Нежна завист

— Остава само репетицията утре. Сигурна съм, че ще изпълниш задачата си без проблем, Алекс — каза Елън, за да ми вдъхне увереност, или по-скоро да ми покаже кой командва.

— Ще изглеждаш великолепно с розовата рокля „Лора Аш“ — увери ме госпожа Дръмънд с топлота. Истината бе, че с нея щях да приличам на салам, от най-дебелия, а и никак не подхождаше на косата ми. Навярно не бяха забелязали червеникавите кичури около лицето ми. Спомних си как в училище, когато видехме някоя от учителките да минава покрай нас с кафява пола и крещящ оранжев пуловер, двете с Елън подигравателно запявахме зад гърба й песента на „Куийн“ от „Флаш Гордън“ с преиначен текст. Представих си как се препъвам в старомодните волани и над мен се появява грозно същество, което започва да се киска зловещо.

Знаех как изглежда роклята, защото майка ми имаше същата „Лора Аш“ и веднъж ме бе накарала да я облека за прием в „Ротъри Клуб“.

— Толкова добре се съчетава с розите ми — въздъхна Елън с възхищение.

На Снежанка сякаш й се повдигаше и не бе единствената.

— Ще видим — казах аз.

Самодоволно се усмихнах, когато си представих как пристигам с роклята си с цвят на ирис. Ха-ха. Пепеляшка щеше да се появи на бала.

* * *

Когато се събудих, над нивите навън леко ръмеше. Мирисът на влажната трева бе толкова свеж, че ме замая, когато надникнах през отворения прозорец. Удивителна къща. За съжаление щях да спя в нея само още една нощ.

Чух силно почукване на вратата си.

— Влез — казах аз, имитирайки тона, с който капитан Пикард от „Стар Трек“ изрича тази реплика. Отдавна си падах по него, по плешивата му глава и всичко останало. Взех решение да бленувам единствено за капитан Пикард. В края на краищата, все не успява да се събере с доктор Бевърли Кръшър, така че е свободен, а и има предимството, че е измислен герой, който никога не би разбил сърцето ми.

Тази мисъл ми донесе странна утеха. Можех да добавя към списъка и Хан Соло, и Индиана Джоунс (доста си приличат, като се замисли човек), Джеймс Бонд и Робин Худ. Или да въздишам по покойници, като умната госпожа Дръмънд, която бе напълнила кухнята си със снимки на Джон Уейн. Можех да се влюбя в сър Франсис Дрейк или Ричард Лъвското сърце.

Почакайте, последният е бил гей, нали?

Виждате ли? Дори покойните ми гаджета ме разочароваха?

Ако си мислите, че е странно, би трябвало да ме видите като хлапачка, когато бях хлътнала по Херкулес, а той е анимационен герой.

Елън влезе с игрива походка. Тлъстините на бедрата й се тресяха.

— Хайде! За бога, Алекс, трябва да внимаваш какво говориш. Хората биха могли да те разберат погрешно, ха-ха-ха! Облечи се и слез за закуска. Генералната репетиция започва точно в десет.

— Добре. — Измъкнах се от леглото и залитайки, тръгнах към банята. — Къде е Гейл?

— С Том отидоха да изберат сватбен подарък. Много мило — каза Елън. — Тя е такава хубавица. Том не може да стои далеч от нея.

— Ммм. Вече забелязах.

— Чарли преглежда поздравителните слова с Кийша, Бронуен и Оливия. — Лицето на Елън помръкна за миг. — Много е красива, нали? Чарли изглежда очарован.

— Е, жени се за теб — шеговито й напомних. Все пак благодарих на бога, че Кийша е с тях. Вече бях решила да не съдя Снежанка, но бях по-спокойна, като знаех, че не са насаме.

„Защо Елън търпи това? — помислих си, обзета от негодувание. — Защо не постави ултиматум на Чарли?“

— Толкова е слаба и хубава. Аз никога няма да изглеждам така.

„Ако изяждаш по три порции картофи и два пудинга всяка вечер, разбира се, че никога“.

— Не зная какво намира той в мен — въздъхна Елън. — Наистина.

„О, стига“. Проклета сантименталност. Нещастникът й бе направил предложение, нали? Факт бе, че дебеланата Елън, която имаше ум колкото гъска и никой не би я пожелал за съпруга, щеше да се омъжи за милионер, а моят списък от бивши гаджета бе достатъчен за цели две предавания на Опра. Елън щеше да стане светска дама и снимката й да се появява на страниците на „Татлър“ до тези на Долорес Мейън и всички останали жени на долния етаж.

— Сигурно харесва чувството ти за хумор — излъгах.

— Мислиш ли? — попита Елън с трогателно въодушевление.

Казах й „да“ със същия окуражаващ тон, с който преди години я уверявах, че когато премине през фазата на пубертета, ще отслабне.

— Не се и съмнявам, че ви е много забавно заедно — неискрено добавих. „Особено когато погледнете в огледалото“.

Изражението й стана по-ведро.

— Така е. И разговорите ни са чудесни.

— Навярно кроите страхотни планове за бъдещите си кариери — подхвърлих аз, надвиквайки шуртенето на водата. За мое изумление, Елън влезе в банята и седна на капака на тоалетната, докато вземах душ.

— Неговата бъдеща кариера. Очевидно аз няма да имам такава — каза тя, сякаш й бе много весело. — Ще си стоя у дома и ще имам много прекрасни бебета.