кажеш лично. Не съм ти частна секретарка.

— Всъщност… снощи се опитах да поговоря с нея — смотолеви Том. Дори не дръзваше да ме погледне в очите. Бях по-скоро изумена, отколкото ядосана. Нима Том Дръмънд наистина се бе променил толкова? Помнех го като безупречен джентълмен от дните, когато бе дебел и не ме привличаше. А сега гонеше приятелките ми от къщата си. Не че Снежанка ми бе приятелка, но той не знаеше това.

Нима съществува природен закон всички привлекателни мъже да бъдат негодници? Том бе станал привлекателен и сякаш бе неизбежно и той да се превърне в негодник.

Двадесет и трета глава

— Отказа да си тръгне — довери ми се Том. Пришпорих Коуч доста силно и тя се затича в тръс към другите. Свечеряваше се и небето бе добило розовозлатист оттенък. Слънцето над хълмовете очертаваше силуетите на дърветата с алени контури.

— Проблемът е твой, не разбирам какво искаш от мен. Не мога да я принудя да си тръгне. Не ти ли се струва глупаво, след като вече е прекарала цял ден тук?

Том ме изгледа сърдито.

— Е, тогава й кажи да се държи по-прилично. Наглостта, с която флиртува с брат ми, ме отвращава.

— Тангото се танцува от двама, приятел. Чарли е този, който се жени и слага край на всички флиртове, а не Оливия.

— Защо не даваш пет пари за светостта на брака?

— Няма да се омъжа в скоро време. Не мисля, че брат ти има оправдание.

— Явно не мога да намеря общ език с теб, Алекс — суховато каза Том. — Може би ще се разбера по-добре с малката ти сестричка. Тя поне е готова да ме изслуша.

Не се и съмнявах, че Том ще постигне успех с Гейл. „Сигурно сега е на седмото небе“, помислих си с огорчение. Отдавна му бе хвърлила око и можеше да тържествува, че най-сетне всичко се подрежда така, както тя желае.

Но колко бе нагъл! Като че ли брат му не можеше сам да взема решения. Мъжете вечно се оправдават. „Тя ме съблазни, не можах да й устоя“. Ако питате мен, това е най-глупавото обяснение. Том би трябвало да чете своите лекции по морал на брат си. Разбира се, че Снежанка не биваше да флиртува с младоженеца, но тя флиртуваше с всеки мъж. Чарли бе решил да се обвърже с една жена. За повечето мъже това означава всяка сутрин да закусват у дома, а ти да им приготвяш закуската.

Най-сетне Коуч се върна на пътеката и когато разказах на смаяните гости какво се бе случило, Джилиън и Гейл ахнаха, възхитени от героизма на Том.

— Успокой се, Алекс. Не гледай толкова сърдито — засмя се Снежанка.

Погледнах към Чарли. За щастие, възбудата му бе изчезнала.

— Ще се прибера в къщата, ако нямате нищо против. Трябва да взема вана — промълвих.

— Идвам с теб — веднага предложи Шеймъс.

Погледът, който ми хвърли Том, бе топъл колкото арктически айсберг.

— Не, благодаря, искам да остана сама. Имах шокиращо преживяване — решително заявих.

— Може би по-късно — каза Шеймъс.

— Аз ще я придружа — милостиво се намеси госпожа Джоунс и раздвижи тлъстия си задник на седлото. — Уморих се, а не бива да се претоварвам физически.

* * *